ДОКОЛКО ДИЗАЙНЪТ Е ИЗКУСТВО ?

Автор: Теодора Николова

ДИЗАЙНЪТ И ИЗКУСТВОТО, ИЛИ МИСЛИ ПРЕДИ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Има вечни спорове, чиято виталност се обяснява с това, че самото напрежение, което се акумулира в тях, е благотворно и захранващо спорещите страни. Такъв е спорът design vs art. Прекрасен спор, който носи специфично чувство на удоволствие с това, че изостря мисленето за дизайна в отношението му към изкуството и обратно, подхранва въображението, създава нови концепции, подходи, реалности и хоризонти.

Доколко дизайнът е изкуство, попитах в блиц анкета. И ето отговорите, които получих:

Ангел Петков, дизайнер

За мен като човек, завършил първо графика, после скулптура, доктор по инженерни науки и индустриален дизайн, никога не е имало съмнение, че дизайнът е изкуство. Проблемът идва от разбирането, че изкуството няма функция, с което не съм съгласен отдавна. Какво да кажем тогава за кинетичните скулптури, които са изкуство, но имат и функция?

Христо Станкушев, архитект

Аз се придържам към гръцките мислители по този въпрос – колкото повече материалност има в едно изкуство, толкова по-малко е изкуство, демек архитектурата, а в голяма степен и продуктовият и приложният дизайн са възможно най-далеч, макар и все още в спектъра на изкуствата.

ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ЗАЩО АРХИТЕКТИТЕ СЪЗДАВАТ ДИЗАЙН

Елиа Недков, архитект и дизайнер

Много сложен въпрос. За мен дизайнът може да бъде и арт, но може и да бъде ексклузивно в услуга на функцията. Зависи много от дизайнера и задачата. Но определено това, което се нарича галериен дизайн, навлиза и в сферата на изкуството.

Можем да очакваме 2023 година да придаде нови измерения на този „спор“, защото го виждаме концентриран в събитие, което вероятно ще се превърне в един от културните маркери на годината. Изложбата на Ай Вейвей Making Sense – ключово име за все по-често пропадащия в пропастите на собственото си обезсмисляне наш свят, е планирана за периода 7 април – 30 юли в лондонския Design Museum. Обявена е като първата изложба на Ай, фокусирана върху дизайна, която ще ни прикани отново да мислим върху ценностите, човечността, изкуството и активизма. Самият анонс свързва понятията дизайн и изкуство. Като прибавим и мястото на изложбата и го отнесем към историята на китайския артист и активист, вече сме в диалога design vs art (дали всъщност свързващата ги дума изобщо е versus).

Творческият път на Ай Вейвей е пример за непрекъснато отместване на границите между различни дисциплини – включително архитектура, фотография, кино. Това е неговият начин да изследва съотношенията между миналото и настоящето на материалната култура и на нематериалните ѝ аспекти, между ръчната изработка и прецизността на машината, между скъпоценното и обезцененото, между конструктивното и деструктивното. Поставя всичко в тясна обвързаност с политическата и социалната проблематика на Китай и на света. Именно обвързаността с преки политически заявления и провокации, отстояващи човешките права, и въпроси, свързани с общностни идентичности и тяхната история, прави още по-интересно и специфично съотнасянето на дизайна към изкуството при този артист. Защото обикновено откриваме привличането на двете категории в сферата на естетическото, а противопоставянето им в сферата на функционалността. За дизайна не би било безпрецедентно да изрази политическа и социална позиция, но по обясними причини не го приемаме като нещо, което му е присъщо.

Ако обаче си припомним един скандал отпреди няколко години във връзка с инсталацията пред миланското Дуомо, която ознаменуваше 50-ия рожден ден на стола Up на Гаетано Пеше, ще се убедим, че дизайнът може да предизвиква социални реакции, точно както го прави изкуството. Инсталацията представляваше осемметрова версия на стола в телесен цвят, набодена със стрели, към която с верига беше привързан пуфът – опора за краката. Глави на диви зверове, сякаш реещи се във въздуха, ескортираха окръглена версия на богинята Диана. Maestà Sofferente (Страдащото величество), така се казваше инсталацията. Феминистката Кристина Донати, която нарича себе си „артивист“, ѝ се ядоса и разля червена боя по скулптурата, а Гаетано Пеше, тогава в навечерието на своите 80, коментира протестите като погрешно интерпретиране на посланията на инсталацията. А що се отнася до посланията, още със създаването си през 1969 столът включва в символните си конотации и образа на жената затворник, страдаща заради предубежденията на мъжа. В същото време носи посланието и за недопустимостта да бъде поругана една архетипна божествена същност, извор на живота – защото веригата, свързваща стола с пуфа – опора за краката, може да е символ на затвор и зависимост, но може да е и пъпна връв. Така столът Up се превръща в културна и политическа икона, а Гаетано Пеше казва: „Днес дизайнът е изкуство и като такова той далеч не трябва да е само практичен, а да носи съдържание, отнасящо се и към политиката, и към философията, и към екзистенциалната проблематика“.

Какви смислопораждащи напрежения между дизайна и изкуството ще покаже изложбата на Ай Вейвей през 2023, предстои да видим. Със сигурност ще има храна за въображението и мислите ни. Да си спомним стоте милиона слънчогледови семки, изсипани през 2011 г. в Turbine Hall на Tate Modern, ръчно изработвани и рисувани от 1600 китайски занаятчии в продължение на две години. Докато инсталацията Sunflower Seeds е изложена в Лондон, Ай е арестуван от китайските власти. В същото време в знак на солидарност Кралската академия по изкуствата го обявява за почетен кралски академик. Или да си спомним неговата Arch, която през 2017 стана част от градската среда на Ню Йорк, а това лято беше инсталирана пред National Museum в Стокхолм. 12-метровата конструкция – клетка, от която излизат два подкрепящи се силуета – символ на търсещите спасение бежанци и изобщо на пътя към свободата, придобива нови и нови значения в контекста на конкретните актуални събития.

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ МД