Правителството насърчава мебелните производители да преминават към собствени оригинални марки
Как една социалистическа държава успява за сравнително кратък срок от време да се превърне от изостанала държава във втората икономическа сила в света? Това е въпрос за милиони, на който няма еднозначен отговор. Още по-важният въпрос обаче е дали този възход ще продължи.
През март китайското правителство постави цел за икономически растеж за 2023 г. от „около пет процента“ – една от най-ниските от десетилетия насам, тъй като Китай излезе от строгите правила за нулеви стойности, които намалиха БВП. Новоизбраният премиер Ли Цян – един от най-доверените съюзници на китайския президент Си Дзинпин, преизбран за трети път на поста – призна, че и тази цел няма да е лесна. Ли Цян предупреди за „много нови предизвикателства“ пред растежа, но допълни, че повечето хора не се интересуват толкова от данните за растежа на страната, а от „конкретни, близки до тях въпроси“, като например жилища, заетост, доходи, образование и здравеопазване.
Официалните икономически данни за първото тримесечие на 2023 г., публикувани от Националното статистическо бюро на Китай (NBS) на 18 април, сочат, че икономиката на страната се разширява с 4,5%, което е най-високият растеж от първото тримесечие на миналата година. Това показва, че икономическото възстановяване на Китай върви по правилния път след отмяната на някои от най-строгите ограничения за COVID-19 в края на 2022 г. и надхвърля прогнозата от 4 процента, направена от китайския доставчик на данни Wind и анкетата на Reuters сред икономисти. Въпреки това Китай все още е изправен пред дългосрочни постоянни предизвикателства, за да запази инерцията си на растеж.
Този по-силен от очакваното растеж на БВП през първото тримесечие, заедно с изненадващия двуцифрен ръст на износа и търговията на дребно през март, насърчиха оптимизма на пазарите по отношение на икономическото възстановяване на Китай. Възстановяването на Китай обаче може да не е равномерно във всички сектори. За да запази инерцията на растежа, китайското правителство ще трябва да работи по-усилено, за да се справи с продължаващите вътрешни рискове и външни условия.
Според предварителните оценки БВП на Китай през първото тримесечие на 2023 г. достигна 4 145,5 млрд. щатски долара, което е увеличение с 4,5 процента на годишна база и с 2,2% повече от четвъртото тримесечие на 2022 г.
През първото тримесечие индустриалното производство постепенно се възстановява и компаниите с основен бизнес доход от над 2,9 млн. долара бележат ръст от 3% на годишна база и с 0,3% повече от четвъртото тримесечие на 2022 г. Само през март добавената стойност на големите промишлени предприятия е нараснала с 3,9 процента на годишна база, с 1,5 процентни пункта по-високо от това през първите два месеца, но малко по-ниско от прогнозата на Reuters от 4 процента.
По отношение на отделните индустрии: добавената стойност на минното дело се е увеличила с 3,2%, производството е нараснало с 2,9%, а производството и доставката на електроенергия, топлинна енергия, газ и вода са се увеличили с 3,3%. Добавената стойност при производството на оборудване нараства с 4,3 на сто, което е с 2,5 процентни пункта повече от тази за първите два месеца.
Секторът на услугите в Китай през първото тримесечие претърпя ускорено възстановяване, особено за услугите с интензивни контакти. Добавената стойност на услугите се е повишила с 5,4% на годишна база през първото тримесечие на 2023 г., с 3,1 на сто по-високо в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. По-конкретно, добавената стойност на настаняване и кетъринг, пренос на информация, софтуер и услуги в областта на информационните технологии, финансово посредничество, лизинг, бизнес услуги и търговия на едро и дребно са нараснали съответно с 13,6%, 11,2%, 6,9%, 6,0% и 5,5%.
Общите продажби на дребно на потребителски стоки през първото тримесечие достигнаха 1 671,6 млрд. щатски долара, което е увеличение с 5,8% на годишна база в сравнение с 2,7 на сто спад през последното тримесечие на 2022 г. По сектори търговията на дребно със стоки отбеляза ръст от 4,9%, а ресторантьорството – 13,9%. Специално продажбите на модернизирани стоки се повишиха значително, сред които търговията на дребно със злато, сребро и бижута на предприятия над определения размер нарасна с 13,6 процента.
Сегментът за онлайн търговия на дребно отбеляза ръст от 7,3%, което представлява 24,2% от общите продажби на потребителски стоки.
Инвестициите в дълготрайни активи през първото тримесечие са нараснали с 5,1% на годишна база, колкото и предходната година. По-конкретно, инвестициите в инфраструктура и производство са нараснали съответно с 8,8% и 7,0% на годишна база, докато инвестициите в недвижими имоти продължават да намаляват. От друга страна, инвестициите във високотехнологични индустрии нарастват бързо, инвестициите във високотехнологично производство и високотехнологични услуги нарастват съответно с 15,2% и 17,8%.
По отношение на високотехнологичните производства инвестициите в производството на електронно и комуникационно оборудване и в производството на медицинско оборудване и измервателни уреди нарастват съответно с 20,7% и 19,9%. По отношение на високотехнологичните услуги инвестициите в услуги за електронна търговия и услуги за трансформиране на научни и технологични постижения нарастват съответно с 51,5% и 51,3%.
Общата стойност на износа през първото тримесечие нараства с 8,4% въпреки слабото външно търсене. Обратно, общата стойност на вноса се е увеличила само с 0,2 процента. През март общата стойност на вноса и износа се е увеличила с 15,5% на годишна база, износът е нараснал с 23,4%, а вносът е нараснал с 6,1%.
