mebeli.info
  • НОВИНИ
    • ПРОМО
    • ЛЮБОПИТНО
    • ТЕНДЕНЦИИ
    • АРХИТЕКТУРА
    • ГРАДСКА СРЕДА
    • ИЗКУСТВО
    • СЪБИТИЯ
    • КОНКУРСИ
    • БИЗНЕС
  • СТАТИИ
    • БГ ДИЗАЙН
    • ДИЗАЙН
    • МАТЕРИАЛИ
    • ТЕХНОЛОГИИ
    • ЕКОЛОГИЯ
    • ИКОНОМИКА
    • ОБРАЗОВАНИЕ
    • РЕТРОСПЕКЦИЯ
    • СТИЛОВЕ
  • ИЗЛОЖЕНИЯ
  • ВИДЕО
  • ИНТЕРВЮ
  • ИЗДАНИЯ
    • СПИСАНИЕ ДМТ
    • СПИСАНИЕ МД
    • УЧЕБНИЦИ
    • КНИГИ
    • ЕЛЕКТРОННА КНИЖАРНИЦА
Няма резултат
View All Result
mebeli.info
  • НОВИНИ
    • ПРОМО
    • ЛЮБОПИТНО
    • ТЕНДЕНЦИИ
    • АРХИТЕКТУРА
    • ГРАДСКА СРЕДА
    • ИЗКУСТВО
    • СЪБИТИЯ
    • КОНКУРСИ
    • БИЗНЕС
  • СТАТИИ
    • БГ ДИЗАЙН
    • ДИЗАЙН
    • МАТЕРИАЛИ
    • ТЕХНОЛОГИИ
    • ЕКОЛОГИЯ
    • ИКОНОМИКА
    • ОБРАЗОВАНИЕ
    • РЕТРОСПЕКЦИЯ
    • СТИЛОВЕ
  • ИЗЛОЖЕНИЯ
  • ВИДЕО
  • ИНТЕРВЮ
  • ИЗДАНИЯ
    • СПИСАНИЕ ДМТ
    • СПИСАНИЕ МД
    • УЧЕБНИЦИ
    • КНИГИ
    • ЕЛЕКТРОННА КНИЖАРНИЦА
Няма резултат
View All Result
mebeli.info
Няма резултат
View All Result

ИНТЕРВЮ С МИРОСЛАВ МАРИНОВ, ЗАМ. МИНИСТЪР В МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

23.10.2023
в ИНТЕРВЮ
Около:2 минути за прочитане
90
VIEWS

Дървесината е основна суровина за дървообработващата и мебелната промишленост. През последните две години се появи напрежение в сектора в България поради недостига ѝ и спекулативно завишената ѝ цена. Потърсихме мнението на Мирослав Маринов зам.-министър на институцията, отговорна за стопанисването на гората и добива на дървесина и на представител на бизнеса, употребяващ дървесина в своето производство.


Мирослав Маринов, заместник-министър в Министерството на земеделието и храните

Мирослав Маринов е магистър, инженер по горско стопанство и международни икономически отношения. Целият му професионален опит е в сферата на горите и горското стопанство. Започва професионалната си кариера като младши експерт в Община Сливен и е преминал по йерархията на горската система до изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите в периода от май 2019 до май 2021 г. От 21 юни 2023 г. е заместник-министър в Министерството на земеделието и храните.

Да започнем с един по-общ въпрос. Как оценявате състоянието на българските гори: отлично, много добро, добро или лошо?

М.М.: Нашите гори са резултат от труда на поколения лесовъди. Българското лесовъдство има над 140-годишна история. Състоянието на нашите, български гори, смея да твърдя, наистина е много добро. Разбира се, има още много какво да се желае. Горската статистика показва, че за последните 60 години общият запас на горите в България е увеличен с над 474 милиона куб. м до 718 млн. куб. м, което е близо 3 пъти. Общият прираст на всички гори е с ръст от близо 8 млн. куб. м всяка година или приблизително 2 пъти за разглеждания период. Средният прираст на 1 хектар нараства с 1,6 куб. м, а средната възраст на дърво на корен се е увеличила от 37 години през 1960 година до 60 години днес, т.е. увеличава се делът на дозряващите, зрелите и презрелите гори.

Увеличава се площта на горските територии, в това число на залесените територии. Общата площ на горите и горските територии в Република България, отчетена от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към 31.12.2021 г., е 4 270 269 ха – 38,5% от територията на страната, като тенденцията е да се увеличава. Общата залесена площ съвместно с формациите от клек е 3 921 390 ха. По данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), публикувани в националните доклади за състоянието и опазването на околната среда за периода 2012 – 2019 г. и от годишните отчетни доклади за дейността на ИАГ за периода 2013 – 2020 г. здравословното състояние на горите е добро. Предвидените лесозащитни мероприятия през 2023 г. са на обща площ 215 000 дка, което е едва 2,3% от общата горска територия на страната.

