Гъвкавостта е способността да се справяме конструктивно с живота при стрес, промени, несигурност и неуспехи. Личностите, които притежават голяма гъвкавост, успяват например добре да владеят емоциите си, убедени са в нейната сила и така преминават по-успешно от останалите през живота.
Ако помолим човек, който чува понятието гъвкавост за първи път да опише друг човек, когото добре познава и който притежава голяма гъвкавост, обикновено се получават винаги едни и същи отговори. Като характерни особености се посочват – самочувствие, уравновесеност, чувство за хумор, човещина, увереност, интелигентност и самокритичност. Някак си се създава чувството, че при такива хора всичко е наред. Съответно става ясно, че голямата гъвкавост се проявява не само в напрегнати ситуации, но и в нормалния живот.
Американските изследователи д-р Карен Рейвич и д-р Андре Шате от университета в Пенсилвания в книгата си “The Resilience Factor” за първи път описват седем факторa, които определят човек с голяма гъвкавост.
Дори описанията да не са всеки път идентични, тези седем фактора могат да се срещнат в множество научни публикации. Те не представят нищо друго, освен изброените в примера страни на характера на човек с голяма гъвкавост. Отнася се за ментална способност, която може да преведе на разговорен език психологичната устойчивост.
Изразени на езика на специалистите, седемте фактора гласят – управление на емоциите, контрол на импулсивността, причинно-следствен анализ, увереност в собствените възможности, съчувствие, реалистичен оптимизъм и целенасоченост. Какво точно се крие в тези седем фактора?
Фактор 1: Управление на емоциите.
Когато служител в колцентър се ядосва от някой нелюбезен клиент и ако не му се разкрещи, значи той успява да овладее емоциите си. Когато даден ръководител не е съгласен с предстоящ проект за промени и въпреки това опитва да мотивира служителите, това означава че той също успява да управлява емоциите си. Следователно управлението на емоциите описва възможността в напрегнати ситуации да се запази спокойствие. Гъвкавите личности също изпитват емоции, както останалите хора, разпознават ги и могат посредством различни начини на поведение и техники да ги овладеят. В повечето случаи това става несъзнателно. Те могат да постигнат това и когато имат много големи лични проблеми или преживяват трудни моменти. Техните способности съответно са повлияни съвсем незначително от емоциите.
Фактор 2: Контрол на импулсивността.
Ударът с глава на Зидан срещу Матераци на финалите на световното първенство по футбол 2006 г. е отличен пример за загуба на контрол върху импулсивността и отрицателните последици, до които води такова поведение. Контролът на импулсивността описва способността да се контролира собственото поведение в критични ситуации. Освен това този фактор определя способността да се концентрираме по-продължително върху дадена задача в нашата ставаща все по-комплексна работна среда, т.е да съумеем да не отвличаме вниманието си например от току що получения имейл.
Хора с висок контрол на импулсивността имат ясна стратегия за постигане на цели, те планират предварително, не следват веднага първия импулс и по принцип не избухват, когато нещо не се получава. Те довеждат нещата до край и преживяват удоволствието от постигнатите цели. Следователно дори и на някого да не харесва понятието – те са дисциплинирани.
Фактор 3: Причинно-следствен анализ.
Причинно-следственият анализ определя готовността, даден проблем да се анализира навреме и смислено, основно и точно. Тази способност помага на човек да не повтаря определена грешка отново и отново, т.е. да изразходва ресурси. Това се отнася особено за случаите, когато хората разпознават причините за успеха или неуспеха, не приписват грешките само на себе си и същевременно не приемат успеха като случайност.
Фактор 4: Увереност в собствените възможности.
Увереността в собствените възможности описва нашето желание да поемаме предизвикателства и нашата убеденост, че чрез действията си може да променим нещо. Хора с високи стойности на този фактор очакват, че ще се справят успешно и се ангажират активно в постигането на целта. Вместо рутинни действия, те предпочитат задачи, които са предизвикателство за тях, дори когато са свързани с повишено напрежение.
Фактор 5: Реалистичен оптимизъм.
Реалистичният оптимизъм се определя като убеденост, че нещата могат да се направят добре. Освен това той описва способността, дори в много трудни ситуации, да се намери смисленото и позитивното. Реалистично оптимистичните хора проявяват също така и търпение към другите („Днес просто му е лош деня”). Действително гъвкавите личности определят точно реалността, т.е. те не са безпочвени оптимисти. Защото необоснованият оптимизъм води до нереални изводи и оценки и така човек предприема грешни решения.
Фактор 6: Съчувствие.
Съчувствието описва способността на човека, в зависимост от наблюдаваната ситуация, да прояви разбиране към другите хора. Съответно той „чувства” заедно „с” другите. На много хора е по-лесно да изпитват съчувствие към някого, когато самите те са преживели ситуация, подобна на тази, в която се намира в момента другият човек. Емпатията ни помага да проявим повече разбиране към хората около нас и например за тези, които са в ежедневен контакт с клиенти, оказва голяма подкрепа и е важна предпоставка за ефективното управление на емоциите. Така посоченият по-горе служител в колцентър ще прояви разбиране за това, че човекът на среща реагира по такъв начин в дадената ситуация, по какъвто служителят по всяка вероятност сам би реагирал, ако беше на негово място.
Фактор 7: Целенасоченост.
Този фактор се описва от Реивич и Шате като “Reaching-out” и за съжаление се превежда не съвсем точно като целенасоченост. Целенасочеността е мярка за това, какво е желанието на човек да си поставя нови цели и да ги постига, независимо от мнението на останалите. Хора с добре развита целенасоченост са убедени, че вършат добре работата си, любопитни са и имат ясна представа, точно какво искат да постигнат. Те действат съзнателно и самостоятелно, уверено и с постоянство, предприемат „тук и сега” нужните стъпки за постигане на целите. Те не изпадат в състояние на мечтание.
Те не трябва обаче да се сравняват с активни хора, които никога не могат да се насладят на успехите си и които се хвърлят от едно предизвикателство към следващото. Защото това са хора, които по време на кариерата си достигат до депресия или както е по-популярно до burn-out.
Ръководните кадри са гъвкави
Изследвания в САЩ и Германия показват, че ръководните кадри разполагат със значително по-голяма гъвкавост от служителите. Тъй като не може да се изхожда от това, че при подбора на необходимите кадри се измерва квотата на гъвкавост, изглежда че избора на хора с голяма гъвкавост на ръководен пост в предприятията е случайно. Само по два фактора ръководните кадри не се отличават от останалите служители, а именно причинно-следствения анализ и реалистичния оптимизъм. Това показва, че високото ниво на управление на емоциите, контрола на импулсивността, съчувствието, целенасочеността и увереността в собствените възможности са критерии, позволяващи да се заеме ръководен пост, докато активният причинно-следствен анализ и реалистичният оптимизъм по скоро са спънки и трябва да се синхронизират със специфичните особености на изискванията на задачата. Бихте ли назначили за експерт по сигурността в автомобилно предприятие един „безпощаден” оптимист?
Гъвкавите личности остават спокойни, когато са поставени на изпитание. Техните действия са незначително повлияни от емоционални въздействия.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ТОП СЕДЕМ ПРАВИЛА ЗА УСПЕШНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ
