Автор: Паула Саратлиева
Разбирането на визуалните възприятия на човека, а именно гещалт принципите и психологията биха помогнали на един дизайнер да намери баланса между единството и разнообразието. Гещалт принципите могат да осигурят създаване на хармоничен и разбираем дизайн. Познавайки гещалт принципите ще разбирате какъв ефект те могат да оставят върху възприятието на човека. Колкото по-силна е връзката между елементите, по-силно е изразен и гещалтът. Групирайки елементите, спомагате за хармонията в дизайна. Гещалт принципите са едни от най-мощните инструменти, които са на разположение на един дизайнер за създаване на единство.
Гещалт принципите са правила за организация на визуално възприятие. Когато гледаме света, ние обикновено възприемаме комплексни сцени, съставени от много групи обекти на някакъв фон. Тези части пък могат да бъдат съставени от по-малки елементи. Визуалното възприятие е много важно и има много приложения в различни насоки. Аспектите на гещалт теорията, които интересуват интериорните дизайнери, са свързани с гещалт изследванията за визуално възприятие, главно връзката между частите на интериора и цялото визуално преживяване. Визуалният свят е толкова сложен, че умът ни е развил стратегии за справяне с объркването. Умът ни се опитва да намери най-простото решение на проблема. Един от начините, с които може да се постигне това, е да се сформират групи от елементи, които да има общи характеристики и да се възприемат като едно цяло, без да объркват умът ни. Отделните елементи имат собствено значение, но погледнати като едно цяло, възприятието може да се промени.
Разбирането на гещалт принципите ще ви даде контрол над вашия дизайн. Познавайки гещалт принципите, ще знаете вече какъв ефект те могат да оставят върху възприятието на човека. Колкото по-силна е връзката между елементите, по-силно е изразен и гещалтът. Групирайки елементите, спомагате за единството в дизайна. Гещалт принципите са едни от най- мощните инструменти , които са на разположение на един дизайнер за създаване на единство.
Същите концепции, които могат да формират групи, могат и да са направени така, че да изглеждат уникални и самостоятелни. Това е основата за създаване на разнообразие. Разнообразието е това, което добавя различие в дизайна.
Необходимо е да се намери баланс между единство и разнообразие. Твърде голямо единство може да изглежда скучно и повтарящо се, твърде много различни елементи може да създават хаос. Разбирането на гещалт теорията може да помогне на един дизайнер да контролира както единството, така и разнообразието.
Гещалт психолозите са разработили принципи, въз основа на които можем да разберем как човек би възприел формите или цветовете, които сме избрали за интериора, какво чувство може да остави у човека един интериор и изобщо всички визуални възприятия. Принципите на гещалт психологията съществуват навсякъде не само в дизайна, но и в природата.
1. Закон за съседтво
Елементи, които са близо един до друг се възприемат като група (едно цяло).
Колкото по-близо са елементите, повече се възприемат като група.
Законът за съседството можем да открием на много места в жилищния и обществен интериор. В хотелите, ресторантите и заведенията масите и столовете се групират винаги по някакъв начин. Често този начин е именно групиране по съседство. Това внася и порядък в интериора. Ако масите и столове се разхвърляни хаотично във вътрешното пространство, тогава гостите на заведението не биха могли да се ориентират кои столове са за дадена маса.
В жилищния интериор такова групиране може да се забележи, когато имаме общо помещение за дневна и за кухня. Тогава групираме едните елементи за дневната от едната страна на стаята, а елементите за кухнята от другата страна.Тогава човек възприема едната група като кухня, а другата като дневна.
При мебелите се забелязва такова групиране при модулните мебели. Такива групи могат да се сформират както на базата на цвета, така и на базата на формата. Може да имаме различни по форма елементи, които сме разположили близо един до друг и те да се възприемат като една група. В същия ред на мисли може да имаме еднакви по форма елементи, но с различни цветове, групирани по цвят, тогава отново можем да кажем, че имаме групиране по съседство само, че с помоща на цвета.
Ефектът на принципа за съседство може да бъде използван и при осветителните тела, декорацията на стени и други визуални ефекти в интериора. Този принцип често служи на хората като ориентир за нещо.
2.Закон за подобие
Елементи, които изглеждат подобни, се възприемат като част от същата форма. Подобието е мощна концепция за групиране и като такава може да допринесе значително за постигане на единство. Колкото повече си приличат дадените елементи по форма толкова по вероятно е възприятието на човека да възприеме тези елементи като група. По същата логика, ако елементите са различни, те ще се съпротивляват на групитане и са склонни да показват по-голямо разнообразие. Важно е да се разбере, че всички гещалт концепции могат да бъдат използвани както за групиране, така и за разделяне.
