Дизайнът е тук, за да остане – независимо дали ни харесва, или не. Ние сме заобиколени от дизайн. Той е огледалото на нашето време и постоянно е изложен на показ. От обикновения химикал, с който попълваме кръстословици, до четката за зъби, леглото, в което спим, дрехите, които носим, мястото, където чакаме автобуса – всичко преминава през филтъра на дизайна. Неговото влияние е огромно и различно, засягащо всички обекти и продукти. Той обгръща всичко, той обгръща нас…
Дизайнът често е определян като концепция за разработването на всички обекти, създадени от човека, като инструмент, доказващ качеството на живота. Може да се каже, че дизайнът е това, което прави възможно създаването на нещо, което само по себе си покрива определени нужди.
Колкото и странно да звучи, дизайнът не е ново понятие. Той прониква в ежедневния живот, достига до всеки и съпътства човека от незапомнени времена. Вярно е, че основите на дизайна, както го разбираме днес, лежат в промишлената революция и появата на индустриален начин на производство. В началото дизайнът е отнесен просто към един от нейните аспекти. Той нямал нито индустриална, нито теоретична, нито философска основа и бил силно повлиян и подвластен на индустриалните процеси и обществото като цяло.
Модерният дизайн се появява благодарение на дизайнерите реформисти през 90-те години на ХІХ век, в частност на Уилям Морис, който се опитва да обедини теорията и практиката. Самият “модерен” дизайн не успява да утвърди своите позиции до ранните години на XX век, когато се стабилизира, и то благодарение усилията на Валтер Гропиус – основател на Bauhaus през 1919 г., който използва последните постижения в областта на производството, за да интегрира теорията и практиката в дизайна. Bauhaus е роден от желанието да се внесе комерсиална реалност, близка до социалните идеи и да се извлече максимална полза от новата технологична култура, която се появява. Модерният дизайн трябва да обединява интелектуалните, комерсиалните, естетическите и практическите интереси. Непрекъснатото развитие на обществото съдейства за нови постижения в областта на дизайна като например концепцията, която по-късно е изследвана от новия Bauhaus, създаден в Чикаго през 1937 г. от Ласло Мохой-Ноди и от Университета за вътрешна архитектура, създаден в град Улм през 1953 г. Тези две институции имат съществен принос в развитието на идеята за практическата употреба на теорията в дизайна при взаимоотношението с новите методи на промишленото производство. През XX век теориите, стиловете и продуктите, свързани с дизайна, са крайно различни и еклектични, факт, дължащ се на множеството технологични иновации. Този плурализъм е също част от промените в моделите на потребление, вкусове и пазари, както и от появата на нови тенденции в дизайна. Продуктът не може да бъде напълно възприет, ако се намира в изолация от своя културен, технологичен, политически и социален контекст, тъй като това са основните елементи, които определят дизайна и неговата реализация. Разнообразието и богатството, върху които се основава тази дисциплина, са забележителни. Дизайнът не трябва да се приема само като процес, който е в тясна връзка с индустриалното производство. Той е носител на идеи и ценности, отражение на авторска индивидуалност и начин на мислене.
Категорично може да се каже, че няма единна теория за дизайна, няма и еднозначно определение по въпроса какво точно представлява.
Пътят на този плурализъм се дължи на множеството различни движения, училища, дизайнери и концепции, които се борят за водеща позиция и допринасят за оформянето на теорията и практиката на дизайна през всичките тези години. Те дават тласък на тази дисциплина и допринасят за нейния прогрес чрез използването на нови визии, материали и технологични процеси. Самото търсене и създаване на иновативни проекти несъмнено оказва огромно влияние върху обществото и културата като цяло.
Ще се опитаме да ви представим част от хората, оказали огромно влияние върху развитието на дизайна, като правим уточнението, че споменатите в статията дизайнери и архитекти не са единствените и най-добрите, но простото изброяване на всички излиза извън поставената тук цел. Продуктите, които тези даровити архитекти, инженери и художници са създали, могат да бъдат отнесени към “модерната класика”. Години след тяхната поява те продължават да служат като модели на следващите поколения…
Целият материал може да намерите в >>> списание МД 1/2005 г.
