Жаждата за сертифициране на устойчивите материали, които минимизират нашия въглероден отпечатък, води до липса на иновативност и нехайство относно това какво се случва с тях в по-голям мащаб. Всичко, което консумираме – от хранителни продукти до мебелите – е част от един промишлен и екологичен кръговрат. Сегашният подход за оценяване е безперспективен според д-р Майкъл Браумгарт – един от основателите на Института за сертифициране Cradle to Cradle (C2C).
“Като потребители и производители ние непрекъснато чуваме как трябва да намалим вредното си влияние върху околната среда. Но какво означава това? Изглежда, че за да изразходваме по-малко енергия, трябва да наложим някои драстични мерки, като да се храним с недосготвена храна или да не ползваме осветление или отопление навсякъде в офиса си.”
Според Браумгарт и системата на Cradle to Cradle минимизирането на употребяемата досега енергия не е правилният подход в решаването на екологичния проблем.
Ученият смята, че човечеството се влияе силно от романтичната представа за природата и от чувството за вина, че свръхпопулацията на нашия вид задушава планетата. Всъщност много природни материали са много по-вредни от дима например. Такива са финият прах и атмосферните прахови частици. Други агресивни вредители като рак или плесени разрушават до основи материята, но в същото време те са агентите на природата в системата й за почистване. В този смисъл вероятно и човечеството трябва да се постарае да премине от деградиращото състояние на “по-малко лош” в продуктивното “по-добър”.
Съвременните планове за развитие на обществото обаче не включват подобна концепция. Идеята за “по-малко вреден” е внедрена и в плана за “въглеродна неутралност” на Еврозоната, който трябва да бъде изпълнен до 2050 г. Всъщност, да бъдеш напълно въглеродно неутрален, означава практически да не съществуваш. Едно дърво например произвежда както кислород, така и въглерод и следователно то е въглеродно позитивно. Едно бебе изразходва средно 7500 памперса през първите си години, а тяхното съдържание може да се използва за отглеждане на 150 дървета. Така това бебе може също да бъде въглеродно позитивно. По същия начин можем да гледаме и на сградите със зелени покриви. На практика ние трябва да се опитваме да бъдем именно въглеродно позитивни, а не въглеродно неутрални.
“Съвременните системи на производство, които използваме, са линеарни, а не циклични. Ние взимаме суровини, създаваме от тях материали и продукти, след това ги използваме, докато е възможно и ги превръщаме в отпадъци, тъй като по един или друг начин те стават излишни. Вземаме, създаваме, рушим. Те не се връщат обратно в нито една система.“
Всяка година 35 милиона пластмасови сандали намират пътя си към морето, но нито една от тях не е произведена така, че да стане част от неговата екосистема. Резултатът е отравянето на морските обитатели, в чиито стомаси се намират парченца от тези сандали. Съществуват и друг вид човешки грешки. Азбестът например, който е природен материал и преди се е използвал за създаването на много продукти, днес е заменен от антимониев трисулфид, който не се разгражда и не става част от биосферата в края на линейния си живот. Материалите трябва да бъдат създавани с идеята, че се връщат обратно в природата под една или друга форма.
Техническите материали като метали, текстил, бои или багрила трябва да бъдат нетоксични синтетични материали, които да се използват в продължителни цикли, без да губят от своята цялостност и качество. Така те могат да се използват отново за нови продукти, вместо да се изхвърлят. Тези материали представляват неразделна част от повечето производства и са един от най-големите замърсители в световен план. Еднократната им употреба на фона на вредното им влияние е неразумна и грешна.
Неразумни и противоречиви термини като въглеродно неутрален често са част от сертификационните изисквания. Материалите на бъдещето трябва да бъдат внедрени в циклични системи от бъдещето.
“Всъщност отговорността на производителите и иноваторите от идващото десетилетие е да намерят място на новите материали в технологични или биологични цикли, а не просто да ги определят с фрази без реално значение, каквото е “въглеродно неутрален, казва още Браумгарт. – И вместо да се опитваме да ограничим въздействието си върху околната среда, трябва да създаваме материали, които да подпомагат живота в нея. Точно те ще ни помогнат да създадем по-добро бъдеще за децата си и за всички поколения напред. Вместо да живеем в ограничение, можем да създаваме свят на изобилие.”
Източник: СПИСАНИЕ DMT
