Колко иззоставени места има по този свят и колко е хубаво, когато отново им се вдъхне живот. Точно това се случва след като архитектката Ема Марти и компанията Artchimboldi обединяват усилията си във възраждането на изоставено девическо училище в Менорка. Тяхната идея е да запазят до някаква степен предназначението на сградата. От училище те създават съвременно работно пространство, на което хората да сменят офисната обстановка и да я комбинират с отдих.
Създадена от Анна Труйол през 2007 г., Artchimboldi предоставя пространства, фокусирани върху дизайна, където фирмите могат да организират срещи или сесии за изграждане на екип. Компанията вече има две локации – чифт модернистични апартаменти в Барселона. Сега отвори трети, по-голям обект в Менорка, който може да се използва за корпоративни уединения. Когато се натъква на девическото училище в Сейнт Луис – съвсем небезизвестен град в Менорка, Анна Труйол се свързва с Ема Марти. Тя е местна архитектка, заела се да направи преустройството. Естествено, задачата не била лека, защото помещенията са в стар стил. Интериорът също бил в изключително лошо състояние. Това баче не попречило на ентусиастите да си поиграят с въображението и да създадат красиво пространство.
С цел запазване на преживяното и историята на мястото, стените и дървените греди на покрива са оставени. Каменните стени са покрити със слой бяла боя за освежаване, а покривът, освен гредите е изцяло реновиран, пренареден и хидроизолиран, за да се ползва още дълго време. Конструкцията е изключително здрава и нищо по нея не е събаряно и издигано на ново. Играта на въображение е съсредоточена в интериора, който вдъхва нов живот на една стара история.
Интериор и разпределение
Просторна всекидневна и трапезария заемат първия етаж. В центъра им е изработена по поръчка маса от лакирано дърво. Тя може лесно да се преконфигурира в различни формати за групови хранения, срещи или семинари. На същия етаж има уютен салон, който включва сиви пуфове за сядане и горелка на дърва с четириметров димоотвод, който подчертава височината на стаята. Като реверанс към миналото на сградата в интериора е включена голяма антична библиотека и училищна дъска, където гостите могат да запишат всякакви мисли и идеи. В задната част на стаята вратите с дървена рамка водят към чакълен двор с микро циментов басейн.
Както споменахме стените са само освежени, но подовата настилка е променена – стандартната бетонна такава е покрита с шахматни плочи. В сградата има и спални места, които са направени след избиването на няколко стени – това е единствената пространствена корекция нанесена по проекта. Спалните части са малки кътове, скрити зад ленени завеси и отново се намират на първия етаж и допълнителни такива има в таванското помещение. Тънки черни стълби осигуряват достъп до горната част на капсулите, където гостите могат да релаксират през деня. Като алтернатива има малък кът за сядане, облечен със сив диван и тъкани килими.
АВТОР:
Милена Галанова
„Вярвам, че себеизразяването, независимо от инструмента, който използваш – текст, цветове, музика, стил на обличане, е изкуство. Ние имаме свободата да творим всеки ден, за да покажем на света какво се крие в нас.“
