ТРОЯН е едно от онези градчета, които си имат запазено място както в сърцата на българите, така и на многобройните гости от близо и далеч. И ако някои го свързват за по-лесно само с ракията, луканката и занаятите, една специална разходка може да ни разкрие и къщи с европейска архитектура, стилни мебели и други лица на града. Заселван от занаятчии, градът е родил и възпитал юристи, лекари, историци изследователи, инженери, икономисти, вдъхновил е творци.
ТУК Е ВЪЗНИКНАЛО тракийско селище още през бронзовата епоха, за което свидетелства археологията. По-късно римляните направили в близост до днешния град пътна станция. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя Ескус – Филипополис, известен с фолклорното име Траянов път, съществувал вероятно още през периода 5-8 век пр. Хр. Но дали името на града е взето от императора, или от славянския бог на справедливостта и мира Троян, историческата наука засега няма еднозначен отговор. След завладяването на България от османците започва процес на преселение на български фамилии, главно занаятчии, от Чипровско, Берковско, Разложко, от Охридско. Най-далеч се прочули майсторите грънчари и създали Троянската керамична школа. Дърворезбарството е другият художествен занаят, характерен за планинския град. Така твърди маджарският пътешественик Феликс Каниц при посещението си в градчето ни през 1871 г.
НАПАДЕНИЯТА с грабежи и жестокости на кърджалиите не отминали и Троян, и то на няколко пъти около 1800 г. Ала духът на троянци надделял и когато Митхад паша, далновидният управител на Русенския вилает, се съгласил Троян да придобие градски статут в 1868 г. и стане административен център, пътешественици от онова време го описали като цветущ и чисто български град с висока култура и добро благосъстояние. Синовете на занаятчиите заминавали да придобият в чужбина напредничави знания, за да развият в родния град различните производства и изкуства от даровете на щедрата природа.
ОСВЕН грънчарството и варенето на ракия в Троянския край е развито твърде много и дърводелството. Още в края на Първата световна война – 1918 г., в Троян е открито Низше практическо столарско училище на издръжка на общината. Към 1921 г. училището започва да се нарича Общинско дърводелско училище. Стара снимка от музейния архив ни препраща обаче към 1880 г. и столарско-стругарската работилница на Пенчо Ив. Пазвански от град Троян. Ако я приемем за автентичен исторически документ, излиза, че столове се произвеждат в Троян от (поне) 139 години.
НА 15 СЕПТЕМВРИ 1926 Г. в Троян се открива Държавно практическо столарско училище. Неговата дейност е насочена към производството на столове, мебели и покъщнина. Ежегодно училището открива мебелна изложба. На нея се представят различни столове, маси, канапета, кресла, шкафове, бюфети, рамки с огледала, които се и продават. Известно е, че от тази дейност училището си осигурява около 60 000 лв. Съществуването на училището допринася много за усъвършенстване на дърводелското производство в града и околията. Учениците му стават добри майстори и се устройват на частна работа. Но поради невъзможност на Общината да осигури помещение за практически занимания, се налага учениците да отиват в частни работилници в града при големи неудобства и далеч от контрола на училищната управа. Тези аргументи послужили на висшестоящи органи да решат през 1932 г. училището да бъде преместено в Плевен. Което обаче не било краят на производството на столове в Троян.
СЪЗДАДЕНИТЕ традиции подтикват четирима ентусиасти – Иван Вълчев, Къньо Табаков, Васил Кунчев и Пенко Памукчиев, да основават през 1934 г. фабрика „Хемус”. Иван Вълчев (този изключително предприемчив, заслужил и незаслужено забравен троянец, починал месеци, преди да навърши 100 през 2008 г., е прадядо на световния шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев – бел. ред.) оглавява фабриката като директор и години наред изпълнява основните мениджърски и търговски функции в нея. Благодарение на предприемчивостта и борбения си дух той успява да превърне „Хемус” в едно от най-печелившите предприятия в региона. Но след 13 години просперитет идва 1947 г. и национализацията на „Хемус” в полза на държавата. Само след три месеца без своя предприемчив директор фабрика „Хемус” изостава и новата власт му предлага да се върне на управленския пост. За кратко време Иван Вълчев стабилизира предприятието…
*Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите в Троян
Презентацията е част от тематичната работна сесия “Столът като символ”, проведена на 22 февруари 2019 г. в Троян.
Цялата статия можете да прочетете в списание ДМТ брой 2/2019.