Елементите могат да бъдат групирани по цвят и форма. Цветните елементи лесно могат да се индентифицират като група. Стойността на цвета може да помогне за групирането по подобие, дори понякога стойността на цвета може да стане по-силен елемент от самият дизайн. Този принцип помага на човешкото възприятие да приема по лесно формите. Ако всяка една форма в интериора е различна, нашето съзнание ще бъде объркано и не бихме могли да възприемаме всички тези различни форми като единно цяло.
Формата на елементите, както и тяхната посока на разположение, текстура, също може да помогне за групирането по подобие.
Размерът на елементите може да изиграе важна роля при групирането по подобие.
Групирането по подобие може да бъде забелязано навсякъде в интериора. В офис сградите това групиране е често срещано, както и в заведения, барове, дискотеки и други.Този вид групиране може да бъде използвано и при разположението на осветителни тела например.
3.Закон за симетрията
Симетричните елементи се възприемат като едно цяло. Законът на симетрията улавя идеята, че когато ние възприемаме обекти, ние сме склонни да ги възприемаме като симетрични форми. Повечето обекти могат да бъдат разделени в две или повече симетрични половинки и когато например виждаме два несвързани елемента, които са симетрични, подсъзнателно ги обединяваме в едно. Обекти, които са подобни, са по-склонни да бъдат групирвани от човешкото око.
Силното чувство за ред и повторение правят симетричните изображения по-приемливи за око ни.
Законът за симетрията е най-често срещаният принцип в интериорния и мебелен дизайн. Често дизайнерите създават симетрични интериори или симетрични мебели като например стол, маса, легло и т.н. Среща се както в обществената, така и в жилищната среда.
Мебелите за офис обикновено се изпълняват с повтарящи се модули, т.е. при тях имаме най-често еднакви бюра и столове, които се повтарят в целия интериор.
4.Закон за правилното продължение
Елементи, подредени в линия или крива, се възприемат като свързани елементи, образуващи някакъв вид линия. Този принцип на гещалт психологията може да ни бъде полезен за насочване на вниманието на зрителя на определено място, заложено от дизайнера.
Примери за правилно продължение съществуват навсякъде. Такъв принцип се среща в подредбата на седалките в самолети, автобуси и други. Седалките са отделни елементи, но разположени в една права линия зрителят възприема линията и после възприема отделните елементи, определящи линията. При мебелите също се среща правилно продължение. Например при модулните мебели, които са изградени от различни по форма елементи, но заедно образуващи някакъв вид линия. При етажерките и стълбите също се наблюдава този принцип на гещалта.
Често този принцип се използва за указване на посока или за привличане на човешкото око.
НАЙ-ПОСЛЕ ВСИЧКО Е ПОДРЕДЕНО
Истинските дизайнерски мебели може да бъдат всичко, но обикновено са доста непрактични. Само че тези са практични, при това много! ОЩЕ…
5.Закон за затваряне на гещалта
Възприятието на човека е способно да възприема форми, дори ако от тях липсват елементи. Геометричните незавършени фигури могат да се възприемат като завършени. Това естествено се получава най-ефективно с по-познати на човека форми като кръг, правоъгълник, квадрат, триъгълник и други. По- сложните обекти изискват по-внимателна преценка какво може да се отстрани и какво не, така че човек сам да може да попълни остатъка от информацията. Има информация, която е от първостепенно значение и не може да бъде махната, тъй като ако я няма, човек не би могъл да си представи обекта, който наблюдава. Не е толкова важно колко информация ще остави дизайнерът, а колко качествена е тя. Затварянето на гещалта може да се получи и при използването само на цветни петна.
Съществуват много примери в дизайна за този принцип. Можем да забележим този принцип най-вече в мебелите – при маси, столове и канапета. В помещенията за конференции и други подобни мероприятия се среща групиране на столовете и масите в един общ кръг, квадрат или правоълълник, който обаче от едната си страна е недовършен. Това също е пример за затваряне на гещалта.
Този принцип може да бъде използван в дизайна за подтикване на зрителя да използва въображението си.
6.Закон за фигурата и фона
Елементите на най-простата форма се възприемат като фигури, отчетливо отделящи се от фона. Фигурата, която виждаме се нарича позитив. В по-простите форми може да има само една фигура. Често използвани форми по-лесно се разпознават като фигура.
В композиции без рапознаваеми форми това, което виждаме като фигура, ще зависи от абстрактната връзка между визуалните елементи. Най-интересното във всеки един момент е фигурата.
Всичко, което не е фигура, се възприема като фон. Вниманието на човешкото око може да се измести към фона и тогава фонът също може да се възприеме като фигура. Фигурата винаги определя фона и обратното. Те са неделими – не може да имаме едното без другото.
Законът за фигурата и фона може да бъде приложен в интериора като интересна декорация на стените, разцветка на килими, оформление на етажерки и рафтчета, ефект при осветлението и други. Принципът на фигурата и фона се използва в дизайна за постигане на различни ефекти.
