Заводът на австрийския производител на дървесни плочи „Кроношпан България“ във Велико Търново се превърна в епицентър на един от най-острите индустриално-екологични конфликти в страната. След над 400 граждански сигнала през изминалата година за обгазяване и неприятни миризми в жилищните квартали, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) наложи принудителна административна мярка (ПАМ) за незабавно спиране на линията за производство на плочи от дървесни частици (ПДЧ), включително съпътстващите ѝ съоръжения.
Решението доведе до остра реакция от страна на ръководството на предприятието, до масови протести на работниците и до намеса на полиция, което изведе спора отвъд чисто екологичните му измерения и го превърна в социален и политически казус.
Как се стигна до ескалацията
На 16 януари РИОСВ връчи на „Кроношпан България“ заповед за принудително спиране на ПДЧ линията. Основанието, посочено от инспекцията, са масови нарушения на условията в комплексното разрешително, свързани с изпускане на миризми от дървесина и лепила извън границите на завода. Регулаторът подчерта, че не става дума за превишения на концентрации на класически замърсители, а за системно нарушение на условието да не се допуска разпространение на миризми извън производствената площадка.
Другата производствена линия – за МДФ (плочи от дървесни влакна със средна плътност), към момента не функционира поради липса на суровина, което прави ПДЧ линията ключова за дейността на завода.
Компанията обаче обяви, че се нуждае от 58 дни за поетапно спиране на производството, което според ръководството е необходимо за безопасното изразходване на пожароопасни суровини, изпълнение на договори и предотвратяване на екологични и технологични рискове. Това доведе до нова стъпка от страна на екоинспекцията – в събота вечерта нейни служители, придружени от полиция, влязоха в завода със заповед за незабавно изпълнение на мярката.
Въпреки това в следващите часове комините на предприятието продължиха да работят, а ръководството заяви, че изготвя нов план за спиране в рамките на седем работни дни, докато паралелно търси „консенсусно решение“.
Какво показват измерванията и къде е спорът
Според данните от контролните измервания, извършени през ноември, не са установени превишения на нормите за основните атмосферни замърсители – серен и азотен диоксид, фини прахови частици, бензен, въглероден оксид и други. Това е потвърдено и в докладите на междуведомствена работна група към Министерството на здравеопазването.
Същевременно се признава, че при специфични метеорологични условия – температурни инверсии, безветрие и висока влажност – летливи органични съединения, характерни за дървообработващата индустрия, могат да се усещат силно като миризма, дори при спазване на емисионните норми. Именно тук се намира същинският сблъсък между регулатора и компанията – между нормативно измеримите показатели и субективния, но реален обществен дискомфорт.
Позицията на компанията и протестите
Ръководството на „Кроношпан България“ отказа да изпълни заповедта за незабавно спиране, като я определи като незаконосъобразна и несъразмерна. Търговският директор на завода Николай Банков заяви, че от производството няма нарушения на екологичните норми за замърсители, с изключение на въпроса с миризмите, които не представляват риск за здравето.
По думите му, искането за 58-дневен срок е било необходимо, за да бъдат оползотворени суровини и да се изпълнят договори за около 11 млн. евро, както и за да се избегнат допълнителни екологични и пожарни рискове. Банков подчерта, че в настоящата ситуация компанията няма как да реализира обявената инвестиция от 20 млн. евро за нови пречиствателни съоръжения и подобряване на екологичните показатели.
Работниците в завода излязоха на протест с настояване да запазят работните си места. В демонстрациите се включиха и фирми партньори на предприятието. Протестиращите заявиха, че затварянето на завода е резултат от политически натиск, свързан с предстоящи избори, и настояха, че производството е безопасно и икономически необходимо.
Браншът и експертите
Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост излезе с позиция в подкрепа на компанията. Оттам настояват за строг и прозрачен контрол, ясни критерии и конкретни мерки с график и отчетност, но предупреждават, че спирането на производство с толкова сериозен икономически и социален ефект трябва да бъде крайна мярка, основана на недвусмислени доказателства.
Подобна позиция заеха и представители на академичната общност, които призоваха дебатът да се води на базата на факти, научни критерии и експертни оценки, а не на емоции и политически внушения.
Социалният и икономическият ефект
„Кроношпан“ е най-големият производител в секторите „Дървообработване“ и „Мебели“ в България и формира над 30% от продажбите в бранша. Компанията е инвестирала над 600 млн. лева в страната, от които близо 100 млн. лева за екологични подобрения.
Пряко засегнати от спирането на ПДЧ линията са около 170 висококвалифицирани специалисти със средно възнаграждение от приблизително 1700 евро месечно. Общо предприятието осигурява работа на около 500 души, а индиректно с дейността му са свързани близо 5000 работни места в транспорта, мебелната индустрия, горското стопанство и услугите.
„Кроношпан“ е ключов доставчик за българската мебелна промишленост и най-голям ползвател на дървесина от технологична сеч. Спирането на производството носи риск от верижни ефекти – недостиг на суровини, повишаване на цените на мебелите и затруднения при изпълнението на международни договори за износ.
По-големият въпрос
Случаят във Велико Търново ясно показва системния проблем с липсата на ясни, измерими и приложими стандарти за миризми в българското законодателство. Това оставя широко поле за субективни тълкувания, институционални конфликти и политически натиск, като противопоставя граждани, работници, бизнес и държава.
Предстои съдът да се произнесе по законността на наложената мярка. Дотогава въпросът остава отворен – възможно ли е да бъде намерен баланс между правото на гражданите на чиста жизнена среда и необходимостта от предвидима регулаторна рамка, която да не поставя под риск цели индустрии и хиляди работни места.
