Заобиколени сме от стотици предмети, които възприемаме буквално. Използваме ги по предназначение и ги премахваме от съзнанието си в момента, в който спрат да ни служат, до следващия път.
Много малко хора, запазили детското в себе си, намират време да спрат погледа си върху тях и да поиграят на асоциации. Французинът Жилбер Льогран е едно от тези вечни деца, които не възприемат живота като даденост и успяват да се развълнуват и вдъхновят от най-обикновените неща.
Потапянето в артистичния свят на Льогран ни въвлича във водовъртеж от смях, усмивки, възторг, удивление и, може би, малко тъга по хилядите пропуснати срещи с магията на всекидневието… >>>>>>
Продължава в >>> СПИСАНИЕ МД 1/2021
