Корейският дизайнер Кукбонг Ким разработва боя на базата на разрушен бетон, която нарича Celour.
Тя е в състояние да абсорбира 20 процента от теглото си във въглерод, или 27 грама CO2 на всеки 135 грама използвана боя. „Това е същото количество въглероден диоксид, което нормално дърво поглъща на ден“, казва Ким.
Боята за вътрешно и външно използване е направена от прах от отпадъчен бетон, остатък на циментова основа от рециклиране на бетон, който обикновено се заравя в депата, където може да алкализира почвата и да има пагубен ефект върху местните екосистеми.
Чрез химичен процес, наречен минерална карбонизация, който се осъществява, когато боята реагира с CO2 от околния въздух, Celour може да абсорбира значителна част от емисиите, които са били генерирани при производството на цимента на първо място. Дизайнерът се надява да оптимизира капацитета на улавяне на боята, така че тя напълно да неутрализира въглеродния отпечатък на цимента, от който е направена.
„Мисля, че е твърде рано да се описва Celour като въглеродно неутрална, казва Ким. – Боята се нуждае от допълнително проучване, но се стремя да я направя продукт с отрицателен въглерод. Това е моята цел. Не е достатъчно просто да спрем емисиите, тъй като вече има достатъчно високи нива на CO2 във въздуха. Трябва да участваме в отстраняването на CO2 в ежедневието си.“
Бетонът естествено реабсорбира част от въглерода, който излъчва. Циментът е най-въглеродно интензивната съставка в бетона и е отговорен за осем процента от глобалните емисии. Но когато бетонът се рециклира, само инертният материал се използва повторно, докато циментовото свързващо вещество се пулверизира, за да се създаде отпадъчен бетон на прах и се изпраща на депо, където може да наруши pH баланса на заобикалящата почва.
„Прахта от отпадъчен бетон е с високо съдържание на калциев оксид, обяснява Ким. – И когато се зарови и влезе в контакт с подпочвени води, се превръща в калциев хидроксид, който е силно алкален.“
Проучванията показват, че циментът вече реабсорбира около 43% от CO2, който се генерира при производството му, чрез процеса на минерална карбонизация. Това се задейства, когато бетонът се втвърди чрез добавяне на вода, която реагира с калциевия оксид в цимента и CO2 във въздуха, за да образува стабилен минерал, наречен калциев карбонат или варовик. Традиционният бетонен блок продължава да се втвърдява през целия си живот, но тъй като този процес зависи от излагането му на въздух, само външните му слоеве реагират с CO2, докато сърцевината му остава некарбонатна. Ким успява да подобри възможностите на материала за улавяне на въглерод, като превръща отпадъчния бетон в боя, смесена със свързващо вещество, вода и пигменти. Той се нанася тънко върху повърхността, така че по-голямата част от материала да е изложена на въздуха и да може да се карбонатира. В допълнение грубият прах се филтрира и пулверизира допълнително, за да се увеличи относителната повърхност на частиците, докато свързващото вещество от поливинил алкохол (PVA) създава малки празнини за влизане на въздух.
„Направих много експерименти с различни съставки, за да увеличим максимално усвояването на въглерода чрез увеличаване на повърхността, която влиза в контакт с въглеродния диоксид във въздуха, обяснява Ким. – Графенът, който може да улавя големи количества въглерод благодарение на своята структура, също се счита за свързващо вещество, но го изключвам, тъй като в момента има висока цена и не може да се произвежда масово.“
Циментът отдавна се използва за създаване на традиционна боя, която също е способна да изолира CO2. Но Ким се надява на ползите от улавянето на въглерода, като същевременно държи замърсяващия отпадъчен материал извън депата и избягва емисиите, свързани с производството на нов цимент. Колко дълго боята е способна да съхранява въглерод, зависи от това какво се случва с нея, след като вече не е необходима. Но Ким казва, че може да бъде заключена в продължение на хиляди години, освен ако не бъде изложена на екстремна топлина, която би променила химическата структура на карбоната.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
