Мая Иванова се занимава с дизайн от десет години. Тя е истински креативен и интуитивен човек. Опитва се да следва една професионална линия и се радва, че намери такава, която й дава необходимия простор, за да изявява себе си и да се развива. Обича доброто у хората и в околната среда и основната й мисия е да създава решения в тяхна полза.
Завършваш бакалавърска степен по инженерен дизайн в ЛТУ. Защо реши да продължиш образованието си в Милано?
Още преди бакалавърската си степен бях мотивирана да създавам дизайн, защото обединява двете ми страсти – да рисувам и да решавам проблеми. След като завърших дизайн на мебели и започнах да се занимавам с това обаче, осъзнах, че мебелният и продуктовият дизайн нямат капацитета да задават и решават основните въпроси, които са важни за нашето общество. Затова се впуснах в ново приключение в магистратурата и докторантурата си и се гмуркам дълбоко в дизайн процеса за приложението му при по-съществени предизвикателства.
Можеш ли да направиш аналог между двата университета и образованието в тях – учебни програми, начин на преподаване, самите студенти?
Начинът, по който се преподава магистратурата в Милано, а така е навсякъде в Западна Европа, е връзка между обществеността, бизнеса и университета. Всички проекти, по които се работи, са реални казуси, които се дават на студентите да разрешат за няколко месеца. Проектите, по които аз работих, са например създаване на услугите в един новостроящ се умен квартал в Милано с най-големия парк в Европа, реконструкция на Търговската камара и обслужването на гражданите в нея, внедряването на slow food културата в ресторанти и производители на храна и други проекти, създадени съвместно с жителите на Милано за тяхното по-добро бъдеще.
Тази връзка с реални хора освен, че те кара да имаш повече отговорност към проектите, те пренася и в напълно различен свят всеки път, щом започнеш нова задача. По време на лекции винаги имахме достъп до специалисти и информация, които иначе не бихме могли така лесно да срещнем извън университета. Мисля обаче, че моите колеги не оценяваха това преимущество. Повечето не задаваха смели въпроси и това, което наистина ги интригува, си оставаше неизказано. Преподавателите изградиха навика да се обръщат към мен, след като свършваха лекциите на нашите гости.
Това беше така, защото аз станах родител, докато учех, а и бях доста по-възрастна от колегите си. Виждах огромната разлика между мен и тези, които веднага след бакалавърската си степен започват магистратура. Аз сякаш оценявах повече това, което преподавателите създаваха за нас. Работеше се винаги в екип и в един семестър можеш да имаш три различни работни екипа едновременно. Натоварено е и мисля, че дори в работната среда след това няма толкова напрежение, колкото в магистратурата в Политехнико. Мисля, че е много мъдро решение човек да поживее и поработи малко между отделните си научни степени, за да разбере какво го мотивира и да оцени това, което му се предлага.
Теб те увличат актуалните напоследък термини дизайн мислене и дизайн на услуги. Можеш ли да обясниш достъпно на нашите читатели какво представляват тези методологии?
Дизайн мисленето е похват, който спомага на хора извън нашата сфера да прилагат логиката, която използваме ние за вземане на решения – фазите на проучване, анализ, прототипиране и тестване. То прави възможно да се подходи към по-големи и на пръв поглед нематериални проблеми по дизайнерски начин и да се създаде креативно решение. Някой ще каже: Какво толкова могат да правят дизайнерите, което ние не можем? Основната точка е това, че се прави дизайн за хората – всички решения идват от техните истински нужди и мотивация. Емпатията и проучването са в основата на успеха на дизайн мисленето. С тях можем да намерим истинския въпрос, преди да започнем да говорим въобще за ново решение. Спестяват се време и ресурси. По принцип традиционно решенията често се взимат на база допускания и предположения. Дизайн мисленето ни помага да излезем от този момент.
Дизайнът на услуги в частност е методология, която се води от дизайн мисленето, но има конкретни инструменти и определен последователен процес на действие, за да се създават решения в сферата на услугите и системите от продукти и услуги. Идеалната му цел е да създаде решение, от което всички извличат полза – тоест то е в услуга на всички. Замислете се за нашия свят. Той е почти изцяло изграден от такива системи. Колата например е продукт, но инфраструктурата, за да можем да я ползваме, е сложна система от много услуги и други продукти и всичко работи заедно. В света на споделената икономика и дигиталните решения услугите набират огромно значение, а преживяванията на потребителите заемат все по-централно място в стратегическото планиране на бизнесите. Това повишава не само конкурентоспособността, но довежда и до намаляване на разходите и по-приятна работна обстановка. Всичко това се проектира със service design. В мебелния бранш ИКЕА е голям пример за това как преживяването на клиентите стои в центъра на бизнеса, защото това е визията на компанията още от самото й начало. Дизайнът на услуги тръгва от основната причина нещо да съществува и проектира всички необходими артефакти: предмети, пространства, взаимодействия. Дизайнерът е диригентът, който кара нещата да оживяват. Радвам се, че дисциплината порасна, промени се и сега показва какво може да допринесе за обществото. Прекрасно е, че хората го оценяват.