След всички тези данни българският лесовъд може да се гордее с работата на своите предшественици, но и отговорно да продължава да работи професионално в полза на гората.


Поемате този пост в един доста труден за сектора момент. От една страна, е необходима реформа в системата на горите, от друга страна, има сериозен проблем с осигуряването на суровина за дървообработващата и мебелната промишленост и с нормализирането на цената ѝ. Какви първи стъпки смятате да предприемете?

М.М.: Никога не е лесно и едва ли някой знае кога е точният или най-добрият момент. Разбира се, 2022 г. беше една много добра година от гледна точка на цена и търсене на дървесина. Изпълниха се голяма част от предвидените лесовъдски мероприятия. Тази година е коренно различна. Търсенето на дървесина намаля, за жалост нормативната уредба не позволява бърза адаптация на цените в посока надолу спрямо пазара. Изпусна се летният сезон и сега, през есента и зимата, трудно ще наваксаме с изоставането при изпълнението на плануваните лесовъдски дейности.

Още след встъпването ми в длъжност направихме работно съвещание с директорите на държавните предприятия и разпоредихме предприемането на спешни мерки за справянето с кризата на пазара. Някои колеги бяха по-гъвкави в своите действия – извършиха промени в годишните си планове за добив на дървесина, намалиха цените на различните асортименти, подпомогнаха дърводобивните фирми с ремонт и изграждане на горско-пътна мрежа. Действията едва ли бяха достатъчни, но се надявам да имат необходимия ефект.

Изминаха повече от две години, откакто министър Бозуков въведе ограничение в горите във фаза на старост (да се намали дърводобивът с 30%). Тази забрана бе обявена за категорично неправилна от науката и бизнеса. В резултат на нея първоначално се получи недостиг на дървесина за индустрията, а впоследствие тя доведе и до спекула и цените на дървесината скочиха нагоре. Досега няколко служебни правителства и едно редовно не успяха да я отменят. Вашият екип би ли се ангажирал с решаването на този казус?

М.М.: Тази заповед бе издадена без необходимото публично обсъждане. На 9 юни 2022 г. в Министерството на земеделието бе проведен Национален съвет по горите, на който се дискутира възможността за отпадане на горецитираните заповеди. В тази връзка в Изпълнителна агенция по горите са постъпили общо 242 становища „за“ и „против“ отмяна на Заповед №РД49-196/21.05.2021 г., изменена със Заповед №РД 49-398/16.09.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Стопанисването на българските гори се извършва въз основа на приети по съответния законов ред горскостопански планове и програми. Същите се съгласуват с МОСВ. Административното решение извън този ред за ограничаване или забраняване на определени дейности е временно решение до нормативното му регламентиране. Регламентирането с административен акт не подлежи на контрол и санкция по реда на Закона за горите. Безспорно е необходимо чрез промяна на съответните норми да се регламентира изрично този въпрос, като се отчетат на първо място Европейските критерии за устойчивото стопанисване на горските екосистеми.

Един от най-дискутираните въпроси в сектора е свързан с това, че трябва да се направи инвентаризация на горските запаси. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

М.М.: И към настоящия момент ежегодно се извършва инвентаризация на горските територии. За съжаление от 2011 г., когато е приет новият Закон за горите, не е изпълнена разпоредбата на чл. 17 за извършване на национална инвентаризация на горските територии. България е една от малкото държави в Европа, които нямат извършена национална инвентаризация, което затруднява обработката на европейските данни за горите. Именно националната инвентаризация е основата за изготвянето и провеждането на държавната политика в горския сектор. В този смисъл ще предприема всичко необходимо в рамките на утвърдения ни бюджет за нейното възлагане и изпълнение.

В развитите страни добивът на дървесина варира между 70 и 90% от годишния прираст, а в България е едва 50%. Смятате ли, че това трябва да се промени?

М.М.: Колко от годишния прираст се ползва, зависи от много показатели. На първо място това е възрастовата структура на горите – при млади гори ползването е малко в сравнение с прираста и обратно – при стари гори прирастът е нисък, а ползването е по-голям дял. От значение е и делът на т.нар. плантации от бързорастящи дървесни видове в общия обем на горите. За да се случи реално ползване, е необходимо и да има съответното платежоспособно търсене. Моето мнение е, че достигането на по-голям процент на ползване следва да е в резултат на изпълнение на предвидените лесовъдски дейности, а не норма за планиране на дейностите.

Всички специалисти оценяват дърводобива като най-слабото звено във веригата гора-дървесина-продукт. Има ли лостове Министерството на земеделието да направи нещо по този въпрос?

