Защо по-често предпочитаме традиционни кухненски мебели, изработени от дървесина и ламинат, а не от модерни материали като стъкло, полимери, метал? Дори ако цената не играе съществена роля. Защо ако мивката ни е с две отделения, разположени от двете страни на смесителя, предпочитаме да мием по-често в дясното? Защо когато готвим, винаги слагаме продуктите или пред себе си, или малко вдясно? В следващите редове ще се постараем да отговорим на тези и други въпроси и ще се опитаме да формулираме конкретни препоръки за психологически точен избор на мебели и аксесоари. Защото кухнята е най-отговорната част от дома и нищо в нея не е случайно.
Психология на цветовете
Влиянието на цветовете върху човека все още не е напълно изучено. Като електромагнитна вълна всеки цвят формира около себе си биополе, което ние възприемаме на фино енергетично равнище. Този факт се потвърждава и от следния експеримент: ако човек се постави със завързани очи в червена стая, то след известно време се установява повишаване на кръвното му налягане.
За кухнята са подходящи всички нюанси на керамиката и дървесината: от тъмно и млечнокафяво до бежово и слонова кост. Това е обща колористична “рамка”, като естествено кухня, оформена в средиземноморски, скандинавски или руски стил, ще има свои цветови особености. Като фон за стените и пода се препоръчват топли тонове и цветове на зрели плодове – кремаво, жълто, оранжево, които имат положително въздействие върху самочувствието и настроението.
Червеният цвят възбужда апетита и е подходящ за хора, които желаят да напълнеят. Ако пък искате да отслабнете, най-добре е да оформите кухнята в чисти хладни сини и зелени тонове. Бялото винаги е добър избор.
Абсолютно неприемливи за кухнята са мръсносивият цвят и всички оттенъци на зеленото и розовото. Мигновено към мозъка протича сигнал: ”Отровно! Опасно!”. Ето защо подсъзнателно повече се доверяваме на натуралните цветове и материали.
NLP или Невролингвистично програмиране е съвременна система за практическа психология.
Метапрограмите, съгласно терминологията на NLP, са нашите подсъзнателни мисловни навици, които се задействат автоматично. “Наборите” от метапрограми влияят на всичко: на вкусовите ни пристрастия, на това как говорим и постъпваме, как подбираме приятелите, дрехите, колите и професионалната си среда. Естествено обликът на нашия интериор също се определя от метапрограми. “Покажи ми къщата си и аз ще ти кажа какъв си” – казват хората, защото интериорът е нашият портрет, където в различни пропорции се смесват психологическите ни предпочитания.
Психология на светлината
Светлината в кухнята трябва да бъде достатъчна. Когато не достига, изпитваме усещане за вялост, а когато е прекалено светло, много по-бързо се преуморяваме от зрителни впечатления и емоции. Най-добре е светлинните източници да са локални, разположени над конкретните работни зони и интензивността на осветлението да може да се регулира според съответните нужди.
Всеки вид осветително тяло излъчва светлина с определен цвят. Крушките с нажежена жичка и халогенните лампи дават жълта и бяла светлина, а луминисцентните – бяла с виолетов оттенък. Последните трябва да се избягват в кухнята, защото променят естествения цвят на продуктите и им придават сивкав оттенък.
Но по-добро осветление от естественото няма. Ако повърхностите за приготвяне на храна са разположени до прозорец, “живата” светлина пада пряко върху тях и ние виждаме натуралния цвят на продуктите. Миенето на съдовете и приготвянето на храна до прозорец е най-приятното решение от гледна точка на зрението.
Грамотният диалог “виждам – чувствам”
Най-важните метапрограми, управляващи нашите възприятия, са тези на водещите репрезентативни системи. В момента ни интересуват визуалната и кинестетичната системи и по-точно тяхното съчетаване “виждам – чувствам”. Отначало виждам, а после ям и усещам вкус, едновременно вдишвайки аромата на храната.
На тази база в кухнята е по-добре да се избягват цветови контрасти в мащаб 1:1, 2:1, 3:1. Например една трета от кухнята да е тъмносиня, втора – тъмночервена, а трета – тъмнозелена. Общата атмосфера не трябва да претрупва зрението ни. Нито с цвят, нито с декорации. Разбира се, може да има ярки акценти – малък орнамент или мотив върху шкафовете и съдовете, който се отделя на общия фон.
Останалото трябва да бъде в спокойни и меки цветови съчетания, което дава възможност на другите елементи от кухненския интериор да привличат нашето внимание с визуални, вкусови и тактилни преживявания. Например един от начините за превключване на вниманието е, когато в полумрака над масата са спуснати лампи, осветяващи блюдата с храна. Тогава погледът волю-неволю се спуска надолу и възприятията се “разтварят”, поглъщайки апетитната кинестетична информация – вкуса и аромата на храната.
Вторият компонент, помагащ ни по време на хранене да държим очите си, сведени в долната (кинестетична) област, са красивите (или “чувствени”) съдове, декорирани с рисунки и орнаменти. Желателно е изображението да е малко, с многобройни детайли и нюанси. Такава подробна структура носи в себе си много визуална информация. Затова ние можем много по-дълго да разглеждаме и изучаваме съдовете, т. е. да държим очите си сведени. Тогава визуалната система работи за усещането, за кинестетиката. Релефът също спомага за “чувствеността” на съдовете и приборите. Например грапавостта е много по-интересна и информативна на пипане. Информацията, която ръцете ни “четат”, докосвайки грубоватата повърхност на дървения стол или на ръчно тъкания килим, на чашите и чиниите от грапав порцелан или глина, на вилиците, лъжиците и ножовете с релефни образи върху дръжките, отива право в кинестетичните сфери, като усилва и изостря вкусовите усещания.
