ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ЛИ ФРЕНСКАТА СТОЛИЦА СЛЕД ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА СТРОГИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Париж е град, където трудно приемат новата архитектура. Символът му, днешният най-посещаван монумент в света – Айфеловата кула, е била посрещната с неодобрение и едва не е била съборена след края на Световното изложение през 1889 г., за което е построена. Все пак със своите 324 метра тя и до днес е най-високата постройка в Париж.
Историята се повтаря с всяка по-радикална намеса на съвременен архитект в удивително хомогенната градска тъкан, създадена от префекта на града барон Осман между 1853 и 1870 г. Широките булеварди, площадите и парковете и най-вече типичните големи масиви от жилищни сгради с характерни балкони от ковано желязо, построени по това време, и днес определят облика на централната градска част. Строга регулация забранява издигането на високи сгради и намесите там са много ограничени.
Новото строителство се съсредоточава в бизнес квартала Дефанс, разположен на запад, извън границите на Париж, където не важат ограниченията за височината на сградите. Започнат през 1958 г., Дефанс се разраства и до днес и приютява всички парижки небостъргачи с едно изключение. Единственият печален опит да се издигне небостъргач в центъра на Париж, завършва с фиаско през 1973 г., когато е завършена кулата Монпарнас, разположена в едноименния квартал. Висока 210 м, тя задълго остава най-високата сграда във Франция, но със сигурност и най-мразената в Париж. Неслучайно гледката от площадката на върха й се смята за най-хубавата в града – това е единственото място, откъдето не се вижда самата кула.
Жителите на града на светлината отначало не харесват и друга емблематична за днешен Париж сграда – центъра Помпиду.
Този образец на стила хай-тек в архитектурата е проектиран от италианеца Ренцо Пиано, британеца Ричард Роджърс и още един италиански архитект – Джанфранко Франкини, след международен конкурс.
Сградата, в която се намират най-големият европейски музей за съвременно изкуство, голяма библиотека, ресторант и културен център, е завършена през 1977 г. и през тази година ще празнува 40-годишнината си вече като едно от най-посещаваните и любими места в града.
При откриването си обаче и тя е била наричана „чудовище“ заради новаторската архитектура с извадени върху фасадата и подчертани с ярки цветове тръби на инсталациите.
Подобна е съдбата на пирамидата на Лувъра – новия вход на музея, проектиран от американския архитект от китайски произход И. М. Пей по поръчка на президента Франсоа Митеран и завършен през 1989 г. Разположената в средата на квадратния двор стъклена пирамида успешно решава сериозния проблем с влизането на хилядите посетители, който затруднявал работата на музея, но среща и огромна критика. Наричат я „светотатство“, а Митеран – фараон, но времето решава друго и днес пирамидата е също една от емблемите на Париж.
В най-ново време отново имаше дискусия около новата сграда на фондацията „Луи Вюитон“ в Булонския лес, издигната по проект на Франк Гери.
Собственикът на фондацията Бернар Арно получи разрешение за строежа от кметството, но еко активисти обвиниха Гери, че нарушава структурата на парка и делото стигна до съд.
През 2014 г. сградата, напомняща кораб със стъклени платна, все пак бе завършена. Последваха, естествено, критики от едни и възхвали от други.
Когато говорим за новата архитектура на Париж, не можем да пропуснем името на Жан Нувел – звезден архитект, белязал града с неповторими и запомнящи се сгради.
Неговият Институт на арабския свят от 1987 г. е блестяща интерпретация на арабската архитектура със западни средства и освен това е първата „умна“ сграда.
Металните решетки по фасадите имат 30 000 светлочувствителни устройства, които регулират светлината.
Сградата на фондацията „Картие“ от 1994 г. пък е новаторски образец за използването на стъклена фасада, която сякаш напълно се дематериализира.
Следва Музеят на кея Бранли от 2006 г. със „зелената стена“ – вертикалната градина на Патрик Блан.
Последният голям проект на Нувел е Филхармонията на Париж, изключително интересна сграда, от чието авторство обаче архитектът се отказа, тъй като бе официално открита през 2015 г., преди да са довършени всички детайли на проекта му.
Най-новото развитие на града е свързано със смелите проекти на кметицата Ан Идалго. Конкурсът Réinventer Paris през 2016 г. привлече 650 участници, между тях и много известни архитекти. Те предложиха проекти за застрояване или реконструкция на 22 общински терена, за които се търсеха нови идеи при много свободна програма.
Друга нова посока на развитие идва от Brexit. Очакваното изтегляне на част от бизнеса от Лондон даде тласък на проектите за небостъргачи в Дефанс. Неотдавна беше обявено, че ще се строят седем нови кули, а между архитектите са Жан Нувел и Норман Фостър. Пробив в близо петдесетгодишната политика на общината беше и разрешението, дадено на швейцарското бюро „Херцог & Дьо Мьорон”, за построяване на 180-метров небостъргач в самия град.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ДОХА – АРХИТЕКТУРНО ЧУДО ВЪРХУ ПЯСЪЦИТЕ НА ПУСТИНЯТА
Източник: СПИСАНИЕ МД
