Какво трябва да знаем за новата разпоредба на ЕС за регулиране на пазара на дървесина
Някои ще помислят, че това е поредното сложно наименование, когато се прочете заглавието на тази разпоредба. Цялото заглавие гласи: „Разпоредба № 995/2010 на европейския парламент и съвет от 20 октомври 2010 г. за изискванията към пазара на дървесина и дървесни продукти”, накратко ЕURT (EU-Timber-Regulation).
Причините за разпоредбите са ясни. Незаконната сеч е широко разпространен проблем с голямо международно значение. То застрашава горите в голям степен, тъй като изсичането и унищожаването на горските масиви е причина за 20% от емисиите на СО2. Също така се застрашава биологичното разнообразие и се вреди на устойчивото стопанисване и отглеждане на горите.
Търговците трябва да определят риска
По мнение на специалистите, тази разпоредба формулира задълженията на играчите на пазара. Това и в миналото не беше различно – нелегалната дървесина никога не е била легална.
В глава 4 на разпоредбата пише: „Забранява се използването на дървесина, добита от нелегална сеч”. Под незаконна сеч се разбира дървесината, добита в противоречие на законовите предписания на съответната страна.
Нещата стават по-конкретни, когато се описват задълженията на търговците, които са формулирани наново – в глава 6 фигурират три полета на действие – събиране на информация, оценка на риска и намаляване на рисковете. Търговците трябва да съхраняват информацията в продължение на пет години както за доставчиците, така и за техните клиенти и да я представят на контролните органи при проверка. Освен това трябва да съставят оценка на риска за нелегално изсечената дървесина, защото често в дадената страна съществуват законови предписания, които въпреки това не се спазват.
Предмет на разпоредбите са задълженията на търговците и на участниците на пазара, които за първи път предлагат дървесина на вътрешния пазар.
Производителите на мебели рядко са засегнати
Разпоредбите засягат предимно търговията на сурова дървесина. При аргументите, засягащи производителите на мебели, основната водещата концепция се отнася за първоначалното използване. За лицеви детайли на мебели, които са закупени например от Испания важи, че първоначалната проверка е достатъчна. За законодателите е ясно, че много продукти от дървесина са подложени на множество процедури след първоначалното им пускане на пазара. Затова в разпоредбите е установено, че правилата трябва да се отнасят само за участници в пазара, които за първи път предлагат дървесината на вътрешния пазар.
Опростени правила с Швейцария
Малка част от разпоредбите засягат малките производители, като например на мебели от масивна дървесина. Това по-скоро е изключение и е валидно само тогава, когато производителят сам добива дървесината, внася я или я пазарува от държави извън Европейския съюз. Понякога възникват дребни проблеми с някои европейски държави, които по местонахождение са близо, но не членуват в Европейския съюз, като например Швейцария или Норвегия. Правилата в този случай са опростени. Ако съществува гаранция, че стоките имат произход от тези държави, тогава е достатъчно да се определи риска и това да бъде документирано. Същите действия трябва да извършат производителите на мебели, когато например използват детайли за мебели с произход от Швейцария.
Обобщено формулирано търговците са задължени да събират информацията от доставчиците си, така че да се проследи пътя на дървесината и да се установи нейния произход. В последна сметка това дава на мебелопроизводителите голяма степен сигурност.
Добре е да се знае
Какво трябва да знае производителят на мебели, когато купува сурова дървесина?
Ако производителят на мебели закупува дървесината от държави от Европейския съюз – проблеми няма. Този, който за първи път предложи продукт на пазара, доказва произхода му. Мебелопроизводителят представя документите от доставките и всичко останало по реда си. Съвсем друг е случаят, когато самияг той добива дървесината.
Има ли изисквания за специални доказателства към мебелите от масивна дървесина?
По принцип – не, тъй като в тези случаи не се отнася за първично представяне на дървесината на пазара. Ако мебелите се предлагат на пазара на Европейския съюз, няма допълнителни изисквания. Ако мебелите се изнасят например в Швейцария трябва да се изпълнят условията на страната.
Каква е ролята на сертификата PEFC (стандарт за сертификация на управлението на горски територии по Пан Европейските критерии за устойчиво управление на горите)?
При експорт на продукти, сертифицирани по PEFC или подобни системи, те трябва също да се приложат старателно. Споменатите сертификати намаляват риска и улесняват оценката.
Какво трябва да се прави, когато клиенти питат за ЕURT?
Трябва да се определи обхвата на ЕURT. По правило производителите на мебели не са засегнати от новите задължения и не трябва да съставят формулирани обяснения.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