Друг важен момент, на който трябва да се обърне внимание, е звукът, който издава нашата кухня, когато на масата (или на пода) падне някакъв предмет. Когато в нея има твърде много твърди и гладки отразяващи повърхности, звукът е висок, рязък, звънтящ. Това напълно ни извежда от областта на апетитната кинестетика, за която са характерни ниските и приглушени звуци. По тази причина трябва да се замислим струва ли си да купуваме кухненско обзавеждане в модерно изпълнение или е по-добре да предпочетем дървесината и ламината? Може би именно поради това, често несъзнателно правим правилния избор, минавайки равнодушно покрай многото супер-ултра-мега-модни кухни и се оживяваме при вида на нещо по-класическо…
Често мивката е монтирана в крайния ляв ъгъл на кухнята. При това положение когато мием съдове, погледът ни е насочен надолу вляво и ние бързо потъваме във вътрешен диалог. Монотонното и досадно “бу-бу-бу, бу-бу-бу” на нашия вътрешен глас по време на това безинтересно занимание малко ни помага за подобряване на настроението. Ако мивката е право пред нас, активира се нашата аудиална сфера и ние на първо място обръщаме внимание на звука от течащата вода. Това е напълно приемливо. Ако мивката се намира вдясно от нас, през по-голямата част от времето ще прекараме в усещания, оценявайки каква е температурата на водата, какви са на пипане съдовете. Това е най-добрият вариант.
Защо когато готвим, винаги слагаме продуктите или пред себе си, или малко вдясно? Защо когато бъркаме нещо в тенджерата и го опитваме на вкус, обикновено заставаме така, че тенджерата да е леко вдясно от нас? А и лъжицата, припомнете си от коя страна я поднасяте към устата си. Отговорът е прост: така ние насочваме нашето възприятие по кинестетичния канал, усилвайки нашите усещания.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: КУХНЯТА – ИНТЕЛИГЕНТНОТО МЕСТООБИТАНИЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН
Мозъкът ни получава, пази и обработва информация посредством зрителни образи, звуци и различни усещания. Тези канали за възприятия се наричат репрезентативни системи – визуална, аудиална и кинестетична. Някои хора предпочитат да боравят с ярки картини и образи (Визуал), други – със звуци и със своя вътрешен глас (Аудиал), а при трети доминира чувствеността (Кинестетик). Но по-често се срещат смесените системи. В NLP това се нарича съчетаване, синестезис. Да речем, че водещата система е кинестетичната, а водената, тази, която “прикрива” кинестетика, е визуалната. Т. е. аз отначало виждам, а после чувствам. Виждам жълт лимон и в устата веднага усещам киселия му вкус. Или виждам диван и искам да “потъна” в меките му обятия…
Миризмите в кухнята
Миризмата е един от най-важните подраздели на кинестетиката. Приготвянето на храна невинаги е свързано с приятни аромати и ние всячески се опитваме да ги отстраним. Но често един аспиратор, монтиран над печката, не е достатъчен. Въздухът от периферната зона на действие на аспиратора се засмуква по-интензивно, отколкото в централната част.
Образува се област на въздушно разреждане, където започват да се събират миризми, издигнали се от пода откъм други “райони” на кухнята. Когато човек стои около печката, носът му се намира точно в зоната на смесване на тези миризми – на височина 160-170 см. Възниква т. нар. “какафония на миризмите” – мирише едновременно и на печено месо, и на млечни продукти, и на рязан лук и този ароматен микс намалява апетита. По тази причина често домакините не сядат да се хранят заедно с другите под претекст “Уби ми се апетитът!”
Затова е желателно да има аспиратор не само над печката, но и над плота. Добре е, когато в кухнята е осигурен и приток на свеж въздух – посредством вентилатор или най-обикновен прозорец, който винаги може да се отвори, за да се проветри.
И тогава сядайки на масата, върху която са подредени вдигащите пара блюда, ние усещаме само локалните приятни ухания на вкусна храна. Остава ни само да си пожелаем добър апетит!
Сигналите на визуалния достъп представляват определени мигновени, неосъзнати погледи в една или друга посока. Наблюдавайки ги при друг човек, ние можем да разберем как той в определен момент получава информация. На свой ред информацията се “опакова” в картини, звуци или усещания. Когато човек мисли и възприема света по различни начини – чрез картини, звуци или усещания – това много ясно се отразява на тялото му.
И обратното: начинът, по който използваме тялото си, въздейства върху това, което си мислим. Например размишлявайки над тези редове, вие може съзнателно да движите очите си в различни посоки. Но получаването на достъп до нужната репрезентативна система значително се облекчава, ако използвате подходящото естествено движение на очите. Това е инструмент за фина настройка на вашия мозък на определен информационен канал. Да кажем, че искате да си спомните нещо, което сте видели вчера следобед. Най-лесно е това да стане, като погледнете нагоре вляво или да фиксирате погледа си право пред себе си. Много е трудно да си спомните конкретни образи, гледайки надолу вдясно.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ПРИ ОФОРМЯНЕТО НА КУХНЯТА
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
