Никоя фирма не е застрахована от фалит. Тази опасност заплашва в голяма степен тези, които биха искали да печелят пари, без да разбират от бизнес или тези, които влачат бизнеса на гърба си. Важно е да се следват прости правила и грамотно да се делегират пълномощия.
Компаниите се създават от различни типове хора. Най-лошият вариант за един ръководител е да смята, че може да лежи на лазурен бряг под бананова палма и нищо да не прави, а бизнесът ще си върви сам и ще носи доходи. Дълготраен бизнес не може да бъде създаден от такъв собственик. Други собственици на компании предпочитат да разчитат на доходи от инвестиции. Това не е най-лошият вариант, ако изключим факта, че желанието им за печалба може да не отчита необходимостта от разширяване дейността на компанията, което трябва да се постигне с вложение на същите тези доходи.
Съществуват и бизнесмени, които са организатори на основните процеси, разработват структурата на организацията, основните цели и задачи на предприятието. Това са стратези, които мислят глобално.
Възможен е още един вариант – собственикът напълно е отдаден на създаването на бизнеса и е негова основна движеща сила. Той държи в ръцете си всичко, взима всички решения (не само ключовите), занимава се с управление на персонала.
За съжаление нито един от тези видове бизнесмени не е идеален.
Като правило добрият собственик на бизнеса следи как вървят делата и непосредствено се включва в дейността на компанията. При това за бизнесмена е важно да намери златната среда между личното участие във всички процеси и делегирането на пълномощия. Последният момент е много сложен – взискателният човек или перфекционистът, който просто не иска да разчита на други хора, много лесно може да затъне в рутината, като се занимава с решаване на дребни текущи проблеми. Те винаги нарастват като снежна топка и даже когато изглежда, че краят е близък, ежедневните текущи дела се увеличават. Трябва да се разбира фактът, че „текущото“ е задача на сътрудниците. Ако не се прехвърлят ежедневните „дреболии” на персонала, няма да стигнат силите за приемане на стратегическите решения и анализ на пазарната ситуация.
Делегиране на пълномощия
Да се делегират пълномощия, е необходимо за всеки мениджър, даже и да му се струва, че може да се справи сам с всичко. Голямото натоварване с времето намалява неговата работоспособност и накрая намалява и печалбата.
Какви задачи могат да се делегират на персонала, независимо от това дали става дума за малка компания, или за мащабно мебелно производство? Отговор на рутинни обаждания и писма, провеждане на подготвителни работи, събиране на предварителна информация, подготовка на предложения по вече определени задачи, тясноспециализирани функции – всичко това си струва да се прехвърли на сътрудниците. При това е важно не просто да се разпределят задачите, които преди е решавал сам бизнесменът, а да се проведе обучение, като минимум да се обясни задачата и да се покаже как да се изпълнява.
Разбира се, ако собственикът на бизнеса е свикнал да прави всичко сам, ще му бъде трудно ей така изведнъж да се раздели с привичното водене на работата. Така че ще се наложи да прекрачи през себе си и да построи друга структура на организацията.
Въпреки че възлага на сътрудниците си изпълнението на отделни задачи, той трябва да продължи да контролира ситуацията. Не просто да гони изпълнителите, а да подходи системно. Първо, да разработи стандарти за работа и критерии за оценка – без тях контролът е невъзможен. Второ, да оценява междинните етапи на работата – това позволява да се разбере дали изпълнителят се движи в правилната посока и дава възможност процесът да се коригира, ако е необходимо. Ако отклоненията са малки, ръководителят може да не се намесва в хода на работата, в противен случай трябва да внесе поправки. На този етап е важен анализът на количествените и качествените данни: статистика на направените поръчки и обажданията, бройката купувачи, обем на производство и т. н.
Моето си е мое
Има моменти, когато бизнес процесът трябва да се контролира на максимум. Например собственикът на бизнеса трябва да се включи в ситуация, при която в компанията се внедряват нови методи и технологии на работата, от които следват структурни изменения; ако има кризисна ситуация (без значение в икономиката като цяло или конкретно в предприятието); ако в предприятието се извършва каквато и да е реорганизация. В такива случаи е важна всяка стъпка на ръководителя и би било грешка за собственика да счита, че в този период може да прехвърли задълженията си на ръководител на отдел или на свой заместник, назначен директор или управител и да се съсредоточи върху анализа на представяните отчети. Колкото и да е съобразителен, умен, честен и т. н. такъв човек, ако му се довери, собственикът може дори да се лиши от бизнеса си.
Какво със сигурност не може да се прехвърля на сътрудници от което и да е ниво? Не трябва да им се доверява приемането на важни стратегически решения. Също така не може да се доверява на трето лице възможността да определя ключови задачи на бизнеса – само създателят на компанията разбира ясно целите, които би искал да постигне. Тогава се появява опасност, че фирмата ще се развива съвсем не така, както е планирал бизнесменът. Същото може да се каже за разработване системата за мотивация на персонала – това е важен момент, който трябва да се следи от бизнесмена.
Ясно е, че на никого не трябва да се доверява конфиденциална информация – така може да останеш и без клиентска база и да се наложи да започваш от нулата всичко.
Още един момент, който не бива да се изпуска от контрол – построяване на структурата на компанията.
И разбира се, фирмата може да бъде представлявана пред ключовите й клиенти само от собственика.
Долу популизма
Както показва практиката, за малките компании е характерно ръководителят да се опитва да поддържа отношения с всеки сътрудник. Но такъв популизъм обикновено не завършва добре, това може да сработи само в началото и за много малък период. Даже в малкия бизнес задачата на ръководителя е да обединява хората за постигане на високи резултати. Сътрудниците може да не са блестящи – тогава задачата на собственика е да поставя по-трудни задачи, да преразглежда функциите на персонала, стройно да гради бизнес процесите и политиката на компанията. Оперативното управление трябва да се реализира чрез заповеди и писмени инструкции.
Тъй като собственикът е лично заинтересован в запазване и умножаване на собствените средства, той, както никой друг, е способен да управлява компанията си.