Biride е система от умен продукт и услуги, която спомага за възпитаване на емоционална интелигентност в предучилищна възраст. (На горната снимка – анализиране на делничния ден, навиците и трудните моменти при семейства с деца, по-долу – тестване на прототипа с деца.)
Как процесът на дизайна на услуги може да ни е полезен в работата? Как се прилага на практика?
Както казах, идеалната цел на дизайна на услуги е създаване на решения, които работят еднакво добре за всички и затова и се ползват определени инструменти, които спомагат да се постигне това. С дизайна на услуги не може да се направи палтото, след като сме избрали копчето. Логиката е дори следната: Имаме ли нужда конкретно от палто, или по-скоро имаме нужда да ни е топло през зимата. С него ще решим втория, по-истинския проблем. Това е метафоричен пример, разбира се. Минаваме през процес с няколко основни фази – проучване, идейна фаза, прототипиране и тестване, в които се ангажират възможно най-много заинтересовани страни, за да може да се избегнат допускания и всяко едно решение да бъде взето съвместно. На финала имаме готов бизнес план и стратегия за действие.
През изминалата година например голяма част от процесите, които задвижваха нашето общество, трябваше да се преведат за дигитална среда, защото пандемичната обстановка не ни позволи да бъдем физически заедно. Видяхме колко неефективно се случи този преход във всеки аспект на обществената сфера. В държави, в които използват дизайн за създаване на обществени услуги като Нова Зеландия, Норвегия, Швеция, Финландия и др., ситуацията е не само под контрол, но те дори просперират. Всъщност всеки един бизнес и всеки един доставчик на услуги и продукти мина през трансформация. Как да подходят лидерите на тези организации, без да имат конкретна методология за внедряване на устойчиви иновации? От какво точно имат нужда хората? Кое решение би било икономически изгодно? С процеса на дизайна на услуги може да се премине бързо и ефективно през предизвикателството, като се трансформират процесите за клиентите едновременно с вътрешните процеси на организацията. Основната задача беше как да продължим своя бизнес/своята дейност в условия на криза? Разбирайки от какво имат нужда хората в момента и възможностите, с които разполагат, организациите създадоха успешни устойчиви иновации, които ще останат и след като премине пандемията. Основно, защото ние сме били готови за тях и преди COVID-19.
По-конкретно кои са основните инструменти на дизайна на услуги, които го правят различен и ефективен?
Дисциплината е всъщност акумулирана от различни инструменти, използвани в други научни и професионални области плюс някои нововъведения. Например в проучването на навиците и нуждите на хората се използват похвати от антропологията и маркетинга, в създаването на стратегии имаме инструменти от бизнес планирането, прототипирането е подкрепено от продуктов или UX дизайн, а основното организиране на работния процес е подобно на това, което се върши в проектния мениджмънт.
Има някои присъщи инструмента като User Journey Map и Service Blueprint , които стоят в основата на целия процес. Те се създават заедно с потребителите и организацията след проучване и анализ и са илюстрация на цялото взаимодействие на всички „актьори” и артефакти. Чудесно е за една компания да види анализ на нейните вътрешни процеси и стъпките на нейните потребители на длан и да открои всички възможности за устойчива иновация.
Моят дипломен проект, в който прекарах една година в болничната система в Австрия, предостави на управителите на холдинга и ръководителите на болничните отделения данни за това как се случват нещата в тяхната организация и от какво наистина имат нужда лекарите там само с тези два инструмента. Последващите решения, които създадохме заедно, също бяха приети с голям ентусиазъм. Никой не можеше да повярва как за такова кратко време един външен човек, неспециалист, може да достигне до такива заключения.
Ти рисуваш много добре и си креативна. Имаш ли идеи да се занимаваш със създаване на дизайн? В каква насока мечтаеш да се развиваш в бъдеще?
Рисуването е част от дизайн процес, независимо каква е неговата основна насока. Бих казала, че колкото по-абстрактен е проблемът, за който се говори, толкова повече имаме нужда да илюстрираме. Но дори в момента работя по създаването на пространство за психотерапия в Австрия, за което използвам всичките умения – от правилния избор на килима до преживяването на пациента от дома му до кабинета на терапевта. Всичко рисувам, след това идва компютърът. Опитът ми дава право да мисля нещата холистично. Рисуването е комуникация. То е част от мен и винаги ще бъде.
Искам да използвам дизайна на услуги за създаването на решения в обществената сфера и за такива, които свързват нея и бизнеса, както е в чужбина. Знам, че това е много голямо предизвикателство в България, но с правилните хора всяка мечта става реалност.
Моята страст е и еволюцията на дизайна за постигането на тази холистичност, която той обещава. В момента ние създаваме решения, симпатизирайки на хората, мислейки за икономиката и за обществото. Неразделна част от това общество е околната среда – тази, която ни дава ресурсите да поддържаме живота. Моята професионална мечта, по която работя и в момента, е да намеря работещи механизми, които да помагат за създаване на устойчив дизайн, който взема предвид и ограниченията на планетата. Да надградя инструментите на дизайна на услуги. Този въпрос се разглежда и от други експерти по света, на места се прилага успешно и това ми дава мотивация, че мога да намеря съмишленици и в тази област.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ 1/2021
