Южнокорейският дизайнер Ханеул Ким събира хиляди използвани маски за еднократна употреба от университетския си кампус и ги рециклира, за да създаде трикрака табуретка, която може да се стифира.
Наречен Stack and Stack, проектът се надява да даде пример за това как 129-те милиарда маски за еднократна употреба, които се използват и изхвърлят по целия свят всеки месец по време на пандемията от коронавирус, могат да бъдат пренасочени и вместо да се озоват на сметището и в нашите океани, да послужат за изходен материал за изработката на друг продукт.
„Започнах да събирам маски за еднократна употреба, използвани от мен и моите приятели, но количеството, което можеше да бъде събрано по този начин, беше ограничено“, казва студентът от университета в Кайвон, Южна Корея. „Затова инсталирах кутии за събиране на използваните вече маски в кампуса и ги изпразвах периодично.“
След като ги поставя „под карантина“ в продължение на десетина дни, Ким подрежда маските във формата и ги разтопява една по една с помощта на топлинен пистолет. Дизайнът на всеки стол се определя от цвета на вложените маски. Около 250 маски са необходими за оформяне на всеки крак и още 750 – за седалката.
В изработването на табуретките не се влага лепило или смола, те са изцяло направени от рециклирани лични предпазни средства. „Премахвам металната връзка, която стяга носа и памучните ушни примки. Така остават полипропиленовият филтър и нетъканият синтетичен плат, които топя с помощта на горещ въздух с температура над 300 градуса по Целзий“, казва Ким.
„Когато втечнената пластмаса отново бавно се охлади и втвърди, се създава здрав, издръжлив модела.“ Всяка табуретка съдържа около 1500 маски.
Тъй като предпазните маски станаха задължителни в много обществени пространства и страни по света поради пандемията, световните продажби на продуктите за еднократна употреба достигнаха 166 милиарда долара през 2020 г.
Това е повече от 200 пъти спрямо предходната година, когато продажбите възлизат на едва 800 милиона долара.
ООН изчислява, че до 75 на сто от тези маски ще попаднат на сметище или в нашите водни пътища, ако в най-скоро време не се намерият устойчиви алтернативи за тяхната повторна употреба.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
