Автор: Румяна Божкова
Преди да се превърне в предмет за ежедневна употреба, сгъваемият стол е смятан векове наред за символ на престиж и белег за обществено положение. Историята му води началото си още от Египет и древна Елада. Предполага се, че първият сгъваем стол е проектиран за офицер от египетската армия. Той датира от 2000-1500 г. пр. Хр. и се състои от две кръстосани рамки с кожена седалка. Подобна конструкция, но с облегалка има и прочутият трон на Тутанкамон.
По-късно в древна Гърция сгъваемият стол, наричан diphros okladias, е богато украсен, със странично кръстосани крака, завършващи обикновено с лъвски лапи. Сред най-известните сгъваеми столове, останали в историята, е този, приписван от древните автори на изобретателя и “баща на изкуствата” Дедал, предназначен за храма на Атина Палада. Развитието на сгъваемия стол продължава и в древен Рим. Sella curulis е окончателният вариант на античния сгъваем стол. Той има Х-образно кръстосани извити крака и вече е предназначен за ежедневна употреба. Обикновено е бил украсен с резба от слонова кост и злато и е даван в знак на почит на лица, заемали високи съдебни длъжности, както и на знатни чужденци. През Средновековието сгъваемият стол претърпява сериозна типологична промяна. Т. нар. faldistorium е с кръстосани фронтално, а не странично крака, както е било дотогава. Подобна структура позволявала лесното му сгъване и пренасяне. Най-яркият пример за неговите функции и символично значение е тронът на Дагоберт Първи, крал на франките.
След 10-и век Римокатолическата църква също възприема faldistorium като символ на власт, като той се използва главно от високопоставени духовници (включително от папата). С времето този стол се сдобива с подлакътници и облегалка. Фронталното кръстосване на краката остава норма до епохата на Ренесанса, когато faldistorium се развива в sedia della forbice (стол-ножица) с неговите два варианта savonarola и dantesca.
С все по-масовото разпространение на сгъваемите столове се увеличават и техните варианти. Макар това да намалява символичното им значение, то води до появата на нови приложения и нови дизайнерски решения. През 19-и век сгъваеми столове са били широко използвани в различни обществени институции, където е било необходимо бързо пренареждане или преместване на местата за седене. Те са лесноподвижни, предлагат удобство при седене, като не заемат много пространство и лесно се съхраняват. Двадесети век донася със себе си засиленото използване на нови технологии при производството на столове, както и такива новости за времето си като сгъваеми столове, направени изцяло от метал, пластмасови столове, ергономични столове.
Смята се, че едни от най-върховите постижения в дизайна им са се появили в периоди на социални дебати и технически прогрес: първите години на индустриализацията (столовете на Thonet), епохата на германския рационализъм (столовете на Bauhaus), както и в периода на социални вълнения (1965-75).
Целият материал може да намерите в >>> списание МД 1/2007 г.