М.М.: Дърводобивът е основното звено за изпълнение на значителна част от лесовъдските дейности и за осигуряване на суровина за дървообработващата и дървопреработващата промишленост и дърва за горене за населението. За създаване на сигурност и възможност за инвестиране в дърводобива в Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти е предвидена възможността за сключване на дългосрочни договори.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., в интервенция „Подобряване здравословното състояние и устойчивостта на горските екосистеми чрез подпомагане провеждането на сечи в горските територии“ е предвидена възможност за закупуване на техника за дърводобив. Право да кандидатстват по тази мярка ще имат физически лица, еднолични търговци, юридически лица – собственици на горски територии, местни поделения на вероизповеданията – собственици на горски територии, общини – собственици на горски територии, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по чл. 241 от ЗГ и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ.


Навсякъде, когато става дума за Зелената сделка, се говори, че дървесината е материалът на бъдещето. Кога ние ще преодолеем тъй наречения екосиндром, според който сечта в горите е престъпна дейност?

М.М.: Зелената сделка е неразривно свързана с въпроса за горските екосистеми и използването на дървесината като възобновяем ресурс. Известно е, че в България концесионният поглед върху горите е отречен и от науката, и от практиката. Добивът на дървесина не е цел, а резултат от извършването на необходимите лесовъдски мероприятия. За да се запознае обществото с лесовъдските дейности в нашите гори, ние, лесовъдите, създадохме информационна система, достъпна за всички. Вероятно няма друг отрасъл с такъв широкообхватен публичен достъп до цялостната дейност, която се извършва в горските територии.

Друг много важен подход, разработен в последните години, е горската педагогика. Ежегодно подготвени за тази дейност служители изнасят беседи и обучения на деца в цяла България. Хиляди са вече младите хора, запознати с принципите на устойчивото стопанисване на горските екосистеми, които могат да различат истината от манипулативните интерпретации.

Работите върху промени в Наредбата за сечите. Какви са по-важните от тях?
М.М.:
Проектът за изменение и допълнение на Наредба № 8 бе представен за обществено обсъждане на 16.08.2023 г. В момента се разглеждат направените предложения.

Проектът е подготвен във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.), както и във връзка с Решение № 6888 от 8 юни 2021 г., Решение № 4795 от 18 май 2022 г. и Решение № 5288 от 1 юни 2022 г. на ВАС, (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.), с които се отменят разпоредби на Наредбата, както следва: чл. 34, ал. 2; чл. 35, ал. 2 в частта „или с одобрено план-извлечение по искане на собственика, или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии“; чл. 35, ал. 4 и 5; чл. 35а; чл. 45, ал. 3, чл. 51а, чл. 51б, чл. 52, ал. 2, 4, 6 и 7, чл. 52а, и чл. 53, ал. 7, вследствие на което се създаде празнота в нормативната уредба по отношение извършването на определени дейности.

По-важните изменения и допълнения в Наредбата са следните:

Направеното предложение в § 1 от проекта е във връзка със ЗИД на Закона за горите (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.), като се предлага в чл. 1, ал. 1 да се създадат т. 7, 8 и 9 със следното съдържание:

7. специфични изисквания при провеждане на сечи в защитени и специални горски територии;

8. условията и редът за изготвяне, издаване и одобряване на план-извлеченията и предписанията;

9. условията и редът за провеждане на сечи в изключителни случаи.

С измененията в чл. 34 и 35 се конкретизира начинът за провеждане на санитарни и принудителни сечи чрез наличието на горскостопански план или програма, издадено предписание от регионална дирекция по горите или одобрено план-извлечение, когато няма утвърден горскостопански план, или за изменение на насоката на стопанисване при утвърден горскостопански план или програма.

С § 8 се създава чл. 51в за определяне на органите, взимащи решение за отсичане на дървета в изключителните случаи по реда на т. 57 от допълнителната разпоредба на Закона за горите и случаите, при които се извършват.

С § 10 се създават чл. 52б и 52в, с които се регламентират случаите на издаване на план-извлечение и предписание.

Създава се Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата, което регламентира видовете сечи към кои насоки на стопанисване се отнасят.

Източник: Списание ДМТ

Предишна

БКДМП ОРГАНИЗИРА ПОСЕЩЕНИЕ НА ЖУРНАЛИСТИ

Следваща

ЗАПАСЪТ НА ГОРИТЕ У НАС Е НАРАСНАЛ БЛИЗО 3 ПЪТИ

Подобни публикации

ИНТЕРВЮ С ПЕТЪР ДИШКОВ, МЕНИДЖЪР СНАБДЯВАНЕ С ДЪРВЕСИНА В КРОНОШПАН
ИНТЕРВЮ

ИНТЕРВЮ С ПЕТЪР ДИШКОВ, МЕНИДЖЪР СНАБДЯВАНЕ С ДЪРВЕСИНА В КРОНОШПАН

30.10.2023
ИМАТ ЛИ МЯСТО ЖЕНИТЕ В МЕБЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ?
ИНТЕРВЮ

ИМАТ ЛИ МЯСТО ЖЕНИТЕ В МЕБЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ?

