Създаването на бизнес с привличане на партньори е много спорна работа. Навярно много често сте чували фразата „Ако искаш да загубиш приятел – дай му пари“ и много други в този смисъл. Същността се свежда до това, че не трябва да се смесват приятелските и финансовите отношения. Защо до ден днешен идеята за съвместен бизнес не е изчезнала?
Доста често се започва бизнес от нулата с привличане на партньори. Съдружниците не ги спира това, че основното мнение на различни гуру по този повод е еднозначно: рано или късно бизнесът ще бъде поделен или развален и по-скоро не по мирен път.
Очевидни плюсове
Впрочем новите съдружници също са прави в аргументите си. Първо: парите. Не всеки има необходимия стартов капитал, за да започне свой бизнес, да получиш необходимия кредит в банката не е лесно, а и рисковете не са никак малко. Когато можеш да разделиш разходите с някого, работата вече не изглежда толкова тежка. Например за да се организира дребен мебелен бизнес, са необходими около 100 хил. лв., а тези вложения ще се изплатят в най-добрия случай след половин – една година. Бонус към тези пари са връзките, опитът и знанията на партньора, а също морално-психологическата подкрепа и възможността да се разделят отговорностите за приетите решения.
Второ: появява се възможност да се икономиса от заплатите на работниците. На наемните специалисти трябва да се плати при всички случаи, независимо дали има поръчки и ако съдружниците са двама, то единият би могъл, да речем, да търси клиенти, да пресмята и закупува необходимите материали, а вторият – да подготвя и сглобява мебелите.
Трето: появява се допълнителен генератор на креативни идеи. Съвместно със заинтересования съдружник е по-лесно да се намери изход от различни ситуации.
Често тези плюсове надхвърлят опасенията, че рано или късно ще възникнат конфликтни ситуации, които могат да се окажат необратими.
Нито приятел, нито враг
Всички възможни търкания с партньора могат много да се отсрочат, ако се подходи грамотно към организирането на съвместния бизнес. И разумно да се подбере съдружник. Това не трябва да е роднина или приятел: разбираемо е на близки хора да се довериш най-лесно, но е много вероятно те да нарушават договорките и да създават допълнителни усложнения, а отношенията в компанията ще бъдат фамилиарни.
Съдружници може да потърсите в тази сфера, в която искате да развиете бизнеса си, например това може да бъде опитен специалист, който се занимава с проектиране на мебели. Идеално би било неговото ниво да е като вашето. Такъв човек може да намерите както в личното обкръжение, така и на професионални форуми. Съдружник може да стане ваш добър приятел, активен, порядъчен и близък по възгледи. В края на краищата можете да предложите партньорство на сегашния си ръководител, ако, разбира се, той може да забрави, че е бил ваш началник и съумее да се отнася като към равен съдружник.
Важно е избраният съдружник да притежава лидерски качества, да има предприемаческа жилка, да умее да създава добри контакти с хората, да има приблизително сходни с вашите представи за ръководене на бизнеса и житейски принципи, да бъде финансово устойчив и да разбира, че в бизнеса се налага да се раздаваш, а не само да пресмяташ ползите. Разбира се, партньорите трябва взаимно да се уважават и да бъдат порядъчни хора. При спазване на тези условия може да се получи добър отбор.
Ясно беше само на хартия
Още един важен момент – да се договорите още на старта за това как ще се изграждат отношенията и главното: това да се затвърди писмено. Отношенията в бизнеса трябва да бъдат формални. От самото начало трябва ясно да се регламентират правилата на играта, правата и задълженията на съдружниците, въпросите за разпределение на печалбата, редът за разрешаване на конфликтите, условия за разделяне и продажба на бизнеса, ако нещо се случи… Всички тези моменти трябва предварително да са изяснени между съдружниците, иначе те ще бъдат безполезни и нежизнеспособни.
В договора за водене на съвместния бизнес трябва да бъде вписана сумата на стартовия капитал, който е внесъл всеки партньор, да са договорени принадлежащите на всеки съдружник процентни дялове от стойността на бизнеса, да бъдат определени функционалните им задължения и отговорността в случай на неизпълнение. Важно е предварително да се договорят въпросите за разпределение на печалбата. Може да стане така, че единият съдружник да поиска своята част от печалбата още след първата сделка, а не да я вложи в развитието на бизнеса. Затова трябва да се регламентира, че например 30% от печалбата се дели между партньорите, още една трета се насочва за закупуване на суровини и пак толкова – за неприкосновен запас, който не може да се пипа за определено време.
Също така трябва да се документира механизмът за вземане на решения в компанията. Когато бизнесът има няколко собственика, всички се считат за главни, затова трябва да се впише, че решенията се приемат или единолично, или с мнозинство гласове, ако собствениците са повече от двама. Трябва да се предвиди моментът, че документите, подписани само от единия собственик, са невалидни.
На етап стартиране трябва да се подпише и договор за разделянето на съвместния бизнес. В този документ се отразяват условията за излизане на партньорите от бизнеса, механизмът за продажба на компанията, изчисляването на цената й, въпросите за наследяване на дялове в случай на смърт на някой съдружник, условията за ликвидация на компанията и разделянето на активите.
На първо време изглежда, че всичко това не е необходимо, но по-добре да се договорят възможните спорни моменти, докато отношенията със съдружника са почти идеални, отколкото в ситуация, когато бившите партньори са станали конкуренти или врагове.
ПРИ СЪЗДАВАНЕ на компанията трябва да се подготви пълен пакет документи, в това число нейният устав, длъжностни характеристики, положенията за дейността и договор за разделяне на бизнеса.
Чашата на търпението
Какво може да доведе до вражда? Какво ли не. Ако между партньорите се появи недоволство един от друг, рано или късно то ще се излее в нещо.
Най-честият повод за недоволство е това, че всеки смята, че партньорът му работи по-малко, а получава толкова, колкото самият той. Най-интересното е, че вторият собственик има същото мнение.
Възможна е ситуация, когато всеки тегли чергата към себе си, като доказва, че е най-главният и по-добре знае как да се действа в една или друга ситуация. В този случай партньорите започват да действат като орел, рак и щука, което не е в полза на бизнеса.
В крайна сметка ръководителят на компанията може да го дразни просто самата необходимост да се приспособява към другия човек. Партньорът може да се окаже по-малко опитен специалист или просто депресивен човек, който заразява с нагласата си и останалите. Често заради това личните отношения между съдружниците се влошават, започват спорове и кавги. Причина за това могат да бъдат както трудностите, така и успехите на компанията – просто собствениците могат да имат различни планове за използване на получената печалба. Дори самото усещане, че трябва да делиш с някого доходите, е способно да изостри отношенията.
Още един неприятен момент, който оказва негативно влияние на бизнеса – притъпяване на чувството за собственост. Когато самите собственици не се чувстват пълноправи стопани, е възможно да загубят интерес към компанията.
Какво следва?
Как завършва всичко това? Като правило – с разделяне на бизнеса. Или провалянето му. Или с прехвърляне към единия собственик – възможни са различни сценарии. При някои това настъпва след пет години, при други – след 10-12, но такъв момент неизбежно настъпва…
Цялата статия четете в списание ДМТ 4/2017.
