Има ли разлика между дизайн и архитектура и в какво се състои тя?
Между тях съществуват множество зависимости, ето защо границата не е така очевидна. Въпреки това основната, същностната разлика между дизайна и архитектурата е, че дизайнът обхваща изделия, произвеждани по промишлен начин и поради това притежаващи анонимност, необходима с оглед на универсалното им приложение. Архитектурата от своя страна организира жизнената среда на различните ѝ равнища при основно изискване отделните решения да бъдат винаги неповторими и уникални. Следователно дейността по изграждането на конкретна предметно-пространствена среда не е промишлен дизайн, а традиционна архитектурна дейност. При тази дейност почти винаги се налага да се използват изделия, произведени по промишлен начин.
Множество световни архитекти са пристъпвали със завиден успех в територията на продуктовия дизайн, размивайки границите между архитектура, интериор и дизайн. Списъкът е дълъг и не би могъл да има претенции за изчерпателност: Валтер Гропиус, Герит Ритвелд, Мис ван дер Рое, Льо Корбюзие, Макс Бил, Чарлз Иймс, Ееро Сааринен, Арне Якобсен, Алвар Аалто, Еторе Сотсас, Карло Скарпа, Франк Лойд Райт, Рудолф Шиндлер, Филип Джонсън, Ричард Майер, Франк Гери, Заха Хадид, Норман Фостър, Рем Колхаас, Шигеру Бан, Кенго Кума, Рон Арад, Томас Хедъруик, Оки Сато и редица други. Причините, провокирали това творческо превъплъщение сред архитектите, са много, тук ще засегнем само най-значимите от тях.
Продуктовият дизайн дава възможност на архитектите да синтезират своите техники, начин на изразяване, иновации и стил в съвършено нова среда и мащаб. Индустриалното производство при продуктовия дизайн е по-гъвкаво спрямо инертния строителен сектор и дава поле за по-смели, ескизни, моментни експерименти с иновативни материали и технологии. Изделията на мебелното производство предоставят лесен начин за архитектите да изследват нова техника, преди да я използват в архитектурен мащаб. Чрез тактилната чувствителност при дизайна потребителите могат да имат по-интимна връзка с архитектите, отколкото чрез техните сгради. Това е начин да се демонстрират качествата на архитекта като дизайнер пред по-широка аудитория.
Някои архитекти стават по-известни със своите мебели, отколкото със сградите си, пример за това е Чарлз Иймс. Този акт би могъл да се приеме и като интимен творчески ритуал. Своеобразен отдушник и бягство от рутината, носещ удоволствие от предизвикателството на експеримента и свободата. В дизайна има много повече място за игра с елементите на по-малкия мащаб, с рискове, водещи до по-малки потенциални загуби. Не на последно място, този процес притежава доказано устойчива комерсиална стойност. Когато известна компания сътрудничи в синергия със звезда архитект по определен проект за продуктов дизайн, се генерират значителни финансови облаги и за двете страни.
Реализацията на български архитекти в сферата на дизайна има специфични характеристики. У нас съществуват осезаеми разлики в търсенето, мащабите на пазара, проблемите на съвремието. И в световен план именитите дизайнери биват запомнени именно с различния си подход, послание и кауза, в която вярват. Времената се променят, но не и желанието на автора да изразява себе си чрез съзидание. Различават се средствата, частично мотивацията, но пътят винаги е лично преживяване. Преквалификацията е един от пътищата на творческо търсене и може да бъде определена като обогатяване на творческия потенциал в нови направления.
Резултат от този процес е намирането на лично архитектурно призвание чрез съсредоточаване в „малкото“ – дизайн продукта. Българските архитекти, открили пътя си в дизайна като цел за професионален ръст и удовлетворение, са немалко. Да споменем имената на Петър Захаринов, пренесъл привличането си към логиката и принципа в дизайна; Мартин Ангелов и Mихаил Кленов, създали иновативен дизайн продукт – Halfbike, Елиа Недков, работил за фирми като Paola Lenti, Rapsel, Neutra, Culti; Виктор Василев, успял в Милано, „правилното място за дизайн” спродукти, проектирани за Boffi, Falper, MDF, Antrax; Иван Арнаудов, избрал да обърне внимание и на образованието по архитектура, строителство и дизайн; Бистра Попова, Анастас Марчев и Стефан Попов с техните играчки, оформящи чувството за естетика и уважението към естествените материали.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ИЗВЕСТНИТЕ ЛИЧНОСТИ И ДИЗАЙНА
Нека признаем – в търсене на обяснение защо нещо е успешно или значимо, често сме склонни да подценяваме и дори обезценяваме случващото се у нас или създавано от българи. Това е средата, в която дизайнът е длъжен да съществува у нас. Това е приемането, от което се предопределя и търсенето. Не можем да бъдем сигурни какво точно ще вдъхнови идващите дизайн поколения. Едно е ясно обаче – съзиданието е първостепенно, особено с мисъл; създаването на процес или продукт; създаването с кауза, решаването на проблем. И ако отново се запитаме защо световните и нашите примери от съвременния дизайн са различни, можем да дадем множество отговори.
Историята, налагането на авторитети, известността и подходът. Доколко националността определя развитието? Средата, възможностите, реалността. Съвремието предопределя създаването на продукти тук и споделянето им със света. Износ на продукция, износ на професионалисти.
Да, в национален план имаме още много проблеми за решаване преди дизайнът, създаден в България, да се превърне в стандарт, определящ фактор и оценен резултат на идея и труд. Има много „ако“ и още повече „против“. Затова поздравления на смелите, заели се със задачата да докажат, че е възможно, че е смислено и реализуемо. Да, именно у нас.
Текст: Проф. д-р арх. Орлин Давчев, арх. Цветомира Гиргинова
ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ МД
