Дървесината е основна суровина за дървообработващата и мебелната промишленост. През последните две години се появи напрежение в сектора в България поради недостига ѝ и спекулативно завишената ѝ цена. Потърсихме мнението на Мирослав Маринов зам.-министър на институцията, отговорна за стопанисването на гората и добива на дървесина и на представител на бизнеса, употребяващ дървесина в своето производство.
Мирослав Маринов, заместник-министър в Министерството на земеделието и храните
Мирослав Маринов е магистър, инженер по горско стопанство и международни икономически отношения. Целият му професионален опит е в сферата на горите и горското стопанство. Започва професионалната си кариера като младши експерт в Община Сливен и е преминал по йерархията на горската система до изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите в периода от май 2019 до май 2021 г. От 21 юни 2023 г. е заместник-министър в Министерството на земеделието и храните.
Да започнем с един по-общ въпрос. Как оценявате състоянието на българските гори: отлично, много добро, добро или лошо?
М.М.: Нашите гори са резултат от труда на поколения лесовъди. Българското лесовъдство има над 140-годишна история. Състоянието на нашите, български гори, смея да твърдя, наистина е много добро. Разбира се, има още много какво да се желае. Горската статистика показва, че за последните 60 години общият запас на горите в България е увеличен с над 474 милиона куб. м до 718 млн. куб. м, което е близо 3 пъти. Общият прираст на всички гори е с ръст от близо 8 млн. куб. м всяка година или приблизително 2 пъти за разглеждания период. Средният прираст на 1 хектар нараства с 1,6 куб. м, а средната възраст на дърво на корен се е увеличила от 37 години през 1960 година до 60 години днес, т.е. увеличава се делът на дозряващите, зрелите и презрелите гори.
Увеличава се площта на горските територии, в това число на залесените територии. Общата площ на горите и горските територии в Република България, отчетена от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към 31.12.2021 г., е 4 270 269 ха – 38,5% от територията на страната, като тенденцията е да се увеличава. Общата залесена площ съвместно с формациите от клек е 3 921 390 ха. По данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), публикувани в националните доклади за състоянието и опазването на околната среда за периода 2012 – 2019 г. и от годишните отчетни доклади за дейността на ИАГ за периода 2013 – 2020 г. здравословното състояние на горите е добро. Предвидените лесозащитни мероприятия през 2023 г. са на обща площ 215 000 дка, което е едва 2,3% от общата горска територия на страната.
След всички тези данни българският лесовъд може да се гордее с работата на своите предшественици, но и отговорно да продължава да работи професионално в полза на гората.
Поемате този пост в един доста труден за сектора момент. От една страна, е необходима реформа в системата на горите, от друга страна, има сериозен проблем с осигуряването на суровина за дървообработващата и мебелната промишленост и с нормализирането на цената ѝ. Какви първи стъпки смятате да предприемете?
М.М.: Никога не е лесно и едва ли някой знае кога е точният или най-добрият момент. Разбира се, 2022 г. беше една много добра година от гледна точка на цена и търсене на дървесина. Изпълниха се голяма част от предвидените лесовъдски мероприятия. Тази година е коренно различна. Търсенето на дървесина намаля, за жалост нормативната уредба не позволява бърза адаптация на цените в посока надолу спрямо пазара. Изпусна се летният сезон и сега, през есента и зимата, трудно ще наваксаме с изоставането при изпълнението на плануваните лесовъдски дейности.
Още след встъпването ми в длъжност направихме работно съвещание с директорите на държавните предприятия и разпоредихме предприемането на спешни мерки за справянето с кризата на пазара. Някои колеги бяха по-гъвкави в своите действия – извършиха промени в годишните си планове за добив на дървесина, намалиха цените на различните асортименти, подпомогнаха дърводобивните фирми с ремонт и изграждане на горско-пътна мрежа. Действията едва ли бяха достатъчни, но се надявам да имат необходимия ефект.
Изминаха повече от две години, откакто министър Бозуков въведе ограничение в горите във фаза на старост (да се намали дърводобивът с 30%). Тази забрана бе обявена за категорично неправилна от науката и бизнеса. В резултат на нея първоначално се получи недостиг на дървесина за индустрията, а впоследствие тя доведе и до спекула и цените на дървесината скочиха нагоре. Досега няколко служебни правителства и едно редовно не успяха да я отменят. Вашият екип би ли се ангажирал с решаването на този казус?
М.М.: Тази заповед бе издадена без необходимото публично обсъждане. На 9 юни 2022 г. в Министерството на земеделието бе проведен Национален съвет по горите, на който се дискутира възможността за отпадане на горецитираните заповеди. В тази връзка в Изпълнителна агенция по горите са постъпили общо 242 становища „за“ и „против“ отмяна на Заповед №РД49-196/21.05.2021 г., изменена със Заповед №РД 49-398/16.09.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Стопанисването на българските гори се извършва въз основа на приети по съответния законов ред горскостопански планове и програми. Същите се съгласуват с МОСВ. Административното решение извън този ред за ограничаване или забраняване на определени дейности е временно решение до нормативното му регламентиране. Регламентирането с административен акт не подлежи на контрол и санкция по реда на Закона за горите. Безспорно е необходимо чрез промяна на съответните норми да се регламентира изрично този въпрос, като се отчетат на първо място Европейските критерии за устойчивото стопанисване на горските екосистеми.
