„Когато ползваме дървесина значително по-малко, отколкото е естественият прираст на гората, това е гаранция, че не я унищожаваме и намаляваме, а точно обратното. Създаваме условия за по-висок прираст и по-голямо потребление, от което всички имаме нужда.“
С Димитър Янушев сме разговаряли нееднократно на страниците на списание ДМТ. Последната ни среща беше преди година и половина – в началото на пандемията, когато все още не подозирахме мащабите на идващото бедствие. Като съсобственик и управител на фирмата за производство и търговия с дървен материал „Палисандър“ и член на Управителния съвет на БКДМП търсим мнението му по няколко наболели въпроси за бранша.
Бихте ли дали оценка за развитието на сектор „Дървообработване“ в България през 2020 – 2021 г. в условията на криза?
Д.Я.: Благодарение на засиленото търсене на дървен фасониран материал извън страната се получи покачване на неговата цена. Значимо развитие в сектора „Дървообработване“ се наблюдава в използването на отпадъчните продукти, имам предвид изрезки, трици и стърготини за получаване на дървесни пелети или производство на различни видове плочи от дървесни частици и дървесни влакна. Браншът плавно започва да модернизира машините, но европейските програми за жалост не са използвани значимо в този сектор. Бенефициентите по програмата за развитие на селските райони по мярка 8.6. вече трета година не успяват да доведат проектите си до финансиране, защото одобрението им се случи едва след тригодишен период на разглеждане на документите.
Ако доскоро водещият проблем в мебелния и дървообработващия бранш беше липсата на квалифицирана работна ръка, в последно време и донякъде поради продължаващата пандемия появиха ли се и други сериозни проблеми?
Д.Я.: Липсата на квалифицирана работна ръка все още е проблем, който не сме успели да разрешим. Полагаме усилия да квалифицираме наличния персонал и да му повишим уменията и възможностите за работа, като залагаме на различни курсове за обучение. Плавно се стремим да увеличаваме работните възнаграждения на персонала, който е с по-добра и по-висока квалификация с цел той да бъде мотивиран и да продължи да надгражда своите умения.
Ограничението на добива на дървесина с 30% в гори над 100-годишна възраст поражда сериозен недоимък на суровина за нашата промишленост. Съчетано с повишеното търсене на фасониран материал в страната и в чужбина, създаде голямо напрежение при закупуването на трупи. Цената на облата дървесина при тръжните процедури нарасна и достигна невиждани до момента върхове, възлизайки на покачване с над 200%.
Стопанисването на горите, процедурите по участие в търгове са теми и схеми, които не са от днес. Но напоследък фирмите са ограничавани в дейността си поради липса на суровина и се налага да спират работа или да намаляват производствения си капацитет. Защо се стигна дотам и как може да се намери решение на проблема?
Д.Я.: Стопанисването на горите е основна дейност, от която се нуждае нашето общество – за да имаме чист въздух и вода, биологично разнообразие, условия за спорт и туризъм, но и възможност да използваме този възобновяем биологичен продукт, за да подобрим условията на живот. Когато ползваме дървесина значително по-малко, отколкото е естественият прираст на гората, това е гаранция, че ние не я унищожаваме и намаляваме, а точно обратното. Създаваме условия за по-висок прираст и по-голямо потребление, от което всички имаме нужда. Ясно е, че има различни разбирания от обществото и в някои моменти това довежда до непрофесионални според мен решения, които намалиха дърводобива и въведоха допълнително напрежение на пазара на обла и фасонирана дървесина. Много голяма част от дървопреработващите фирми намалиха производствения си капацитет от 20% до 50%, а някои дори спряха да работят. Това положение демотивира голяма част от хората и ги кара да мислят за алтернатива извън територията на нашата страна.
Как приемате новите цени на промишления ток и по какъв начин техният трикратен скок ще се отрази върху цената на продуктите ви? Смятате ли, че ще бъдете конкурентни на външния пазар?
