Едно е да запазиш интериора на стара сграда, съвсем друго е да вмъкнеш изцяло нова структура в нея. И още по-различно е да проектираш новата структура така, че тя да може да бъде разглобена, оставяйки оригиналната архитектурна обвивка напълно недокосната. Toчно това е направил базираният в Берлин архитект Сигурд Ларсен, който успява да преобрази по забележителен начин 200-годишна селска къща в Северна Германия.
Халенхаус е традиционен за региона вид дървена постройка, която съчетава жилищни помещения и плевня. Построеният през 1791 г. хибриден дом се отличава с 5-етажен висок седловиден покрив.
За времето си това е било компактен вариант, за да може да се приютят едновременно семейството, помощниците им във фермата и животните. Тази форма обаче не е удобна за настоящите обитатели – съвременно семейство музиканти. „Собствениците се нуждаеха от по-голямо пространство за музикални репетиции“, разказва Ларсен.
Така нови 80 кв. м площ са добавени към оригиналните 270 кв. м. Те наподобяват огромни обитаеми мебели, които могат да бъдат безпроблемно премахнати, а историческият облик на сградата да бъде възстановен.
Подходът е съобразен със стриктните законови норми за защита на архитектурни паметници в страната. Как обитателите могат да използват съществуващите пространства и да се преборят с липсата на дневна светлина, са приоритетните казуси в процеса на реконструкция.
Резултатът – три отделни, контрастно боядисани в бяло помещения, включително високо 11 метра музикално студио, са вмъкнати в обема на вече съществуващата сграда. Големите прозорци, гледащи на север, улавят светлината отвън.
По закон всички оригинални стени и греди на покрива трябвало да бъдат запазени, но все пак на архитекта било разрешено да добави два малки отвора на източната фасада за допълнителни слънчеви лъчи.
Историческата сграда има няколко входа и вътрешни връзки, които позволявали в миналото да се извършват различни селскостопански дейности. Тези характеристики, наред с редица елементи от историческия интериор, са запазени с идеята семейният живот, творчеството и работата да съществуват в същата ползотворна симбиоза и днес.
ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ МД
