БЪДЕЩЕТО НА ФУРНИРА: ИНОВАТИВНИ РЕШЕНИЯ ЗА ИНДУСТРИАЛНОТО МУ ПРИЛОЖЕНИЕ

В интериора на параклиса в Бигелоу (САЩ) са използвани плочи от полупрозрачен фурнир от клен.

Фурнирът като покритие е специален по своята същност продукт. Най-голямото предизвикателство за бранша се крие в разработването на иновативни решения за индустриалното му приложение. В тази насока се разчита много на триизмерната технология.

Кратка история
До 19-ти век фурнирът е произвеждан предимно чрез рязане. Трудоемкото и отнемащото много време занаятчийско производство е било твърде скъпо. По тази причина само богатата класа е можела да си позволи фурнировани мебели. Това се променя през 1870 г., когато в Хамбург се появяват първите машини за рязане на фурнир. Така занаятчийското производство е заменено от индустриални процеси и естественият фурнир започва да се произвежда в големи количества. През 20-ти век фурнирите стават доминиращата повърхност в мебелното производство. През деветдесетте години на миналия век широко навлизат силно декоративните повърхностни покрития, различни от дървесните, които изтласкват фурнира. Това развитие не може да се спре и до днес. Декоративните покрития от фолио са по-елементарни за производство, приложими в много области и ценово изгодни. В сравнение с тях дървесните фурнири са разточителни за индустриално производство, а природният продукт поставя граници. Естественият фурнир е и остава висококачествен продукт, който има ограничено приложение и сравнително висока цена.

Естественият фурнир излиза извън модните тенденции. В този процес все по-голяма роля играе многообразието от материали, а търсенето на нови суровини е постоянно. Експериментите продължават.

Огъване и формоване

Под все по-силния натиск на конкуренцията на масово произвежданите декоративни покрития, при продуктите с покрития от естествен фурнир се търсят решения за индустриално производство, без да се загуби индивидуалността, характера и високата стойност на естествения материал. Основният въпрос, на който трябва да се отговори, е как дървесният фурнир да се развие технически, така че да е изгоден за мебелното производство.

Тук основният проблем е, че естественият фурнир достига пределните си граници по отношение на здравина на материала и възможност за придаване на форма.

Решението се намира единствено в това, чрез определени технологии на фурнира да се придадат такива качества, каквито са типични по принцип за други материали като пластмасата или метала – гъвкавост, пластичност и преди всичко възможност за формоване. Досега придаването на триизмерни форми можеше да се постигне само при синтетичните материали и металите чрез шприцване или изливане. Ако това може да се постигне и при дървесните фурнири, те ще могат да се прилагат в мебелното производство при силно изразени заобляния и вдлъбнатини.

Преди 30 години каширането на фурнири с нетъкан текстил или хартия е използвано за първи път при производството на фурнированите кантове. Върху обратната страна на фурнира под високо налягане се нанася нетъкания текстил, което го прави гъвкав. При това фурнирът става не само много гъвкав, но не се разкъсва и е много подходящ за продукти със заоблена форма, например за фалц на врати, за облицовка на профилирани лайсни или дори за различни елементи от автомобилната индустрия. Междувременно продължава усъвършенстването и оптимизацията на качеството на технологията за облицоване на нетъканите тъкани.

Фурнир във ваната – “Ocean Shell” се произвежда от предприятието Bagno Sasso.

Друг позволяващ лесно огъване материал е ламинатът от естествена дървесина. Върху задната страна на фурнира се залепва хартия, подсилена с изкуствени смоли, а повърхността на лицевата страна се обработва с висококачествени лакове или се нанася слой меламинова смола. Този вид повърхностна обработка прави фурнира мек и лесен за огъване.

Съществува технология на валцоване, при която кашираният фурнир се подлага на специална обработка под налягане. По този начин фурнирът става гъвкав, мек, еластичен и позволява да се променя формата му, а също така става лесен за обработка. Получените по тази технология фурнири могат да се използват в автомобилната индустрия, самолетостроенето или производството на яхти, за корпусите на мобилни телефони или за облицоването на други материали като интериорни елементи за автомобили – волани, лостове, арматурни табла и др..

Нова е технологията за нагъване или надипляне на фурнири. При нея фурнирите могат да се сгъват или диплят. Става въпрос за нов вид композитен материал, изграден от еластична основа, върху която се слепва двустранно по един слой фурнир. Чрез фрезоване в двете фурнировани повърхности се постига нагъването или пречупването. Този материал е особено подходящ за луксозни опаковки.

Триизмерни форми

Търсенето на възможност за придаване на триизмерна форма отговаря на желанията на дизайнерите за леки, гъвкави и издръжливи мебели за седене от многослойна дървесина. Формованият шперплат достига пределните си граници, тъй като с него могат да се правят само леко огънати форми, каквито са например седалките.

