ДАДАИЗЪМ – ИЗКУСТВО В ОТРИЦАНИЕ НА ЛОГИКАТА И ЕСТЕТИКАТА

Един от най-скандалните стилове на ХХ век е Дадаизмът или просто Дада. Той обхваща всички сфери на изкуството – музиката, литературата, живописта, театъра, киното, танцовото изкуство, модата и дори архитектурата и мебелите. За краткото време на своето съществуване – от 1916 до 1923 г. – той оставя ярък отпечатък и оказва силно влияние върху последвалия го сюрреализъм.

Какво представлява Дадаизмът
Ужасът от войните в началото на 20-и век и натрупаното напрежение рефлектират върху творчеството на онова време. Така се заражда авангардно изкуство, което отрича всички закони на естетиката – изключва съвместими цветовите комбинации, ясни линии и геометрични форми, бяга от логика и смисъл. Като един вид протест творците се опитват да изразят своето презрение към правителствата, техния цинизъм, липсата на човечност, логика и жестокостта, която причиняват.

Началото
Дадаизмът се заражда едновременно в Цюрих и Ню Йорк, като във всяка страна той се развива независимо един от друг. За негови основатели се считат германският поет и драматург Хуго Бал, френско-румънският поет с еврейски корени Тристан Цара, френският художник Марсел Дюшам, германският художник Рихард Хюлсенбек, германо-френският поет, скулптор и художник Жан Арп и още няколко артистични фигури от началото на 20-и век. Всички тези известни личности са ярки представители на Дадаизма в живописта, литературата, музиката и други области на изкуството.Дадаистите, уморени от националните разногласия, които навлича Първата световна война, мечтаят да обединят творчеството на народите по света в едно цяло. Повечето от артистите дадаисти създават своето творчество във Франция и Германия, но стилът се разпространява и в други страни по света като Русия, Холандия, Армения, Италия, Югославия, Япония и др. В средата на двайсетте години на двадесети век тази тенденция постепенно се слива с експресионизма и сюрреализма.

Дадаизъм в изкуството
Най-популярният тип творчество в този стил е колажът. Художниците лепят различни парчета цветна хартия, плат и други закачливи материали върху твърда основа.Всички представители на дадаизма в живописта чрез своите произведения напълно отричат ​​всичко логично, унищожават духовните и социалните канони, формирани през вековете и създават глуповати картини и колажи. Те обаче са голям хит, тъй като напълно съответстват на състоянието на обществото.Към живописта често дадаистите добавят и други творчески области. Те съчетават картини със силна музика, рецитиране на литературни произведения и танци в една изложба.Музиката в стил Дада е шумна и изважда на показ животинската природа на обществото.Танците в този стил са набор от плавни и несвързани движения, а костюмите на танцьорите са изработени в зигзаго-кубистичен стил, който не допринася за тяхната естетика. Литературата също не е особено смислена, основно се изразява в поеми, в които вместо думи се използва набор от примитивни звуци. Филмите и пиесите в този стил също са нелогични и имат странни несвързани заглавия.

Дадаизмът в Америка
Американският Дадаизъм е много различен от европейския. Той не изразява политически протест и разочарование, а се основава на хумор и ирония. През 1917 г. например французинът Марсел Дюшам, който е сред най-тиражираните дадаисти в Ню Йорк, поставя като експонат в изложба на Обществото на независимите художници писоар, на който залепва табела с надпис „Фонтан“, с което шокира всички посетители. Скулптурата, забранена в онези дни, днес се счита за паметник на модернизма, дори се определя като „най-влиятелното произведение на съвременното изкуство“.

Дада след края на Дадаизма
До края на 1924 г. Дадаизмът престава да съществува като отделна тенденция в изкуството. Той се слива със сюрреализма и социалния реализъм във Франция и с модернизма в Германия. Много експерти с право го наричат предшественик на постмодернизма, възникнал по време на националното отчаяние. По време на Втората световна война повечето дадаистки художници се преместват в Съединените американски щати.
Адолф Хитлер, признавайки само своите идеали, смята изкуството Дада за дегенератив, оскверняващ истинските (по негово мнение) ценности и недостойния стил на съществуване, затова преследва и затваря артисти, които работят в този стил, в концентрационни лагери.
Някои смятат, че Ленин е член на дадаисткия клуб, тъй като поддържа връзка с представители на това движение.
В по-ново време периодично известни музеи организират изложби на произведения на Дада. Такава пътуваща изложба например се проведе през 2006 г. в Музея на модерното изкуство във Вашингтон и в Националната художествена галерия в Париж. Тя показа творби на дадаисти с почит към паметта на загиналите в дните на нацистка Германия художници.

… и още в >>>>> СПИСАНИЕ ДМТ 2/2021