„Времената, които предстоят, са непредвидими.“
Захари Ганчев е не само дипломиран индустриален дизайнер, но и доктор на науките по изкуствознание и изобразителни изкуства. Има десетки награди от конкурси за дизайн, преподава в Националната художествена академия и активно проектира за различни български и чуждестранни компании, между които е EnduroSat – успешен български стартъп, който се стреми да улесни достъпа на хората до космическото пространство. Проектирал е автомобили, велосипеди, битови и медицински уреди, мебели, осветителни тела, дронове, сателитни антени и космически апарати.
Какво Ви привлече към професията „дизайнер“?
Дори да се опитам да си спомня възможно най-точно, едва ли ще успея да отговоря откровено на този въпрос, но ще се опитам да бъда максимално точен, искрен и да премахна всякаква интерпретация, доколкото това е възможно. Когато бях ученик се наложи да взема решение с какво да се занимавам и да вложа в това своите усилия до края на живота си. Въпрос толкова сложен и нелек, че дори днес не мисля, че бих се справил с неговия отговор. Наложи ми се да взема това решение на прага на завършването на езиковата гимназия, в която учих. Художествената академия ми се струваше непостижима цел за един ученик от гимназия, която не е профилирана в изобразителните изкуства. Тогава в червената сграда на Академията, както и до ден днешен, се предлагаха кандидат-студентски справочници. Една такава книжка попадна в ръцете ми и за първи път видях словосъчетанието „Индустриален дизайн“. Реших, че ще уча това. Да, точно така! Главно заради името, колкото детинско и наивно да звучи! С течение на времето се оказа, че това е професионалната насоченост която винаги съм искал да се занимавам, просто не съм знаел, че е формулирана по този начин. По това време обкръжението ми смяташе моето начинание за безсмислено. Насоката към това да учиш дизайн в България се смяташе за безперспективна. Още по-тежко за преглъщане беше общото схващане, че това не е за мен и аз съм последният човек, който би се справил или успял в тази сфера. Но както е явно днес, не съм послушал тези мнения.
От днешна гледна точка смятате ли, че образованието, което получихте в Академията беше адекватно като подготовка за реалната ситуация у нас? Днес Вие на свой ред сте преподавател, на какво се опитвате да научите студентите си?
Разбира се, че получих своята подготовка за тази професия в Академията. Мога да бъда само щастлив, че попаднах на хора и преподаватели, които сформираха както моите умения, така и по-важното – моето мислене. Това не означава, че нямаше известно количество хора, които не бяха за тази институция, още по-малко и да преподават. Но това не е предпоставка, нито пък оправдание да изразиш лошо мнение към институция, която е на повече от 125 години и вероятно която представлява един от основните приноси към целият ми живот.
До каква степен моето образование беше приложимо за времето в което завърших или е било приложимо за предишно време – няма как да бъда сигурен в това. Но в крайна сметка продължавайки да надграждам тези основи дадени ми в Академията, а повярвайте ми това бяха много солидни основи, успях да достигна до етап в който наистина да се занимавам с индустриален дизайн, както в България, така и по света. До такава степен, че след време нещата се обърнаха – оказах на мястото на хората които някога учеха мен и днес се налага аз да уча другите.
Какво е да си продуктов дизайнер през 20-те години на ХХI век в България?
Не бих се впускал в определения като колко е сложно и колко компетитивна е средата, как сроковете никога не са достатъчни и т.н. Това са клишета! Те са приложими към всяка една сфера или професионална среда. Не бих казал, че носят каквато и да била информация относно дейността в дадена област.
По същество, бих определил времената като интересни! Невероятни за дизайна. Бих се съсредоточил върху добрите примери на човешката страна, за да може да се обърнем към тях. Никога не сме били толкова технологично развити до сега. Притежаваме познанията и технологията да изработваме дигитално проектирани обекти дори в собствения си дом. Нямаме никакви ограничения до достъп към каквато и да била информация. Имам предвид, че ако не знаем нещо – вероятно проблема е в нас, че не се опитваме да го научим. Можем да прочетем за него, да видим как е направено, дори да намерим онлайн обучение как да го направим. Никога не сме имали достъп до толкова средства за постигане на своите идеи или хрумвания. За това си позволявам да определя 20-те години на този век за Индустриалния дизайн чрез метафора. Те са като дете, пуснато в безкраен куп с „Лего“ части, с които може да сглоби всяка своя прищявка. Това е моето виждане за тези години. Изобщо не смятам, че това ще затихне, напротив! Средствата за внедряване на различни системи базирани върху Изкуствен интелект ще преобърнат представите ни за възможното, и повярвайте ми -времената които предстоят, са непредвидими! Вероятно и най-смелите ни очаквания ще бъдат стряскащо надминати.
