Защо не ценим образците на този архитектурен стил от периода между двете войни
Интервю на Цветана Шипкова
Разговаряме с Васил Макаринов – изкуствовед, част от екипа на Националния политехнически музей, и Теодор Караколев – журналист, който следва изкуствознание и артмениджмънт в НБУ. Те водят страницата „Български архитектурен модернизъм“ във фейсбук и имат над 10 500 последователи, а през тази година напуснаха виртуалния свят и обиколиха страната с пътуващата изложба „Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те, 1940-те“. Интересът на Васил към тази архитектура започва с бакалавърската му теза в НБУ, следва създаването на страницата в социалната мрежа през 2013 г., и тъй като „в ерата на facebook няма нищо по-лесно от това да се срещнеш с някого със сходни интереси и със същия хъс за проучвателска дейност“ , скоро се включва и Теодор.
С какво ви привлече българският архитектурен модернизъм?
В. М.: Архитектурата на междувоенния модернизъм остава подценявана и неглижирана от обществото в сравнение с другите по-ранни стилове. Тя обаче има вътрешна красота, която не въздейства с орнаменти и украшателство, а със съотношение на форми, на обеми, с въздействието на материалите. За разбирането на това обаче са необходими поне базисни познания, които ние се стремим да предадем. Приехме като мисия архитектурата на Модерното движение от времето между войните да бъде припозната като ценност. Това предполага и провеждането на проучвания, и популяризаторска дейност.
Защо този архитектурен стил е толкова подценен в България?
Т. К.: Причините са много – всъщност този стил е изучаван от съвсем малко хора, най-активно от д-р арх. Любинка Стоилова. Може да се започне тъкмо оттам – поради малкото проучватели и популяризатори той остава непознат и няма как да бъде оценен от обществото. За мен това е ядрото на проблема – всичко друго е следствие. Може да се каже, че модернизмът е недооценен, тъй като хората са привлечени повече от детайлите и украсата, или тъй като има редица сходства с архитектурата от времето на социализма, която носи тежък негативен политически товар, независимо че може да има архитектурни достойнства. Но важното, към което се стремим, е – модернизмът да бъде по-добре опознат, за да стане по-високо оценен у нас.
Защо избрахте именно тази времева рамка?
В. М.: Фокусирали сме се върху периода на 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, защото по това време у нас навлиза архитектурата на Модерното движение, утвърждават се големите творци на стила, възприемат се новите идеи от школите в Европа и света. Спираме се в края на 1940-те, защото тогава – през 1948 г., бива напълно забранена частната архитектурна практика, бюрата се закриват и архитектурата ни тръгва по един различен и неестествен път.
Кои според вас са най-добрите образци на модернизма в архитектурата от периода, който разглеждате?
В. М.: Трудно е да се определят конкретни образци, тъй като стилът има много и различни направления на различни места из страната. Сред най-обичаните от мен сгради са комплекс „България“ в София – уникален с техническите си нововъведения и с единствената у нас концертна зала, но също така и Морското казино в Бургас, библиотека „Искра“ в Казанлък и къщата на Каишев в Пловдив.
Т. К.: Обичам изчистени сгради с много светлина: споменатата от Васил библиотека „Искра“ в Казанлък, пловдивската гимназия по дървообработване „Христо Ботев“ или например софийското 22-о СОУ „Г. С. Раковски“. Много ме привличат и случаите, в които архитектите решават проблем. Такава е къщата на Каишев в Пловдив – на терен с остър ъгъл и огромна денивелация арх. Светослав Грозев е създал невероятно красива сграда, която в същото време е и изключително функционална.
Как ви помага страницата във facebook?
В. М.: Постепенно дейността ни набра популярност. Сега собственици на модернистични сгради или наследници на архитекти, творили в епохата, сами започнаха да се обръщат към нас, предоставяйки ценна информация, дори ни канят да заснемем и покажем някои наистина впечатляващи интериори. Така представихме собствения дом на арх. Мумджиев, къщата на Ангел Кантарджиев и други.
ВИЛИАМ КИТАНОВ ЗА ГРАФИЧНИЯ ОБЛИК НА СПИСАНИЕ MD
Той е човекът, който стои зад визуалната идентичност на списание MD още преди първия му брой. ОЩЕ…
Как събирате материали?
В. М.: На първо място са теренните проучвания, които провеждаме в различни места – Хасково, Бургас, Перник, Варна, Ямбол, Сливен, Радунци и др. Предвиждаме да обходим и доста други места, които все още не сме посетили. Често съвсем случайно, посещавайки конкретни обекти, се срещаме със собствениците, които се оказват добронамерени и в някои случаи ни предоставят ценни архивни материали. Друг важен източник на информация са градските и държавният архиви, а също и пресата от проучвания период (сп. „Архитект“ и сп. „БИАД“, регионални вестници, списания). Стъпваме и върху направените до момента проучвания, каквито от дълги години провежда и публикува д-р арх. Любинка Стоилова.
