ВИРУС ДИЗАЙН: ЩЕ НАУЧИМ ЛИ НЕЩО ОТ ПАНДЕМИЯТА

Автор: Цветана Шипкова

Празният площад Дуомо и призрачните улици на Милано без нито един минувач през април бяха между най-шокиращите образи на пандемията за всеки любител на дизайна. Разрастването на iSaloni – събитията, свързани с мебелния панаир, взе застрашаващи здравия разум размери в последните години. След всяко издание на Салона хиляди изтощени от безумно препускане из целия град хора си казваха: „Повече от това не може“, за да се върнат следващата година и да открият, че има още повече изложби, събития и цели райони на Милано, пълни с нов дизайн, който трябва да се види, и още по-големи тълпи от хора, които искат същото по същото време. Процесът изглеждаше необратим и неуправляем… и тогава дойде Ковид 19.

В новата ситуация, макар и изолирани по къщите си и все по-несигурни за бъдещето, много дизайнери намериха начини да се включат в битката с вируса, като проектираха предпазни шлемове и маски. Малки дизайнерски студия и огромни архитектурни фирми пренастроиха 3D принтерите си, за да ги произвеждат. Повечето от проектите се правеха pro bono, имаше много дарения и трогателни прояви на солидарност.

Общуването се премести в онлайн платформите, където потече напоителен дебат за бъдещето на света и в частност на дизайна. Най-влиятелната жена в тази сфера – Ли Еделкорт, анализатор на тенденции и консултант, заговори за „карантина на консумацията“ и предрече, че ще трябва да се научим да живеем с по-малко притежания и да пътуваме по-малко. Тя очаква след пандемията възраждане на занаятчийските умения и разцвет на локалното производство. Еделкорт написа вдъхновяващ манифест по темата, наречен THE WORLD HOPE FORUM.

Междувременно дизайнерите откриха лесната виртуална популярност на ефектните идеи, не задължително осъществими или полезни, свързани с корона кризата, и наводниха мрежата с визуализации на всевъзможни защитни облекла, шлемове и маски, често разположени по ръба на разума…>>>>

>>>>>> Четете целия материал в СПИСАНИЕ МД 2/2020.