Д.Я.: Шокът с енергийните цени удря не само България, а цяла Европа. Причините са известни – рязкото повишение на цените на руския природен газ и климатичните цели, които си е поставил Европейският съюз за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. Към тях обаче се прибавят и специфични за България утежняващи фактори. В безпрецедентна ситуация сме относно повишението на цените на тока. Всеки месец сме свидетели на нови рекорди. Това ще даде отражение и на цените на произвежданите от нас продукти, тъй като за производството на всеки един от тях електроенергията е основен разход. Това ще доведе до повишаване на цената на крайните продукти от 20% до 30% само от поскъпналата електрическа енергия. Допълнително цената на дървения материал се увеличава от неколкократното увеличение на цената на облата дървесина. До септември 2021 г. цената на дървения фасониран материал в България беше конкурентна на Европейския пазар, но през последните месеци вече стана толкова висока, че износът значимо започна да намалява и предполагам, че скоро напълно ще бъде преустановен.
Въпреки опасенията бумът на строителството в България бележи нови рекорди. Това предизвиква ли завишено търсене на дървен материал и в частност – отразява ли се благоприятно върху вашата дейност?
Д.Я.: С увеличаването на строителството естествено се повиши и търсенето на дървен материал поради това, че той основно се използва в покривните конструкции, за фасади и облицовки. Повиши се и интересът към построяване на изцяло дървени къщи с ниско ниво на топлоотдаване. Това доведе до по-голямо търсене на фасониран дървен материал. Получи се недостиг и естествено повишаване на цените както на суровината, така и на крайните продукти от дървесина. Това със сигурност не се отразява благоприятно на нашата дейност, а точно обратното, вече е необходим по-голям ресурс за оборотни средства, с които да работят фирмите в бранша.
„Палисандър“ е семейна фирма – три поколения Янушеви работят в нея. Какви са предимствата и недостатъците да работите съвместно със сина си и с баща си? Как успяхте да задържите сина си да остане в България, в малък, макар и много красив град и да се занимава с нетолкова престижна дейност като производството на дървен материал?
Д.Я.: Да работим заедно три поколения, е повече предимство, отколкото недостатък. Когато става въпрос за работа, всички се стремим към едни и същи неща, независимо от възрастта. Разпределяме дейностите си така, че всеки да прави това, в което е най-добър и така създаваме пълноценна работна среда.
Да, предизвикателство е сблъсъкът на поколенията и различното мислене, но ние успяваме да се справим с това предизвикателство, създаваме толерантна и ангажирана работна среда, която приветства многообразието на гледни точки и мнения. Сплотеният и работещ екип е гаранция за бърза и добре свършена работа. Затова е необходимо да има мотивация и разбирателство между нас.
Да остане тук и да работи с нас, беше самостоятелно взето от сина ми решение. Той имаше възможност за развитие в коренно различна сфера, но избра нашата. Оценява и вижда трудностите, през които минаваме, но въпреки това предпочита да развиваме бизнеса заедно, има мотивация и вижда смисъл в това да продължи направеното от баща ми и после от мен.
С какъв поглед гледате в бъдещето? Повече оптимист или повече песимист сте?
Д.Я.: Погледът ми към бъдещето е изпълнен с надежда. Надявам се, че професионализмът в стопанисването и ползването на горите ще надделее над всичко останало и ще се възстанови нормалният дърводобив. Дървообработването ще продължи да се развива към безотпадъчни технологии, които ще създадат по-благоприятни условия на труд и по-мотивирани служители.
Какво бихте пожелали на вас и на колегите си?
Д.Я.: Пожелавам на всички здраве в тези трудни условия на пандемия!
Да не губят надежда и вяра в собствените си сили, да се справят успешно с предизвикателствата, възникващи от трудните моменти.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
Следете секция ИНТЕРВЮ за любопитни и инересни новини от света на мебелната и дървообработващата промишленост в България.
