МДФ е търсен материал за производство на мебели. По технически характеристики е близък до естествената дървесина, при това често е по-евтин. Проблем за производителите на мебели е качественото му оцветяване, като се започне от избора на оцветяващ материал и технологията за нанасянето му и се стигне до решаването на проблема с абсорбирането му от плочата.
Само проблеми
МДФ е един от най-популярните материали за производство на мебелни фронтални елементи. Той е много търсен независимо от по-високата цена в сравнение с ламинираното ПДЧ заради своята здравина и екологичност (влакната в тeзи плочи се слепват за сметка на безопасния лигнин). Освен това МДФ се отличава с дълготрайност, устойчивост към плесени и гъби, способен е да издържа големи температурни разлики и въздействие на влага, следователно е подходящ за производство на кухненска мебел и интериорни решения в банята.
Производителите обичат МДФ заради възможността да се обработва практически по всички възможни начини. Но за тези, които имат малък опит и неголямо производство, сложен момент се явява декорирането на повърхността му. Фолиото не предоставя голямо разнообразие от декори, освен това се изисква специално оборудване и материали, а популярното оцветяване на МДФ, което създава не само декоративно, но и защитно покритие, е съпроводено с трудности (да не говорим, че такива детайли са по-скъпи от тези с фолио и цветовете им избледняват с времето).
Какви са тези трудности? Преди всичко това, че материалът има ниска адхезия към много вещества. В състава на МДФ има карбамидна смола, която повишава влагоустойчивостта му и е модифицирана с меламин. Тъй като при втвърдяване смолата задържа атмосферната влага, малко материали правят сцепление с нея.
Още един проблем на тази специфична плоча е високата абсорбция – повърхността поглъща нанесената смес като гъба, дори ако лакооцветяващите материали се нанасят на няколко слоя – практиката потвърждава, че напълно поглъщат до пет слоя алкиден емайл. Най-висока е попиващата способност на ръбовете, острите ъгли и фрезовани участъци.
Освен това плочата, която се оцветява, трябва да бъде с много високо качество: гладка, идеално шлифована, без грапавини и остри ъгли.
Но дори добре обработената повърхност може да има петна и слоят боя ще стане неравномерен, с дефекти, с грапавини и неприятен на пипане. Затова е по-лесно да се оцвети ламиниран МДФ – в такъв случай плочата няма нужда нито от изравняване, нито от грундиране.
Освен прецизната подготовка на плочата успехът от оцветяването зависи от избора на лакооцветяващите материали. Производителите на мебели използват какви ли не смеси за оцветяване на МДФ и въпреки всичко идеален материал така и не е намерен. При традиционното мокро оцветяване грапавините по повърхността на плочите „повдигат” покритието и всеки слой трябва да се почисти. Ако основата е релефна, това се прави ръчно.
Ако се подготвят детайли за конкретни помещения, то за кухненските мебели подхождат износоустойчиви полиуретанови смеси, за спални или детски стаи – мебелен емайллак. Първите могат да бъдат едно- или двукомпонентни (базов състав + втвърдител), отличават се с дълготрайност и висока износоустойчивост, вторите се характеризират с бързо съхнене, добра адхезия и покривност.
Експертите смятат оцветяването с двукомпонентни реактопласти за добър, универсален начин: полиефири, полиуретанови смеси, с нанасяне на лакооцветяващите материали върху електропроводим грунд, който повишава адхезията на повърхността. Също така са необходими много грунтови смеси и по-точно бариерни грундове изолатори, праймери, запълващи порите, еластични многокомпонентни компаунди. При това е желателно да се нанесат по два слоя от двата вида грундове. И на всеки етап трябва да се прави междинно шлифоване/полиране.
При мокро оцветяване сместа се нанася на шлифована и грундирана повърхност чрез пръскане на слой не повече от 120 µm и после се суши 7-14 часа (в зависимост от температурата и влажността).
Вълшебният прах
Друг вариант за оцветяване на МДФ е с помощта на прахови състави на основата на полимери. При този способ сухи заредени микрочастици лакооцветяващи материали се насипват на заземена повърхност, след което боята се спича и на повърхността се образува гладък филм. Този начин се е доказал отлично при метала, тъй като се базира на свойството за привличане между разнополюсни електрически заряди. Затова производителите отдавна се опитват да го приложат за гладки и еднородни дървесни плочи…
Целият материал може да намерите в >>> СПИСАНИЕ ДМТ 6/2018
