Финишфолиото е готов продукт, който само трябва да се положи върху основа. По принцип не се изисква допълнително покритие, но в някои случаи е желателно да се извърши лакиране. Същото важи и за специалните фолиа за кантове.
Като основа за покривните фолиа служат напечатаните хартии (импрегнати или предимпрегнати). Тези хартии на практика нямат никаква устойчивост срещу неблагоприятните условия на околната среда. Напечатаната хартия се превръща в покривно фолио, чак след като се лакира.
Съществуват три вида лакови системи, които се използват за лакиране на покривни фолиа:
Киселинновтвърдяващ се водоразтворим лак
Той се използва най-често. Създаден е на базата на етеризирани с метанол меламинформалдехидни смоли. Те се смесват с различни вещества, които ги правят пластични, с водни дисперсии и с помощни вещества. При втвърдяване киселинновтвърдяващият се лак отделя повече или по-малко формалдехид.
Лакова система, втвърдяваща се чрез облъчване
В тази група могат да се разграничат системите, втвърдяващи се след облъчване с ултравиолетови или с електронни лъчи. Системите с ултравиолетови лъчи могат да бъдат закалени както със, така и без инертен газ (азот). Съществуващите съоръжения за нанасяне на покрития относително лесно могат да се пригодят към техните изисквания. За лаковите системи, втвърдяващи се чрез облъчване с електронни лъчи, е необходимо да се инвестира в нова, доста скъпа техника.
Неразтворими лакови системи
Неразтворимите лакови системи са използвани в зората на лакираните покривни фолиа. Те са създадени на базата на полиестера. Днес се прилагат най-вече в Азия, а в Европа – само при особени случаи – например за съоръжения, в които се отделят или изгарят разтворители.
При покривното фолио последният слой лак има важно значение за качеството на обработваната повърхност. Защитно-декоративното покритие наред с хартията и отпечатаните цветове трябва да създадат не само приятна за окото, но и устойчива повърхност. Същевременно лаковете трябва да отделят възможно най-малко формалдехид.
Големите производители на мебели като IKEA с нормата R4 имат ясни изисквания и стандарти за качество. Нужно е лаковете да са устойчиви на третиране с химикали и вода, да имат добро сцепление с основата, да не се драскат лесно и да позволяват повторно нанасяне на допълнителен слой лак.
Устойчивост на химикали и вода
Под устойчивост на химикали и вода се разбира запазването на добрия външен вид на третираното фолио след определен период от време. За тази цел фолиото се пресова или кашира върху ПДЧ и се обработва с различни вещества. За такива тестове се използват обикновено горчица, червено вино, кафе, алкохол, мастило, вода и други. Те престояват върху повърхността един, шест или 24 часа. Лаковите филми трябва да са максимално затворени, за да попречат на субстанцията да проникне през тях.
Практиката показва, че най-добре удовлетворяват клиентските изисквания еднослойните или двуслойните лакови системи от специални високоустойчиви лакове. Нужно е те да са нанесени с разход на сухо вещество 12-15 г/кв. м. Предимства имат хартиите с по-гладка повърхност.
Инсталацията за лакиране трябва да предлага възможно най-добрите условия за сушене. На последния етап от сушенето лаковият филм трябва да бъде подложен поне веднъж на температура от около 180ºС. Лаковите структури с добра устойчивост на химикали и вода се наричат високосъпротивителни системи.
Сцепление с основата
Под сцепление се разбира свързването на лака с основата (отпечатан цвят или хартия). Определя се с помощта на тиксо, което се премахва от слоя лак през различни интервали от време. Голямо сцепление може да се постигне, ако се намери възможно най-доброто съответствие между печатните бои, използваната хартия и лаковото покритие. Свързването с основата се подобрява, ако повърхността се грундира или ако хартията е с висока порьозност.
Устойчивост към надраскване
Да се определи устойчивостта към надраскване, е трудно, прилагат се различни тестове: тестът за надраскване на Табер дава информация за устойчивостта на отчупване и откъсване. Тестът Табер-Хаце проверява износоустойчивостта. Тестовете на Мюнц, на Хофман или на Табер-Шиър са насочени към съпротивлението срещу надраскване и остъргване.
Устойчивостта на повърхностите към надраскване може да се създаде или повиши, ако в сместа се прибавят специални добавки. Високо абразивните пълнители допринасят за по-голяма устойчивост на изтъркване, но същевременно могат да повредят основата, върху която се нанасят. Някои специални смеси от смоли също увеличават съпротивителната способност на повърхността. Смоли с мрежовидна връзка повишават устойчивостта на надраскване, а комбинациите между тях и еластичните смоли – износоустойчивостта.
Възможност за допълнително лакиране и залепване
Възможността покривното фолио да бъде лакирано, е друга важна негова характеристика. Различават се тънкослойни лакови покрития, например с нитро-, полиестерни, полиуретанови или UV лакове и дебелослойни лакови покрития, например закалени с пероксид полиестерни лакове, UV лакови системи и др.
Възможността за залепване показва, че върху готовото изделие могат да бъдат прикрепени апликации (напр. огледало) с помощта на двойнозалепваща лепенка.
За да се получат добри резултати при тези две характеристики, се прилагат различни лакови системи съобразно изискванията към профила на лака.
Обобщение
Чак когато се нанесе оптималното лаково покритие, напечатаната хартия се превръща в покривно фолио. Изискванията към тези фолиа постоянно се повишават. В днешни дни от лака се очаква да създаде възможно най-хубавата и затворена повърхност при минимално тегло на единица площ. Повърхността не само трябва да изглежда добре, но и да е приятна на допир. Освен това се поставят изисквания и към устойчивостта на фолиата. Преди няколко години те все още не бяха на преден план.
Новите познания за формалдехида, който за съжаление се отделя от слоеветекиселинновтвърдяващ лак, дават основание да се търсят нови възможности за намаляване на тези вредни емисии.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: НАТУРАЛНИ МАСЛА И ВОСЪЦИ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ДЪРВЕСИНА