Имате доста теоретични разработки, свързани със светлината. Как възникна интересът Ви към тази проблематика? Актуална ли е още тази тема за Вас, или Космосът я измести в приоритетите Ви ?
Човечеството винаги е имало огромен интерес към светлината, и като обикновен човек не правя разлика. Т.е. интересът едва ли се е появил изведнъж, той е бил постоянен просто се е появила възможност в която да бъде доразвит и имплементиран в някаква цел. И според мен докато човек има зрение и разчита на визуалната си ориентация, темата за светлината винаги ще бъде актуална! Също така смятам, че следващата стъпка – ориентацията към Космоса, не представлява изместен приоритет, а по-скоро надграден. Дръзката първоначална мечта, а после решение да насоча вниманието си към Космоса, много напомня за това как взех решение да се занимавам с Индустриален дизайн. Никой не смяташе, че това е сфера в която ще успея да се реализирам, нито че би била сфера която да бъде препитание или пък обществено полезна. В общи линии всички смятаха, че е просто една наивна мечта и по-добре да я зарежда и да се занимавам с нещо по-практично. Но не послушах тези мнения. И ето днес отново може да чуете отвсякъде как това да се занимаваш с Космос е безсмислен блян, тук на Земята си имаме достатъчно проблеми и купища други клиширани мнения. Изключително силни доводи да НЕ правиш нещо и също така безбройни. За това казвам, че ми напомня за времето когато реших да се занимавам с Индустриален дизайн, само че умножено по някаква голяма стойност. Не послушах съветите как да не се занимавам, а тихият плах шепот „Не се отказвай!“ И години по-късно имам привилегията да съм работил с едни от най-интелигентните и забележителни хора които мога да си представя да срещна, занимаващи се не само с Космос, ами и с това как да го направим достъпен за хората. Хора които вместо да се превъзнасят по това колко сложно и невъзможно е да се постигне нещо, те поглеждат в очите и ти казват: „Космосът е по-близко, отколкото си мислиш!“. Благодарение на това имах възможност да участвам в проекти обърнати към изграждане на космически апарати, спътници, тяхното изстрелване и т.н.
Затова смятам, че Космосът е естественият ход на еволюиране на мисълта и стремежите. Да погледнеш нагоре и да видиш най-далечните източници на светлина и да се опиташ да ги достигнеш, за да разбереш от какво е направен Света.
Кое е най-важното за развитието на един продуктов или индустриален дизайнер? Кои от проектите, върху които сте работили, са най-важни и определящи за Вас?
Най-важни и определящи са били най-дръзките и смелите ми проекти! Тези от които съм се опасявал, че ще понесат най-много критика. Моето виждане е, че точно този тип проекти ви показват, че излизате извън познатото. Извън клишираният комфорт на това, което разбираме. Още по интересното е, че ако очаквате заради този вътрешен героизъм да бъдете възнаграден – най-вероятно няма да бъдете. От това ще последват редица провали, но точно по този начин бихте станали добър в нещо ново, в което никой друг не е! Така че вероятно основното за един дизайнер е да не спира да проектира. Не му трябва почивка от проектиране, той диша чрез това което изгражда, сглобява или скицира!
Вместо заключение, може би най-определящите проекти от моя гледна точка – са новите проекти, тези които предстоят. Тези които са направени вече не представляват интерес. Вълнуващо е това което предстои.
На какво се опитва да научи Захари Ганчев своите студенти в три точки
1.Проектирай за бъдещето. Ако виждането ти за обекта който правиш е насочено към сегашният момент – проектът ти е остарял. Ако се опитваш да го проектираш за близкото бъдеще, отново си назад. Необходимо е да успееш да предвидиш какво би било в момента на използване и след това, за да може да прескочиш цялата пропаст между концепцията, финални варианти, внедряване в производство, прототипи и пилотни серии които ще погълнат огромен период от време. А в момента, в който твоята идея е реализирана и не е предвидена за времето в което ще бъде изпълнена – значи е остаряла.
2.Талантът не е достатъчен. Той е невероятно нещо и никога не трябва да бъде подценяван, защото дава огромна преднина във всичко – да можеш да се справиш със задачите си много по-прецизно, бързо и добре. Но ако разчиташ само на него и не се развиваш, рано или късно някой ще те подмине с бясна скорост по възможности и резултати. Тогава, колкото и да е гениален твоят талант, няма да е достатъчен, за да прескочиш пропастта, която се появила между теб и това което реалността изисква да бъдеш!
3. Можеш да успееш само ако се провалиш достатъчно пъти. Хората наблюдават успеха и го определят като нещо, което просто се е получило, но не си дават сметка, че този който е успял се е провалил 1000 пъти и вероятно още толкова. Само така се учиш и само по този начин ставаш първи. Не брой провалите – те ще са много. Брой успехите – те са лесни за броене.
Интервю на:
Цветана Шипкова
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
