ИНТЕРВЮ С ДИАНА ХАРЛОВА, ОПЕРАТИВЕН ДИРЕКТОР НА ТЕД БЕД

Многократно сме ви срещали с представители на фирмата и сме ви показвали добрите бизнес практики на Тед Бед. Сега искаме да ви разкажем за социалните и екологичните инициативи, които могат да бъдат добър пример за много колеги в бранша. Разговаряме с Диана Харлова, оперативен директор наТед Бед.

Винаги сте споделяли, че устойчивостта е основен приоритет на фирмената политика. Бихте ли ни разказали малко повече за посоките и дейностите, с които я постигате?

Д.Х.: На първо място, за да създаваме и развиваме устойчив бизнес, ангажираме и мотивираме целия си екип в тази посока както посредством годишните цели на компанията, така и чрез постоянни проекти в тази посока. Търсим пресечна точка на ползите от дейностите в трите основни направления – Природа, Хора, Рентабилност.

Считаме, че всичко се свежда по-скоро до едно съзнателно и отговорно присъствие на пазара, а именно какви продукти създаваме и какво се случва с тях след края на техния живот.

Наскоро създадохме нова позиция в компанията – експерт по устойчиво развитие и сън и с това ще фокусираме и развием всички намерения, свързани с темата. Имаме невероятната възможност да черпим опит от наши бизнес партньори в Европа, силно ангажирани по темата, и чрез този двупосочен диалог сме си полезни взаимно.

През тази година инвестирахте в проект по изграждане на фотоволтаична централа. Какви са резултатите, които очаквате от тази инвестиция?

Д.Х.: Решението ни за инвестиция бе взето в края на 2021 г. в момент на постковид икономически турбулентни месеци. Оказа се правилното решение и благодарение на екипа, работил по проекта, само 4 – 5 месеца вече имахме изградена ФЕЦ със соларни панели от световния лидер Sharp. Към момента можем да се похвалим със спестени 1 300 тона въглеродни емисии, а очакванията ни за 2023 г. са за още 6 000 т. Разбира се, освен намаляване на отпечатъка си от природна гледна точка, търсим и икономическите ползи. Факт е, че в новите ни търговски проекти тази зелена енергия се счита за предимство пред други конкуренти и занапред очакваме това да бъде ценено още по-високо.

Много от големите компании, имащи отговорност към нашата планета, внедряват и следват принципите на кръговата икономика. Може ли да причислите Тед Бед към тези компании?

Д.Х.: Знаете ли, скромният ми професионален опит ме научи, че големите компании са не тези с големите приходи и брой служители, а тези, които съзнателно правят бизнеса си и влияят с добро на обществото. Това са тези компании, чиито продукти подобряват качеството на живота ни, а нашите са точно такива. Сънят не е само биологична потребност на съвременния човек, но и възможност да се презареди тялото му, мозъкът му да съхрани нужната информация, за да се справи с предстоящото в следващия ден. За нас е отговорност да създаваме продукти, които същевременно допринасят за комфорта на тялото по време на сън, но също и биват създадени по начин, щадящ природата като цяло – това е залегнало в принципите на нашия R&D отдел. Не на последно място, стартирахме по-задълбочено проучване за това какво се случва с продуктите след края на жизнения им цикъл, който следва да бъде не повече от 6 – 7 години от хигиенична гледна точка. Вече сме наясно с добрите практики в Нидерландия, Франция и Белгия и ни предстои планиране на дейностите в тази посока.

Проблемът със събирането и преработката на стари матраци в световен мащаб е тежък и многопластов. Бихте ли ни пояснили къде са подводните камъни при рециклирането на матраците?

Д.Х.: Въпреки предизвикателствата в процесите бих искала да споделя, че в страните, споменати по-горе, рециклирането на матраци е факт, при някои вече 7 – 8 години. Преработката е до известна степен автоматизирана, но не съвсем и се налага ръчен труд, който, знаете, там не е никак малък разход на фона на трудния трудов пазар. Само в Нидерландия вече рециклират около 1 млн. матрака годишно. За да се случи обаче това, са ангажирани както общинските институции, така и ритейл компаниите, та чак до крайния потребител, който в цената на крайния продукт заплаща продуктова такса в размер на 8 – 10 евро за матрак.

ЧЕТЕТЕ СЪЩО:СТАРИТЕ МАТРАЦИ И ВРЕДАТА ИМ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Как развитите страни в Европа и Северна Америка се опитват да се справят с проблема? Има ли обща стратегия в Европейската асоциация на индустрията за легла и матраци EBIA за рециклирането на матраци?

Д.Х.: Тед Бед е в управителния борд на EBIA и имаме възможността да бъдем съвсем близо до динамичните промени, които ни предстоят в тази посока. Европейската комисия се обръща към EBIA с намеренията и технологичните промени, които смята да налага, за да консултира тези цели, а те най-общо са свързани с промени по конструкцията на матраците – лесното отделяне на различните материали и суровините за направата на самите материали. В бранша вече има множество разработки на текстил и пяна с известно съдържание на рециклирани суровини, което способства за по-добрия кръговрат. Много скоро (в рамките на 2 – 3 години по думите на ЕК) тези изисквания ще станат норми и ще се контролира за тяхното спазване. Матраците ще имат дигитален паспорт за прозрачна проследимост на целия път на материалите, от които са съставени.

Могат ли добрите практики от Европа да се приложат и у нас и какви са потенциалните трудности? Използвате ли във вашата фирма технологии за рециклиране на отпадналите от производството на матраци материали?

Д.Х.: Множество от добрите практики вече се прилагат и у нас, дори има направления, в които изпреварваме, например с въвеждането на технология с нулев отпадък на определени материали. По това направление можем да се похвалим с оборудване на производството ни от фирма „Масиас“ (Испания) преди повече от 10 г., а само за последните седем години сме спестили ползването на 2.5 млн. тона полиестерна вата и полиуретанова пяна. Разбира се, в други посоки, като в рециклирането на матраци сме съвсем в зората и не се прилага природосъобразен начин за преработка към момента.

Какви са плановете ви в бъдеще по отношение на рециклирането на стари матраци?

Д.Х.: След приключване на проучвателния етап и събиране на достатъчно информация относно вече действащи такива преработващи предприятия планираме да оформим проект в тази посока, като ангажираме консултанти от международни организации. Целта е старите матраци да се „разпадат“ на съставни материали, които се преработват и полученото да намира приложения например в строителния бранш (изолационни материали), постелки за животни във ферми, цехове за метали (що се отнася до пружинните пакети). Но за да се осъществи подобен мащабен проект, а не просто мини цех за частични процеси, е нужно да има създадена организация по събиране, съдействие на държавните органи и не на последно място – култура у потребителите.

---

---

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ ДМТ