Този изненадващ двуцифрен износ според официални данни до голяма степен се дължи на скока на търсенето от Югоизточна Азия и страните по инициативите „Един пояс, един път“ (BRI). Наред с другото търговията със стоки между Китай и страните от BRI скочи с 16,8 процента на годишна база през първото тримесечие. Търговията със стоки между Китай и страните от Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) е нараснала със 7,3%, сред които износът е нараснал с 20,2%.
Потребителската инфлация беше ниска през първото тримесечие, докато цените на производителите на промишлени продукти спаднаха на годишна база, което отразява факта, че търсенето не се е възстановило достатъчно, за да повиши цените. Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши с 1,3% на годишна база през първото тримесечие на 2023 г. Основният CPI, без цените на храните и енергията, нарасна с 0,8% на годишна база. Забавя се и растежът на цените на храните – пресните плодове са поскъпнали с 11,0 на сто, свинското месо е поскъпнало с 8,5 на сто, зърнените храни са поскъпнали с 2,5 на сто, а пресните зеленчуци са поевтинели с 2,9 на сто.
Индексът на цените на производител (PPI) за индустриалните продукти се понижи с 1,6 процента на годишна база. По-конкретно PPI през март спадна с 2,5% на годишна база.
Тези данни предизвикаха дебат дали китайската икономика се е насочила към дефлация. Но Фу Линхуей, говорител на Националното статистическо бюро на Китай, каза, че няма да има дефлация в Китай нито сега, нито в бъдеще. Според него това се дължи главно на влиянието на някои сезонни фактори като спад на цените на горивата поради слабото световно търсене и големите отстъпки, предлагани от автомобилните предприятия поради изтичането на субсидиите за автомобили и корекцията на Китай на стандарти за емисии. През втората половина на 2023 г. индексът на цените ще се върне на разумно ниво, като икономиката на Китай ще се възстановява непрекъснато.
Ключовите икономически показатели през първото тримесечие на 2023 г. показват солиден старт на икономическото възстановяване на Китай в ерата след COVID. Въз основа на текущите тенденции целта за растеж на БВП на Китай от „около 5 процента“ за 2023 г. все още е сравнително скромна и постижима. В последния си доклад през април Международният валутен фонд (МВФ) поддържа прогнозата си за растеж на Китай от 5,2% за тази година, като каза, че повторното отваряне на страната поражда надежди за „положително разпространение“ към останалия свят.
Мебелният пазар
Според прогнозите приходите от пазара на мебели в Китай се очаква да достигне 95,73 млрд. долара през 2023 г. или 12,43% от глобалните приходи, като се предвижда той да нараства годишно с 11,2% в периода 2023 – 2027 г. и да достигне до 146,6 млрд. щатски долара през 2027 г. Най-големият сегмент е този за мебели за дневни с пазарен обем от 36,05 млрд. щатски долара през 2023 г.
Приходите на световния пазар на мебели се очаква да достигнат 770 млрд. щатски долара през 2023 г. и да нарастват с годишен темп от 5,31% през периода 2023 – 2027. Очаква се Съединените щати да генерират най-много приходи на пазара на мебели, поемайки над 32,84% от дела или 252,9 млрд. щатски долара през 2023 г. През същата година мебелите за дневни се очаква да държат най-големия пазарен обем с 227,7 млрд. щатски долара или 29,57% от приходите.
Преди 2020 г. китайските потребители предпочитаха да купуват мебелите си от офлайн магазини. От 2020 г. обаче тази тенденция се обърна и сега офлайн покупките представляват по-малко от половината от всички генерирани, равняващи се на 46% от дела на приходите, докато онлайн продажбите заемат останалите 54%. Продажбите на мебели чрез онлайн канали в Китай се очаква да се увеличат с 10,07% в периода 2017 – 2025 г.
След значителния ръст на пазара на мебели през 2021 г., който до голяма степен се обуславяше от ограниченията срещу COVID-19, през 2022 г. се отбеляза спад заради нарастващата инфлация и цени на енергията. Анализаторите обаче виждат голям потенциал в милионите млади хора от поколението милениъли, които се готвят да купят първия си дом през следващите три до пет години. За да се възползват от този мощен пазарен двигател, търговците на дребно трябва да обърнат голямо внимание на тяхното покупателно поведение и да направят необходимите корекции, за да уловят този пазарен дял.
Въпреки възхода на Китай в областта на мебелното производство се отчита фактът, че той все още изостава от традиционно силни конкуренти като Италия и Германия по отношение на качество и единична цена. Освен това е изправен пред нарастващо предизвикателство от страни с по-ниски доходи като Полша и Виетнам. Освен това Китай сега е изправен пред по-неблагоприятни макроикономически обстоятелства като нарастващи разходи, свиващо се международно търсене, технологична пропаст и ескалиращи търговски бариери. По този начин правителството, индустриалната асоциация и предприятията трябва бързо да предприемат координирани новаторски стъпки за насърчаване на китайските предприятия да преминат от производители на оригинално оборудване, които произвеждат продуктите по дизайн на собствениците на марки или т.нар. производство „на ишлеме“ към производители на оригиналния дизайн, които да предлагат и свои дизайнерски решения за някои от мебелните детайли, а след това и да станат производители на оригинална марка.
Как Китай стигна дотук
В икономически план в Китай могат да се очертаят 3 основни етапа на развитие. Първият обхваща периода между 1949 и 1978 г., когато производството е насочено към задоволяване на нуждите на местното население или т. нар. време на „домашна циркулация“. През този период страната не е била съвсем затворена, но е сътрудничела предимно със СССР и страните от Източна Европа.
От 80-те години на миналия век Китай започва да развива търговски отношения със САЩ. Тогава започва и вторият етап от нейното икономическо развитие…
Прочетете целия материал в брой 3/23 на списание DMT.
