Корковият дъб (Quercus Suber) е вечнозелено широколистно западносредиземноморско дърво от вида дъб (Quercus). Той е устойчив на суша и има ниски изисквания към качеството на почвата. Не устоява на зимите в Централна Европа. Името произлиза от дебелите коркови слоеве на стеблото, които се използват за добив на корк. Едно дърво може да осигури по време на неговия живот 100 до 200 килограма корк. Горите от корков дъб са дом на голям брой животински и растителни видове. Тъй като коркът за запушалки на бутилки се заменя от други материали, тези гори са изложени на риск като част от културния пейзаж и това може да доведе до изчезване на застрашени видове като например иберийския рис.
Външен вид
Корковият дъб расте като вечнозелено дърво, което достига средна височина от 10 до 20 метра или в редки случаи до 25 метра и има диаметър на ствола от 50 до 90 сm. Той образува гъста и асиметрична корона, достигаща височина от 2 до 3 метра, която се разпростира нашироко при самостоятелно растящи дървета. Короната може да се състои от няколко диференцирани големи корони. Младите клони са гъсти, със светлосив или белезникав мъх. По-старите клони са силни и заплетени. Старите дървета образуват само малки нови израстъци с дължина между 7 и 15 cm.
Характерни за корковия дъб са дебелите, надлъжно напукани слоеве корк, образувани от сиво-кафява кора. Камбиумът на гладката кора на младите дървета много рано се оформя в корков слой, който може да стане три до пет сантиметра дебел. Светлата и гъбеста тъкан на корка има вертикални пукнатини и е бяла отвън, от вътрешната страна е червена до червенокафява. След отнемането на корк стъблото приема червеникаво-кафяв цвят, но по-късно потъмнява. Дървесината е пръстеновидна, има кафява сърцевина и бледочервеникава беловина. Корените на корковия дъб достигат на дълбочина от 1 до 2 m, от които излизат няколко метра дълги хоризонтални странични разклонения. Дърветата достигат възраст над 400 години, а екземплярите, от които се добива корк, живеят до 150 – 200 години.
Разпространение и местообитание
Районът на разпространение на корковия дъб е около западния басейн на Средиземно море. В Португалия природните и засадените площи покриват 750 000 хектара. Във височина се среща между 150 и 300 метра над морското равнище, подвидове се намират по протежение на брега на Атлантическия океан. В Испания по-голямата част от него се среща до 600 метра надморска височина, но макар и рядко може да се види на височини до 1200 метра. В централната част на Испания корковите дъбове са рядкост. В Италия се среща като естествен вид по протежение на Тиренско море и източната част на Пулия на Адриатическо море. Също така на Адриатическо море корковият дъб се среща на Догматическото крайбрежие. В Сардиния е едно от най-честите горски дървета. Съществуват естествени и залесени части и в Африка – на средиземноморския бряг на Тунис, Алжир и Мароко и на височина до 1000 метра, на високия Атлас до 2000 метра. Извън естествените области на разпространение коркът се култивира на Крим, Кавказ, в Индия и югозападната част на САЩ. Подвидът Quercus Suber Occidentalis се среща в меките климатични области на Англия.
Видът е много светлолюбив и не може да вирее е гъсто залесени части. Той е топлолюбив, расте при средни годишни температури между 13° и 17° C и може да издържа максимални температури до 40° C. В районите на естественото му разпространение температурата рядко пада под нулата. Някои видове могат да издържат температури до -5° C без повреди и до -10° C, без да бъдат предизвикани големи щети. Той издържа и оцелява на сушата през лятото чрез намаляване на обмяната на веществата. Годишни валежи от 500 до 700 mm се считат за оптимални, в по-хладните места с достатъчно влажност на въздуха и 400 до 450 mm са достатъчни. Корковите дъбове са толерантни към състава на почвата и растат върху бедни, сухи или скалисти места. Те виреят на твърди варовикови почви, но често се срещат на кристалинни шисти, гнайс, гранит и пясък. Киселинността на почвата трябва да бъде между 4,5 и 7.
Употреба
Корковият дъб се отглежда за производство на корк в повечето средиземноморски страни. Центровете за производство на корк са в южната част на Португалия и в Южна Испания, където се засаждат широки отворени пространства с ниски дървета с големи корони и клони, които осигуряват висок добив на корк. Тези предимно екстензивно отглеждани масиви в Испания се наричат dehesas, а в Португалия montados. Съгласно аспектите на биоразнообразието и културното наследство те се считат за много ценни.
Коркът се състои от мъртви, изпълнени с въздух тънкостенни клетки и съдържа целулоза и суберин. Коркът притежава топло- и звукоизолиращи качества и има водоотблъскващи свойства. Корковият слой се възпроизвежда от фелогена и следователно може да бъде събран няколко пъти, без да се вреди чувствително на дървото. Първата реколта се събира, когато дървото е на около 12 до 15 г., а стволът е с диаметър от 20 до 30 cm. Първият слой от корка се нарича „мъжки корк“, който се използва изцяло. Най-доброто качество на корка се получава при втората, третата и четвъртата беритба. Събирането на корка се прави всеки девет до дванадесет години, когато слоят достигне дебелина от 2,7 до 4 cm. При благоприятни условия (топло време) реколтата може да се добива на всеки осем години, в Северна Африка на всеки седем години. Като цяло реколта от корковия дъб може да бъде събирана 9 до 10 пъти. За най-незначително нараняване на повърхността алтернативно коркът може да бъде събиран на всеки три години, като се отнема само една трета от използваемия слой. Важна мярка за поддържането е резитбата, като се започва при възраст на дървото около десет години и достига във височина до 3 метра. За целия си живот дъбът дава около 100-200 kg корк, а от един декар се добиват около 200 до 500 kg годишно.
Коркът се използва предимно за производството на коркови тапи, освен това служи за топло- и звукоизолация, както и за други технически приложения (включително композитни материали, подметки за обувки, подови настилки). Производството на тапи заема около 70% от обработваните количества. Тъй като естествените тапи все по-често се заменят с пластмасови или метални, това може да доведе до значително застрашаване на биоразнообразието в югозападната част на Европа.
Използва се също така и кората, която съдържа около 12% танин за извличане. Освен това жълъдите може да се използват като храна за прасета. Едно дърво може да даде от 15 до 30 kg жълъди на година.
