Интервю: Яна Лефтерова, снимки: Симеон Леви
Мария Балева е съосновател на бранда Pottery & Poetry – българско студио за ръчно изработена керамика, което работи на границата между дизайн, занаят и поезия. Брандът създава уникални съдове за хранене, в които всяка форма, текстура и глазура носи собствен характер и емоция. Вместо индустриална повторяемост, техният подход залага на индивидуалност, несъвършенство и силно авторско присъствие – с идеята, че всеки предмет е част от по-голям разказ около храната. Студиото развива колаборации с ресторанти и шеф-готвачи от световната гастрономическа сцена, където керамиката се създава в тясна връзка с концепцията на храната и преживяването около нея.
Как бихте описали връзката между керамиката и кулинарията?
Керамиката за мен никога не е била просто фон. Съдът има много ясна практическа роля – трябва да работи, да е удобен, устойчив, подходящ за сервиране. Но когато говорим за висша кулинария, тази роля е само началото. Кулинарията работи с вкусове, аромати, температура, текстура. Керамиката – с форма, повърхност, цвят, тактилност. Когато шеф-готвач и майстор-керамик мислят заедно от самото начало, чинията не е просто съд за поднасяне на ястието. Тя участва в начина, по който храната се усеща с всички сетива още преди да я опиташ.Освен керамик, аз преди всичко съм и архитект и натрупаният опит в създаването на пространства ми влияе изключително много в работата с керамика. В архитектурата никога не мислиш само за обекта – мислиш за човека, за движението му, за светлината, за мащаба. По същия начин гледам на съда. Той е малка архитектура за храна.
Смятате ли, че формата, текстурата и материалът на съда променят начина, по който човек възприема вкуса и преживяването на храната?
Да, и смятам, че това далеч не е само естетически въпрос. Формата, цветът, текстурата и глазурата променят очакването ни още преди да сме докоснали вилицата. Един и същ продукт може да изглежда по-свеж, по-земен, по-деликатен в зависимост от това в какъв съд и върху каква повърхност ще го поставим. Гладката глазура създава едно усещане. Матова, пореста, ръчно моделирана повърхност – съвсем друго. Дълбочината и формата също имат значение: дали храната е композирана в средата, или оставена да диша върху широка повърхност – това са решения, свързани с всички сетива, а не визуален избор.При ръчно изработената керамика материалът и всяко изделие носят присъствието на човека. Това е още един пласт към цялото преживяване.
Ръчната изработка неизбежно носи уникалност и отклонение от идеалната симетрия. Какво значение има това „несъвършенство” ?
Не го наричам несъвършенство. Наричам го знак за живот. Всяко леко отклонение, всяка промяна в глазурата показва, че предметът не е произведен анонимно, а е минал е през ръце, през решения, често през експерименти и риск.Във високата гастрономия това има смисъл, защото тя не е просто лукс, а преди всичко преживяване. Когато всичко е абсолютно симетрично и индустриално перфектно, се губи човешкото присъствие.
Работили сте с водещи имена в международната гастрономия, като французинът Брюно Вержю Bruno Verjus. Как изглежда диалогът с шеф – готвач, когато съдът се създава за конкретно ястие?
Истинският диалог не е „някой поръчва, друг изпълнява”. Той започва, когато и двете страни мислят за преживяването като цяло.Готвачът познава ястието си – вкуса, историята, техниката, плейтинга. Ние добавяме друг пласт: как всичко това може да бъде преведено във форма, в материал, в повърхност. Понякога съдът трябва да подчертае деликатността на храната, друг път да създаде контраст, понякога да изглежда почти като естествена среда за нея. При Брюно Вержю веднага разбираш, че храната не е просто композиция в чиния, тя е начин на мислене, отношение към продукта, към природата, към времето. Когато работиш с такъв човек, съдът трябва да е на същото ниво на чувствителност – нито повече, нито по-малко.
Как виждате бъдещето на връзката между дизайн и гастрономия?
Мисля, че вече не говорим за сътрудничество в класическия смисъл. Започва да се оформя общо поле. Дълго дизайнът в бранша беше разглеждан като нещо, което идва след храната – среда, сервиз, опаковка. Но преживяването е цялостно. Храната не се появява изолирано, тя живее в пространство, върху материал, при определена светлина, с определено очакване. Затова вярвам, че посоката е към по-задълбочени колаборации между готвачи, дизайнери, керамици, учени, архитекти. Не за да се правят красиви предмети, а за да се проектират нови начини на възприятие.