Един от най-дискутираните въпроси в сектора е свързан с това, че трябва да се направи инвентаризация на горските запаси. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
М.М.: И към настоящия момент ежегодно се извършва инвентаризация на горските територии. За съжаление от 2011 г., когато е приет новият Закон за горите, не е изпълнена разпоредбата на чл. 17 за извършване на национална инвентаризация на горските територии. България е една от малкото държави в Европа, които нямат извършена национална инвентаризация, което затруднява обработката на европейските данни за горите. Именно националната инвентаризация е основата за изготвянето и провеждането на държавната политика в горския сектор. В този смисъл ще предприема всичко необходимо в рамките на утвърдения ни бюджет за нейното възлагане и изпълнение.
В развитите страни добивът на дървесина варира между 70 и 90% от годишния прираст, а в България е едва 50%. Смятате ли, че това трябва да се промени?
М.М.: Колко от годишния прираст се ползва, зависи от много показатели. На първо място това е възрастовата структура на горите – при млади гори ползването е малко в сравнение с прираста и обратно – при стари гори прирастът е нисък, а ползването е по-голям дял. От значение е и делът на т.нар. плантации от бързорастящи дървесни видове в общия обем на горите. За да се случи реално ползване, е необходимо и да има съответното платежоспособно търсене. Моето мнение е, че достигането на по-голям процент на ползване следва да е в резултат на изпълнение на предвидените лесовъдски дейности, а не норма за планиране на дейностите.
Всички специалисти оценяват дърводобива като най-слабото звено във веригата гора-дървесина-продукт. Има ли лостове Министерството на земеделието да направи нещо по този въпрос?
М.М.: Дърводобивът е основното звено за изпълнение на значителна част от лесовъдските дейности и за осигуряване на суровина за дървообработващата и дървопреработващата промишленост и дърва за горене за населението. За създаване на сигурност и възможност за инвестиране в дърводобива в Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти е предвидена възможността за сключване на дългосрочни договори.
В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., в интервенция „Подобряване здравословното състояние и устойчивостта на горските екосистеми чрез подпомагане провеждането на сечи в горските територии“ е предвидена възможност за закупуване на техника за дърводобив. Право да кандидатстват по тази мярка ще имат физически лица, еднолични търговци, юридически лица – собственици на горски територии, местни поделения на вероизповеданията – собственици на горски територии, общини – собственици на горски територии, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по чл. 241 от ЗГ и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ.
Навсякъде, когато става дума за Зелената сделка, се говори, че дървесината е материалът на бъдещето. Кога ние ще преодолеем тъй наречения екосиндром, според който сечта в горите е престъпна дейност?
М.М.: Зелената сделка е неразривно свързана с въпроса за горските екосистеми и използването на дървесината като възобновяем ресурс. Известно е, че в България концесионният поглед върху горите е отречен и от науката, и от практиката. Добивът на дървесина не е цел, а резултат от извършването на необходимите лесовъдски мероприятия. За да се запознае обществото с лесовъдските дейности в нашите гори, ние, лесовъдите, създадохме информационна система, достъпна за всички. Вероятно няма друг отрасъл с такъв широкообхватен публичен достъп до цялостната дейност, която се извършва в горските територии.
Друг много важен подход, разработен в последните години, е горската педагогика. Ежегодно подготвени за тази дейност служители изнасят беседи и обучения на деца в цяла България. Хиляди са вече младите хора, запознати с принципите на устойчивото стопанисване на горските екосистеми, които могат да различат истината от манипулативните интерпретации.
Работите върху промени в Наредбата за сечите. Какви са по-важните от тях?
М.М.: Проектът за изменение и допълнение на Наредба № 8 бе представен за обществено обсъждане на 16.08.2023 г. В момента се разглеждат направените предложения.
Проектът е подготвен във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.), както и във връзка с Решение № 6888 от 8 юни 2021 г., Решение № 4795 от 18 май 2022 г. и Решение № 5288 от 1 юни 2022 г. на ВАС, (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.), с които се отменят разпоредби на Наредбата, както следва: чл. 34, ал. 2; чл. 35, ал. 2 в частта „или с одобрено план-извлечение по искане на собственика, или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии“; чл. 35, ал. 4 и 5; чл. 35а; чл. 45, ал. 3, чл. 51а, чл. 51б, чл. 52, ал. 2, 4, 6 и 7, чл. 52а, и чл. 53, ал. 7, вследствие на което се създаде празнота в нормативната уредба по отношение извършването на определени дейности.
По-важните изменения и допълнения в Наредбата са следните:
Направеното предложение в § 1 от проекта е във връзка със ЗИД на Закона за горите (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.), като се предлага в чл. 1, ал. 1 да се създадат т. 7, 8 и 9 със следното съдържание:
7. специфични изисквания при провеждане на сечи в защитени и специални горски територии;
8. условията и редът за изготвяне, издаване и одобряване на план-извлеченията и предписанията;
9. условията и редът за провеждане на сечи в изключителни случаи.
С измененията в чл. 34 и 35 се конкретизира начинът за провеждане на санитарни и принудителни сечи чрез наличието на горскостопански план или програма, издадено предписание от регионална дирекция по горите или одобрено план-извлечение, когато няма утвърден горскостопански план, или за изменение на насоката на стопанисване при утвърден горскостопански план или програма.
С § 8 се създава чл. 51в за определяне на органите, взимащи решение за отсичане на дървета в изключителните случаи по реда на т. 57 от допълнителната разпоредба на Закона за горите и случаите, при които се извършват.
С § 10 се създават чл. 52б и 52в, с които се регламентират случаите на издаване на план-извлечение и предписание.
Създава се Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата, което регламентира видовете сечи към кои насоки на стопанисване се отнасят.
Източник: Списание ДМТ
