Автор: Мирослав Моравски
Гениалният проблясък за съчетанието между бебешката люлка и обикновения стол често е приписван на Бенджамин Франклин. Изобретеният от него люлеещ се стол обаче е специален – с монтиран върху него вентилатор, който разхлаждал седящия, задвижван от самото люлеене.
Действителният произход на наследника на детското дървено конче се губи назад във вековете. Първите люлеещи се столове са направени с прикрепването на дървени дъги към краката на обикновените им събратя. Такъв е йоркширският масивен стол, произведен през 1630 г. в Англия и преобразуван през 1710 г. в люлеещ се. Такива са и градинските столове, които водят началото си от Уиндзор и стават почти задължителни за всеки двор в Южна Англия, а по-късно и в Съединените щати. Постепенно изработката на “рокерите” (от английското rock – “люлея”) започва да се специализира и усъвършенства – типичен пример за това е развитието в Америка на английския уиндзорски люлеещ се стол. Преобразуван от обикновен стол, той дава началото на цяла поредица специално изработени градински столове – “кафеза” в който подпорите на облегалката са пресечени от хоризонтални елементи, стола с комбинирана облегалка за гърба и главата и стола с гладка облегалка.
Един от най-известните майстори през 18-и век е английският мебелист Томас Чипъндейл, сложил началото на неокласическото течение в дизайна на “рокерите”, използвайки древногръцки и римски линии.
Много интересно решение за опора на дъгите, позволяващи люлеенето, е приложено в шведския “гунгстол” с прибавен допълнителен, трети чифт крака. Така кривата на люлеенето става по-голяма и създава повече приятни емоции.
На Индустриалната изложба на всички народи в Лондон през 1851 г. е показан първият изработен от метал люлеещ се стол по проект на Питър Купър, произведен от R. W. Winfield & Co., Бирмингам. С гъвкавата си излята форма и меката си тапицерия той демонстрира едновременно здравина и изисканост.
Решителна новаторска крачка в усъвършенстването на люлеещите се столове прави германецът Михаел Тонет през 1830 г. с прилагането на специален метод за обработка на дървесината, съчетаващ познатата до този момент работа с дървото с извиване и моделиране под въздействието на гореща пара. Формите започват да стават по закръглени и гъвкави и позволяват изработването на люлеещи се мебели с различна функционалност – кушетки, канапета и т. н.
С настъпването на 20-и век многообразието на люлеещите се столове става още по-голямо. Появяват се столове за масаж и медицински столове, кожени кресла и бебешки проходилки, както и различни разновидности на мебели не само за интериора, но и за екстериора.
Интерес представляват ратановите столове на Маршал Бърнс Лойд и странните, но елегантни решения на Сам Малууф – и двамата работещи в Америка. Други известни дизайнери в тази област са Чарлз и Рей Имс и работещият в САЩ японски скулптор Изаму Ногучи.
Повече от 1000 модерни решения и тенденции бяха представени на международния конкурс за концепции и идеи на тема “люлеещ се стол”, организиран от портала designboom.com през 2002 г. Първа награда бе спечелена от Хуан Карлос Висо Руиз от Венецуела за проекта му “Заек”.
Сред останалите предложения голям интерес будят дървеното канапе Glide на новозеландеца Дейвид Трюбридж, изваяният стол Purity на Уилсън Скот от САЩ и петкракото “Люлеещо канапе“ на Себастиен Кордолеани от Италия.
Целият материал може да намерите в >>> списание МД 2/2007 г.
