„За съжаление и при политиците, и при голяма част от народа има неразбиране относно значението на горското стопанство за икономиката на България и за дървесината като възобновяема, екологично чиста и рециклируема суровина.“
Г-н Живков, в ролята си на председател на БКДМП как бихте определили случващото се в момента с мебелната промишленост в ситуацията на все още съществуваща ковид криза и войната в Украйна?
В. Ж.: Макар че ковид кризата в България още не е отшумяла, след първоначалния шок през 2020 г. вече може да се каже, че мебелната промишленост продължи да се развива благоприятно. За 2021 г. още не е излязла официалната статистика, но видимо потреблението на мебели в страната нарасна. Това се дължи на два основни фактора: първо, много от семействата бяха принудени да работят и да учат от вкъщи, което доведе до нови изисквания и нужди от обзавеждане в техните домове. Втората причина беше, че хората ограничиха значително разходите си за почивки, пътувания, развлечения и това доведе до свободен финансов ресурс, който бе пренасочен към мебели и обзавеждане, дори към закупуване на нови жилища. Все пак тук трябва да отбележим, че в негативна посока бяха засегнати поръчките за обзавеждане на офиси, вероятно и на хотели. И ако за офисите тази тенденция може да се окаже по-продължителна, то с успешния летен сезон през миналата и зимен сезон през тази година вероятно поръчките за обзавеждане на хотели и ресторанти ще се възобновят.
За нас като Браншова камара основен проблем през последните две години беше, че не успяхме да проведем нито едно изложение. Това се случва за първи път от 2002 година. Браншът нямаше трибуна за изява, загуби се онази атмосфера, в която в рамките на няколко дни се събираха голяма част от колегите, споделяха се идеи, мнения или просто се срещаха в неформална обстановка. Много се надявам този период да остане в миналото и с тазгодишните изложения да отворим нова страница в провеждането им.
Допреди няколко месеца се надявахме, че кризата с ковид все пак отшумява и може би се вижда светлина в тунела, но се оказа, че ни връхлетяха нови беди. Първо – поскъпването на електроенергията и газта, след което съвсем изневиделица започна най-страшната от всички беди – войната. За съжаление от 2021 г. наред с поскъпването на почти всички суровини на световния пазар трайно започна да се чувства и недостиг на дървесина за българските дървообработващи и мебелни предприятия.
Нека да започнем от последния факт – каква е причината за недостига на дървесина в България?
В. Ж.: Основната причина е по-малко добитата дървесина в България. Малко статистика: според планираното обосновано годишно ползване в страната, което трябва да бъде около 7.2 млн. куб. метра на година, през 2020 и 2021 г. са добити не повече от 6 млн. куб. м, което означава около 2.5 млн. кубика по-малко добита дървесина за последните две години. Ако към това добавим ръста в мебелното производство, строителството и част от дървообработването, става ясно, че напрежението е още по-голямо. Част от фирмите в сектора частично или напълно са спрели работа, а това означава хора без заплати, по-малко данъци в хазната и по-малко принадена стойност.
Причините за недостига на дървесина са няколко: недоброто управление на горите, съчетано с псевдоекологични идеологии и незавидното положение, до което беше доведен секторът дърводобив. През 2021 г. министърът на земеделието от служебния кабинет на Стефан Янев – проф. Бозуков, издаде заповед за ограничаване на дърводобива с 30% на обема на предвиденото средногодишно ползване по горскостопански планове от високостеблени гори с възраст над 100 години. Тази заповед и до ден-днешен не е отменена въпреки отправеното от мен искане на среща със сегашния министър на земеделието г-н Иванов.
България е дарена от природата с прекрасни гори. Българските лесовъди през последните 60 г. са се погрижили общият запас от дървесина да се увеличи почти 3 пъти – от ок. 240 млн. кубика до 720 млн. кубика. Това се определя като най-големия капитал на България. Еко популизмът, който е част от атрибута на някои политици, насажда мнение у населението, че едва ли не гората не е за дърводобив и че всеки, който сече в нея, е престъпник. Всъщност азбучна истина е, че гората има нужда от сеч, че само тогава тя се възобновява по най-добрия начин, дава най-голям принос за намаляване на въглеродните емисии и прираст на дървесина. Да, всичко това трябва да се случва при правилно стопанисване и управление на горите. Нашата Браншова камара винаги е застъпвала тезата, че ние най-много милеем за гората, защото тя е основен източник на суровина за нашата промишленост. И за да бъда още по-точен за това, което се случва в България и че екологията е приоритет за българските гори, ще кажа, че страната ни е на първо място сред страните от ЕС с 52% защитени гори от общата горска площ по „Натура 2000“. Още един детайл – България е на осмо място по обща площ защитени гори, като преди нас са само едни от най-големите държави в Европа – Испания, Полша, Румъния, Франция, Германия, Италия и Швеция, а след нас са страни като Финландия – с три пъти по-голяма територия и по-голям горски фонд.
Стратегията на Министерството на земеделието и храните да задоволява приоритетно населението с дърва за огрев ще реши временно един социален проблем, но не решава екологичните и икономическите проблеми на страната. Изгарянето на дървесина води до увеличение на въглеродните емисии и добитата и изгорена дървесина няма никаква принадена стойност.
През последните два месеца заедно с изпълнителния директор на БКДМП Даниела Петрова и със заинтересовани организации проведохме редица срещи в Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, с председателя на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Пламен Абровски, но засега реален резултат няма. Внесени бяха редица писма, включително и до премиера Кирил Петков, за решаване на проблема с недостига на дървесина, но все още реакция няма. Потърсихме съдействие и подкрепа и от Българска стопанска камара.
Към създалата се ситуация трябва да добавим и спирането на вноса на дървесина от Русия, Украйна и Беларус. По експертна оценка на БКДМП на годишна база това са около 200 000 куб. метра обла дървесина. Голяма част от шперплата, който влиза в България, идва от същите страни.
Как се отрази поскъпването на електроенергията и газта върху фирмите в сектора?
В. Ж.: Резултатът от поскъпването доведе до шок много от фирмите. Увеличението на цените на електроенергията е около 3 пъти, а нашите производства са енергоемки. Много фирми, които са средни и малки, получиха месечни сметки за 30, 40, 50000 лв., а някои от най-големите – за половин милион. Компенсациите, предвидени от правителството, не са достатъчни. Бизнесът се надява на успокояване на тези цени и разумна подкрепа от държавата.
От друга страна, процесът е траен в цяла Европа. Това накара много фирми да потърсят алтернативни решения и те започнаха да изграждат системи за използване на слънчевата енергия. Вероятно това е една от основните насоки, в които ще работи браншът през следващите няколко години. Засега остава нерешен проблемът с природния газ, който също поскъпна драстично, а част от фирмите го използват за отопление или за технологични процеси, свързани със сушенето на дървесината. Вероятно отварянето на нови програми за енергийна ефективност за бизнеса ще бъде сред най-интересните за сектора.
Каква е ситуацията с двете изложения – „Светът на мебелите“ (Eкспомебел) и „Техномебел“, на които БКДМП е съорганизатор?
В. Ж.: Както вече споменах, през последните две години не успяхме да проведем нито едно изложение. Това се отрази негативно на приходите на Браншовата камара, дори бих отишъл по-далеч – отрази се негативно и демотивиращо и на екипа на Камарата. Изложенията бяха насрочвани и отменяни няколко пъти и това доведе до използването на финансов и човешки ресурс без ефект. Интер Експо Център съвместно с Камарата предприе стъпки за възвръщане блясъка на двете изложения, като те за първи път от много години насам ще се проведат поотделно. „Светът на мебелите“ е вече с ново наименование – „Експомебел“ и се провежда едновременно с „Архитектурно-строителната седмица“.
„За съжаление мебелните фирми подценяват участието си в изложението, вероятно защото имат достатъчно работа, или пък защото в ситуация на криза не искат да рискуват с допълнителни разходи.“
„Техномебел“ традиционно е по-силното изложение и се надявам, че тази година ще се проведе на високо ниво. Искам в допълнение да кажа, че и на двете изложения ще имаме интересна съпътстваща програма.
Какви са вашите прогнози за последствията от войната в Украйна за мебелната и дървообработващата промишленост в България?
В. Ж.: На първо място негативен ефект имат енергийната и суровинната кризи, които бяха предизвикани от военните действия и последващите санкции към Русия. Тази криза вече се усеща и в България и в частност в нашата промишленост. На този етап е още много рано да се правят обобщени анализи за това какъв ефект ще има този военен конфликт за нас. Все пак може би на европейския пазар България ще има по-малка конкуренция при реализация на мебели за износ. Да не забравяме, че Украйна и Русия имат силни и големи фабрики за мебели и част от тяхната продукция се изнасяше за Европа. За добро или за лошо българската мебелна промишленост не беше намерила добър пазар в Русия за своята продукция и затова няма да има съществени сътресения. Косвено обаче инвестициите на руски граждани за обзавеждане по българските курорти ще намалеят. Твърде вероятно е те да бъдат заместени от украински граждани, които търсят нови домове у нас. Украинските бежанци, установявайки се в България, ще бъдат принудени да търсят работа и това може да бъде глътка въздух за българските фирми за намиране на квалифицирана работна ръка. Тук обаче се изисква национална стратегия от страна на държавата за осигуряване на тази възможност. Не е невъзможно да има емигрантска вълна и от Русия. В крайна сметка колкото по-бързо се реши този военен конфликт, толкова по-голям шанс има икономиката ни да получи импулс за развитие.