Разкажете за изложбата, която организирахте. Какво ново научихте в процеса на композирането и експонирането й?
Т. К.: Изложбата синтезира нашите по-генерални цели – популяризирането на този стил и желанието повече хора да го опознаят. Във всеки град, в който я показваме, научаваме много неща и за самата „публика“. Аз вече съм оптимист за бъдещето, тъй като видях колко бързо и лесно могат да се променят нагласите на хората към модернизма. Изложбите навсякъде са съпътствани от презентации и обиколки. Виждам, че на хората е нужно съвсем малко, за да усетят стила и спецификите, да намират красотата в модернистичните сгради и това да им носи удоволствие. Често чуваме от наши приятели, с които сме се запознали покрай изложбата: „Вече се заглеждам много повече по сградите в града“ или „Сега откривам все повече неща, които преди не съм виждал“. Това е целта – хората да са щастливи в средата, в която живеят, и да се борят за нейното подобряване.
Работата ви е подобна на детективската. Кои забравени сгради и архитекти смятате за най-големите си находки?
В. М.: Смятам за важно това, че пуснахме в обръщение забравеното име на софийския архитект Васко Василев. До съвсем неотдавна то бе свързано с точно три забележителни апартаментни сгради. С малко усилия и помощ стигнахме до неговата снаха, която ни разказа много за живота му, посочи ни и други сгради, които е строил. И при тях се забелязва неговият почерк – интересът към експресивните обтекаеми форми, огромните витрини, симетричните фасади с лек класицистичен уклон, но изключително модернистични по своята същност. На немалко места из страната разбрахме за съществуването на ценни обекти като халите в Кърджали, банята в Ямбол, ловния дом в Оряхово и др., които предстои да проучим по-обстойно.
Често влизате в сградите, за които събирате информация. Какво разбрахте от срещите си със собствениците?
Т. К.: Можем да напишем книга само от посещенията и срещите с хората. Историите на всички са безкрайно различни. Най-ценното за мен е, че в повечето случаи собствениците са хора, които помнят своята история и се стремят да се грижат за наследството си. Много често има проблеми, свързани с това доколко са наясно как да се грижат за това наследство. Така неумишлено, от добро желание, но поради незнание правят неуместни намеси. В други случаи имат финансови проблеми или са наясно, че процедурите през Института за културно наследство са изключително тромави, и това ги отказва от грижа. За последните три години срещнахме изключително много грижовни хора. Истината е, че в общественото пространство слушаме за разрушения и нелепи ремонти и реставрации, но никога не чуваме за малките ежедневни грижи, които хората полагат за своите сгради. Мечтая си обществото ни – от частни лица, през бизнес, неправителствени организации, общини, държава – да започне да обръща внимание пряко на тези хора, да търси начини да им помага с разбиране и лично отношение и така заедно да опазим културното ни наследство.
Модернизъм в архитектурата
Модернизмът е най-важният нов стил в архитектурата и дизайна на ХХ век, донесъл на света аналитичен подход към функцията на сградите, рационално използване на материалите и важни структурни иновации.
Ще познаете модернистката сграда по кубичните или цилиндрични форми, липсата на орнаменти по фасадата, големите лентовидни прозорци, плоския покрив с тераса, използването на стомана и бетон, белия или светъл цвят.
Емблеми на движението, белязало почти целия ХХ век, са архитектите Валтер Гропиус и Льо Корбюзие.
Апартаментна сграда „Недков“ на бул. „Витоша“ в София, архитекти Радослав Радославов и Константин Джангозов, 1937-1938 г 
Къщата на Сирак Скитник в Лозенец, София, арх. Георги Овчаров 1926 г.
Декоративен елемент от къща във Варна, неизвестен архитект,
първата половина на 1930-те.
Добре реставрирана фасада на апартаментна сграда в София, архитекти П. Цветков и С. Горанов,
1929 г.
Морското казино в Бургас, архитекти Виктория Ангелова-
Винарова и Борис Винаров, 1936-38 г.
София, сграда на германското застрахователно дружество „Орел“,
арх. Георги Апостолов, 1928 г.
Апартаментна сграда на бул. „Васил Левски“ в София, неизвестен архитект, около 1929 г. 
Болничен медицински център на ул. „Брянска“ в Габрово, неизвестен архитект, 1948 г.
Източник: СПИСАНИЕ МД
