От алтернативи на биологична основа до креативно рециклиране – как дизайнерите и производителите по целия свят преосмислят този проблемен материал.
Когато миналата година небезизвестната собственичка на верига италиански галерии Росана Орланди организира конкурс за наградата Ro Plastic, тя предизвиква дизайнерската общност да преосмисли отношението си към пластмасата. Галеристката се опитва да превърне устойчивия замърсител в материал, който ще продължи жизнения си път дори и след като продуктът, в който е вложен, вече не изпълнява функцията си.
Орланди търси революционни дизайнерски решения – рециклираните пластмасови детайли да могат да бъдат отново рециклируеми, съхранявайки невъзобновяем и неразграждащ се материал в затворен контур, далеч от паркове, гори и океани. Колекцията, която печели в категорията за дизайна, включва стол, лампа и маса, изработени от рециклиран полистирол, демонстриращи нова употреба за вид пластмаса, която рядко се приема от съоръженията за рециклиране. Идеята е на немския дизайнер Александър Шул.
Доколко успехът на конкурса се отразява на реалната промяна, е трудно да се определи, но най-малкото проектът на Орланди повишава осведомеността на дизайнерския свят за огромния проблем, свързан с пластмасовите отпадъци. От цялата пластмаса, произведена след 1950 г., само около девет процента е рециклирана, а останалите 91 са изхвърлени на сметища или разнасяни от вятъра във водните басейни и природата.
Поставяйки дизайнера в ролята на „производител на промени“ в набиращата скорост кръгова икономика, Орланди накара участниците в конкурса да преразгледат вида пластмаса, до която са достигнали и как я използват. Този подход към мислене в затворен цикъл отразява бавно нарастващата промяна в нагласите на различни производители на мебели, които започнаха да предприемат стъпки за намаляване на зависимостта си от необработената пластмаса, произведена от петрол, като използват или смоли, получени от рециклирана пластмаса, или биополимери, направени от възобновяеми ресурси като водорасли или царевица.
Възможно ли е обаче да съществува безвредна пластмаса? Грег Бухбиндър, изпълнителен директор на Emeco – компания, чийто бизнес е изграден върху рециклиране на алуминий, а през последните 16 години – производство на столове от пластмаса – е оптимист. „Идеята за рециклиране е добра, казва той. – Ето защо Emeco започна работа с рециклирана пластмаса през 2006 г. Но това изисква време.“ Пластмасовата версия на стола Navy на Emeco премина през четири години изследвания, инженеринг и тестване преди пускането му на пазара през 2010 г. Стифиращият се стол On & On по проект на Barber Osgerby, който беше показан в Милано през 2019 година, също премина през няколко версии, преди да постигне правилното съотношение между елегантност и здравина. „Инвестицията е много голяма, затова трябва нещата да се правят в индустриален мащаб.“…>>>
Целият материал може да намерите в >>> СПИСАНИЕ ДМТ 3/2020