„Инфлацията може скоро да има двуцифрено изражение и да настъпи нова криза в сектора.“
Пред какви други предизвикателства е изправен браншът?
В. Ж.: Още преди да започнат военните действия в Украйна, много от основните суровини за нашия бранш увеличаваха цените си ежедневно. Става въпрос за метали, дървесина и дървесни материали, полиуретан и други полимери, текстил и др., което рефлектира върху цената на обкова, лаковете, лепилата, инженерната дървесина и др. Респективно цените на мебелите тръгнаха рязко нагоре. Това обаче рано или късно ще се отрази на пазара, защото покупателната способност на населението не расте със същите темпове. Цената на транспорта също се увеличи драстично – както при доставките, така и при експедицията на готовата продукция. Китай вече не е онази Мека на ниските цени и тази ниша се запълва от европейски производители с европейски цени. Инфлацията може скоро да има двуцифрено изражение и да настъпи нова криза в сектора. И в тази тежка ситуация предизвикателство ще бъде за българското правителство, съставено от четири коалиционни партньора, да намери правилната политика за българската икономика и в частност за нашия сектор, където очакванията са големи.
И за последно бих искала да сменим посоката на разговора към едни съвсем немаловажни процеси, които се случват в професионалното образование. Като част от академичната общност как бихте коментирали темата?
В. Ж.: Традиционно, темата за образованието е винаги актуална за Камарата. През последните години фирмите изпитват остра нужда от квалифицирани кадри за производството. Затова ние се стараем да подкрепяме професионалните гимназии и да търсим различни форми на сътрудничество с тях.
„Нашият бранш е един от пионерите в областта на дуалното образование и реализира много добре възможността учениците да се учат и да работят едновременно.“
Неотдавна заедно с изпълнителния директор на Камарата Даниела Петрова направихме среща със зам.-министър Гайдарова от МОН, в която участва и нейният екип, отговарящ за професионалното образование. В много ползотворна дискусия бяха обсъдени проблемите на професионалното образование и бяха набелязани различни съвместни инициативи. Сред тях са актуализиране на програмите, по които се обучават ученици в професионалните гимназии с профил „Мебелно производство, дървообработване и интериорен дизайн“, актуализиране на имената на специалностите, осигуряване съвместно с бизнеса възможности за допълнителна квалификация на преподавателите от тези гимназии, създаване на нови паралелки с подходящ профил за нашия бранш, сътрудничество с общинската администрация по места за подобряване имиджа на професионалните гимназии и др. Браншовата камара участва активно в живота на професионалните гимназии, дава възможност техни ученици да посещават изложенията, които организираме, осъществява връзка с фирмите за посещение на ученици и преподаватели, съдейства за стажове. Някои браншове вече поставиха въпроса за обучение на децата, идващи от Украйна, в професионални гимназии. Вероятно това е една възможност и за нас, макар че дългосрочно не е ясно каква ще бъде съдбата на тези деца.
Продължава и отличното сътрудничество на Камарата с Лесотехническия университет. През октомври ще се проведе XI международна научно-техническа конференция „ИНОВАЦИИ В ГОРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ИНЖЕНЕРНИЯ ДИЗАЙН“, на която БКДМП е съорганизатор. Конференцията се подкрепя и от много фирми от бранша. За съжаление в областта на висшето образование са появи напрежение, свързано с идеята на сегашния министър на образованието и науката акад. Денков за сливане на университети, сред които е набелязан и Лесотехническият. Мисля, че в тази напрегната и тревожна ситуация в света и в България такова действие не е най-правилното.
Да отнемеш идентичността на университет със 70-годишна история, да поставиш на карта спокойното развитие на един уникален по своята същност, специалности и наука университет, не е най-доброто политическо решение.
Същевременно във време на инфлация и непрекъснато повишаващ се жизнен стандарт, в държавния бюджет не са предвидени никакви средства за повишаване заплатите на преподавателите и служителите в ЛТУ. Стартовите учителските заплати вече надминават стартовите преподавателски. Това не е стимул в университетите да идват най-способните и ще се отрази на качеството на обучение.
В заключение искам да си пожелая в близко бъдеще много от проблемите на бранша да се решат благоприятно и най-вече военните действия в Украйна да приключат. Надявам се и екипът на Камарата да издържи на високите обороти и напрежението, на което е подложен.
Интервюто е поместено в СПИСАНИЕ ДМТ брой 2/2022.
Следете секция ИНТЕРВЮ за любопитни и инересни новини от света на мебелната и дървообработващата промишленост в България.