7.Закон за добрия гещалт
Този закон гласи, че по-простите форми се възприемат по-лесно. Когато човек се сблъска с комплексна визуална информация, се опитва да организира тази информация във възможно най-проста форма. Хората подсъзнателно обработват тази информация и създават мисловен образ, който е симетричен, има по-прости форми и елементите, от които е съставен, са по-малко.
Законът за добрият гещалт се отнася за принципа да се възприема една форма като добра, нормална и проста с минимум познавателни усилия. Този закон е известен също като закон на добрата фигура.
По-лесно зрителят би възприел симетричната и опростена форма, отколкото една сложна и натрупана асиметрична форма.
8.Оптически илюзии
Оптическата илюзия се характеризира с визуално възприемане на изображение, което се различзва от обективната реалност. Оптическите илюзии имат широко проложение в различни сфери – дизайн, архитектура, мебели и други. Най-често използвани в интериора са илюзиите за дълбочина, широчина, обем и дължина. Така например възприемаме черните хоризонтални линии на бял фон като по-дълги от черните линии на черен фон. Или друг пример – подът в някои обществени сгради е така ефектно оцветен, че създава усещането за височина или релефност.
Ефект на илюзия може да бъде постигнат и с осветителни тела, така че осветеното пространство да изглежда обемно. Има дори създадени мебели, чиято повърхност е решена с десен, който е оптическа илюзия.
Оптическите илюзии могат да създават един разнообразен и интересен ефект навсякъде, където биват използвани.
9.Едновременен контраст
Два цвята, един до друг си взаимодействат така , че променят нашето възприятие за тях. Ефектът на това взаимодействие се нарича едновременен контраст. Тъй като нерядко виждаме цветовете в изолация, едновременият контраст засяга нашето чувство за цветност.
Така например оранжевият цвят на жълт фон изглежда по-тъмен, докато на червен фон изглежда по-светъл. Поставяйки един и същи цвят на различен фон, яркостта на цвета излежда се променя. Комбинацията от синьо и оранжево създава ярък контраст, защото синьото и оранжевото са допълващи се цветове, тъй като стоят един срещу друг в цветния кръг.
Едновременият контраст се среща много често в интериора. Като дизайнери бихме могли да използваме тези познания за постигане на ефекти по наше желание.
Трудно е да се използват ефективно цветовете. Способността за използване на цветовете идва с много опит и добро око. Цветът има такива силни психологически и дори физиологически ефекти върху нас , че всяка формула за използване на цветовете е обречена на провал.
10.Инсайт
На основата на опити с шимпанзета, немският гещалт психолог Волфганг Кьолер тълкува интелекта като поведение. Стига го извода, че маймуната стига до решение на дадена задача, която й е била поставена, благодарение на „озарение“- инсайт на разбирането на ситуацията и раждането на творческото по своя характер.
В последсвие понятието инсайт се използва от гещалт психолозите Карл Дънкер и Макс Веркхаймер вече за характеризиране и на човешкото мислене, когато до решението на проблема се стига по пътя на идеята за цялото, а не като резултат от мисловен анализ.[1]
За творческото мислене, изкуството и дизайна са важни аналогиите и метафорите.
Аналогия означава сходство между явления, образи или предмети. Тя е когнитивен процес на прехвърляне на смисъл от даден обект на друг. Аналогията има силна роля при паметта, емоциите, възприятията и креативноста. Аналогията е “ядрото на познанието“.
Един добър пример е птичето гнездо, което е послужило за аналог на различни мебели в мебелният дизайн.
Метафора (от гръцки “μεταφορά“) означава “пренасям”. Основа на преноса е подобието между два предмета или явления, откъдето идва и класическото определение на метафората като пренос от един предмет или явление на друг предмет или явление, на базата на сходство помежду им. [2]
Пример за метафората в дизайна на мебели е JumpSeat. Източник на тази метафора е структурата на прешлените и гръбначният стълб.
Обобщение
Гещалт е немска дума за форма и се отнася за способноста на човека визуално да организира формите в единно цяло. Когато за първи път погледнем даден обект, ние виждаме цялото преди да видим елементите, от които е съставен. Контролирайки елементите на дизайна и тяхното влияние върху човека се постига и контрол над възприемането му. Една малка промяна на един от елементите може да повлияе на възприемането на всичките елементи. Помагайки си с гореописаните принципи на гещалта, ние ще успеем да контролираме визуалното възприемане и ще може да предадем и изразим по-ясно съобщението, което искаме да предадем на зрителите.С разбирането на гещалт психологията, един дизайнер може лесно да разбере как да организира визуалните елементи в групи въз основа на редица фактори и организационни парадигми. Един дизайн е сбор от елементите, които го съставят. Формата и цветът на елементите трябва така да бъдат избрани и организирани в едно цяло, че да създават хармония и единство.
ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ ДМТ