Още през 1938/1939 г. Чарлз Иймс и Ееро Сааринен правят съвместно мебели от обемно формован фурнир. Основният замисъл бил мебелите за сядане да се нагодят към анатомията на човека, да са леки, за тях да е използван малко материал и дори без тапицирани части да предлагат висок комфорт при седене, както и да представляват основата за разработка на ценово изгодно серийно производство. Поради технически невъзможното изпълнение на седалка от шперплат, тези така наречени “Organic Chair” са произведени в единични бройки, а не в големи количества.

Eames Moulded Wood Side Chair, производител Herman Miller, дизайнер Чарлз и Рей Иймс.

През 1944/1945 г. Чарлс и Рей Иймс продължават да експериментират с прототипи на седалки от фурнир. През 1950 г. са осъществени различни опити. Фурнирите са изрязвани и след това детайлите със свободна форма са били събирани заедно, така че да се реализира нужната здравина. Това решение също не било добро, тъй като и то не решава проблема със здравината на материала.

Едва днес разработеният и произвеждан милиони пъти “Eames Molded Plastic Chair” на Чарлс и Рей Иймс се изпълнява с 3D-фурнир от предлаганата от Danzer Group многослойна дървесина – съвсем в смисъла и стремежите на пионерите в тази област – легендарният дизайнерски екип Иймс. Столът “Eames Molded Wood Side Chair” се произвежда от американската фирма Herman Miller.

След 1950 г. постоянно са извършвани опити чрез различни методи да се постигне триизмерно моделиране с фурнир. Подходите са различни – производството на така наречените кори, които повишат напречната якост на опън на фурнира; валцоването на зоните със силен опън; целенасочено вкарване на влага за регулиране на общата влажност на материала; каширането с нетъкан текстил; използване на предварително компресиран фурнир и много други идеи.

Едва през 2001 г. принадлежаща към групата Danzer фирма от Дрезден разработва патент за 3D-фурнир, който води до желаното дълбоко формоване на фурнири с необходимата здравина. Тази технология е сравнима с обработката на ламарина. Предпоставка за постигането на тези качества са фурнирите да бъдат подготвени механично по такъв начин, че да стават равнинно „разтегливи”. При тази технология фурнирът се реже на ивици от един милиметър, които с помощта на влакна от задната страна се държат една към друга. Предимството на това решение е, че се запазва оригиналният фладер, като същевременно се създава необходимата здравина, позволяваща производство на мебели. Технологията на пресоване действително е същата, разликата се състои във възможността да се използва нормален фурнир към формован шперплат. Фурнирът се слепва на повече места и се пресова в самоносещ се 3D-материал.

Council Chair, дизайнер Salto&Sigsgaard (DK), производител One Collection (DK).

3D-фурнирът се различава от типичния формован шперплат, който е познат от седалките на училищните столове или други мебели за седене. Технологията на пресоване е същата, разликата е в това, че за формования шперплат се използва нормален фурнир, докато 3D-фурнирите, както бе описано по-горе, са съставени от едномилиметрови ленти фурнир, които се изместват една спрямо друга по различен начин. По този начин 3D-фурнирите са в състояние да реализират силно изразени геометрии, които с нормалния фурнир не могат да се изработят.

С фурнир от кестен се облицоват едни от най-луксозните марки автомобили като Behtley например.

Продуктът намира приложение в мебелната индустрия и вътрешното обзавеждане, при автомобилите, самолетите и яхтите. За обработка по 3D-технологията най-подходящи се оказват фурнирите от бук, череша или орех. Възможно е обаче за целта да се използва и дървесина от дъб, ясен или махагон.

3D-фурнирът се използва също така като покритие на триизмерни дъски или тесни лайсни от други суровини, както е например при корпуса на медицинският уред Magnetom Avanto на Siemens. Междувременно има над 200 продукта от 3D-фурнир. Независимо от това, че потенциалът на 3D-фурнирите е голям, те все още се използват ограничено.

Най-голямо разпространение засега има материалът в областта на мебелите за седене, където вече има няколко серийни производства.

Перспективи на развитие

Днешното разнообразие на предлагани повърхностни покрития под формата на естествени фурнири от иглолистни или широколистни видове няма да задържи ставащата все по-силна надпревара в индустрията на декорите. В резултат на това фурнирите се използват все по-малко в индустриалната област. Днес те намират мястото си по-скоро там, където се търси умението на занаятчията.

Основното предизвикателство пред 3D-технологията е да се развитие достатъчно, за да прави възможно създаването на иновативни продукти за индустриална обработка.