Вторият по големина холандски град е обетована земя за съвременната иновативна архитектура.
„Истинска галерия под открито небе за модерно, постмодерно и съвременно строителство“
– така авторитетният туристически гид Lonely Planet описва Ротердам и го слага в списъка на 10-те световни градове, които трябва да се видят задължително.
Днес често го наричат град на бъдещето, но зад гърба си Ротердам има мрачно минало. Той е един от най-тежко бомбардираните градове през Втората световна война, загубил повече от 26 000 жилищни сгради и още над 6 000 други постройки, като центърът му е бил буквално изравнен със земята.
В последвалите години обаче именно големите разрушения и липсата на историческо наследство, с което да се съобразяват, дават безпрецедентна свобода на архитектите да експериментират.
Ротердам бързо става „опитно поле“ за радикални архитектурни нововъведения . Още през 1957 г. Марсел Бройер (Marcel Breuer) строи новата сграда на универсалния магазин De Bijenkorf и слага началото на традицията известни архитекти да оставят своя „подпис“ в града. През 1977 г. по проект на Пит Блом (Piet Blom) започва строителството на авангардния жилищен комплекс Cube houses, който привлича посетители и до днес.
Но истинският разцвет на съвременната архитектура в Ротердам настъпва през последните 20 години. Тук се установяват няколко от водещите европейски архитектурни студия, между които на първо място е ОМА на Рем Колхас ( Rem Koolhaas).
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ДОХА – АРХИТЕКТУРНО ЧУДО ВЪРХУ ПЯСЪЦИТЕ НА ПУСТИНЯТА
Свободомислещите градски управници на Ротердам създават традицията да бъде подкрепяна иновативната архитектура. Така само в последните години градът се сдоби с няколко от най-коментираните сгради в Европа – огромният покрит пазар на MVRDV, хотелът De Rotterdam на ОМА, новата гара по проект на Benthem Crouwel, MVSA и West 8.
Тук се прилагат най-новите строителни технологии и не само те – в Ротердам бяха построени първите публични проекти – пешеходен мост и кула за пречистване на въздуха, средствата за които бяха събрани чрез групово финансиране.
Източник: СПИСАНИЕ МД