22.08.2023
НИКОЛАЙ ИВАНОВ, УПРАВИТЕЛ НА „ИРИМ“ ООД
ИНТЕРВЮ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ, УПРАВИТЕЛ НА „ИРИМ“ ООД

11.04.2023
Следваща
ЗАПАСЪТ НА ГОРИТЕ У НАС Е НАРАСНАЛ БЛИЗО 3 ПЪТИ

ЗАПАСЪТ НА ГОРИТЕ У НАС Е НАРАСНАЛ БЛИЗО 3 ПЪТИ

    АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА БЮЛЕТИНА

    ОЩЕ

    БЛИЗО ПОЛОВИНАТА ОТ БЪЛГАРИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ РОДНИТЕ МЕБЕЛИ

    СЕВЕРНАТА ЛИСИЦА НА ESNAF TOYS Е ВЕЧЕ МУЗЕЕН ЕКСПОНАТ

    МАРИЕЛА ГАНОВА: ДОБРИЯТ ДИЗАЙНЕР ТРЯБВА ДА БЪДЕ И ДОБЪР ТЪРГОВЕЦ

    ОКОЛО 1000 ДУШИ РАЗГЛЕДАХА ИЗЛОЖБАТА ЗА БЪЛГАРСКИ ДИЗАЙН  

    ИЗЛОЖБА ПРЕДСТАВЯ СЕЛЕКЦИЯ ОТ СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ПРОДУКТОВ ДИЗАЙН

    СТАРТИРА ОСМОТО ИЗДАНИЕ НА DIBLA DESIGN AWARDS 2023

    ОКОЛО 1000 ДУШИ РАЗГЛЕДАХА ИЗЛОЖБАТА ЗА БЪЛГАРСКИ ДИЗАЙН  
    БГ ДИЗАЙН

    ОКОЛО 1000 ДУШИ РАЗГЛЕДАХА ИЗЛОЖБАТА ЗА БЪЛГАРСКИ ДИЗАЙН  

    21.11.2023

    Огромен интерес предизвика изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“, около 1000 души дойдоха да я разгледат в галерия...

    УЧЕБНИК „КОНСТРУИРАНЕ НА МЕБЕЛИ“

    УЧЕБНИК „КОНСТРУИРАНЕ НА МЕБЕЛИ“

    31.01.2022
    МАРИЕЛА ГАНОВА: ДОБРИЯТ ДИЗАЙНЕР ТРЯБВА ДА БЪДЕ И ДОБЪР ТЪРГОВЕЦ

    МАРИЕЛА ГАНОВА: ДОБРИЯТ ДИЗАЙНЕР ТРЯБВА ДА БЪДЕ И ДОБЪР ТЪРГОВЕЦ

    20.11.2023
    МОЗЪЧНАТА БУРЯ: ТЕХНИКИ ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ИДЕИ

    МОЗЪЧНАТА БУРЯ: ТЕХНИКИ ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ИДЕИ

    16.05.2022
    БЪЛГАРСКИ ПРОДУКТОВ ДИЗАЙН 2000/2022

    БЪЛГАРСКИ ПРОДУКТОВ ДИЗАЙН 2000/2022

    22.11.2023
    ПРОДИЗ
    mebeli.info

    • ЗА НАС
    • УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ
    • КОНТАКТИ

    Няма резултат
    View All Result
    • НОВИНИ
      • ПРОМО
      • ЛЮБОПИТНО
      • ТЕНДЕНЦИИ
      • АРХИТЕКТУРА
      • ГРАДСКА СРЕДА
      • ИЗКУСТВО
      • СЪБИТИЯ
      • КОНКУРСИ
      • БИЗНЕС
    • СТАТИИ
      • БГ ДИЗАЙН
      • ДИЗАЙН
      • МАТЕРИАЛИ
      • ТЕХНОЛОГИИ
      • ЕКОЛОГИЯ
      • ИКОНОМИКА
      • ОБРАЗОВАНИЕ
      • РЕТРОСПЕКЦИЯ
      • СТИЛОВЕ
    • ИЗЛОЖЕНИЯ
    • ВИДЕО
    • ИНТЕРВЮ
    • ИЗДАНИЯ
      • СПИСАНИЕ ДМТ
      • СПИСАНИЕ МД
      • УЧЕБНИЦИ
      • КНИГИ
      • ЕЛЕКТРОННА КНИЖАРНИЦА

    Welcome Back!

    Login to your account below

    Forgotten Password?

    Retrieve your password

    Please enter your username or email address to reset your password.

    Log In

    Add New Playlist

    Този сайт използва бисквитки. Научи повече..