В съзнанието на повечето хора библиотеките са стари сгради с приглушена светлина и безкрайни редици от тежки рафтове с книги. И те трябва да бъдат такива. Или може би не?
Библиотеките са нашето наследство. Те съдържат всички знания, които човечеството е придобило. Но те са и авангардът на цивилизацията. Библиотеките трябва да се развиват и да гледат в бъдещето, не само в миналото, за да ни стимулират да се наслаждаваме на книгите и в дигиталната ера.
VILA FRANCA DE XIRA, ЛИСАБОН, ПОРТУГАЛИЯ
Общинската библиотека Vila Franca de Xira е построена през септември 2014 г. Разположена е в покрайнините на Лисабон на мястото на изоставена фабрика, затова я наричат „Фабрика на думите“. Проектирана от Мигел Арруда, сградата е изградена с мисъл и изпълнена със съдържание.
„Не исках библиотеката да е мъртво пространство, исках тя да е на място, което местните хора действително са посещавали, споделя авторът. – Големината на старата фабрика, близостта на река Тагус, по-широкото разбиране за функциите на една библиотека и желанието да се изгради ефективно използваемо пространство за местното население бяха отправните точки при създаването на проекта.“
Сградата, която е даденост от индустриалното време, представлява куб с отсечен ъгъл. Пешеходният мост, който опира в нея, не осигурява директен достъп до библиотеката, но създава контраст и динамика в архитектурната композиция, а ограниченият бюджет налага използването на „строги“ материали – бетон, стъкло, саморазливна настилка.
ОКОТО, ТИЕНДЗИН, КИТАЙ
Библиотеката „Окото“ е част от културния център Бинхай и една от най-големите забележителности на град Тиендзин.
Пететажната сграда разполага с 33 700 кв. метра площ. Терасираните рафтове, заемащи пространството от пода до тавана, могат да поберат 1.2 милиона книги. Голяма светеща сфера в центъра служи за читалня. Библиотеката е наречена „Окото“, защото светещата топка, която изглежда като ирис, се вижда от парка навън през отвор във формата на око.
Библиотеката разполага с читални, компютърни зали, заседателни зали и офиси. Поради нуждата да бъде предсрочно завършена, основният атриум не може да се използва за съхранение на книги. Помещенията, осигуряващи достъп до горните нива на стелажите, не са изградени, а на гърба на пространството между рафтовете са отпечатани снимки на книги.
Библиотеката е проектирана от базираната в Ротердам архитектурна фирма MVRDV заедно с Института за градско планиране и проектиране на Тиендзин (TUPDI) и е открита през октомври 2017 г.
ХАЧИОДЖИ, ТОКИО, ЯПОНИЯ
Библиотеката „Хачиоджи“ към университета по изкуства Tama Art в Токио отваря врати през 2007 г. Проектирана е от носителя на архитектурната награда Pritzker Тойо Ито. Сградата е построена от стомана и бетон, висока е два етажа и има обща площ от 5 640 кв. м.
Библиотеката е създадена да допълва ненатрапчиво мястото, върху което е изградена. Стоманобетонните арки и стъклените стени се сливат с околната среда.
Мебелите са специално проектирани от Фуджи Казуко, за да адаптират наклонените повърхности на терена. Дизайнерът създава и рафтове, които допълнително балансират естетиката на арките с ъглите на сградата. Тези отворени мебели съхраняват приблизително 100 000 книги.
ТИНГБЬОРГ, КОПЕНХАГЕН, ДАНИЯ
Датските архитекти от COBE преосмислят модернизма в новата библиотека и дом на културата, построена в непрестижния жилищен квартал на Копенхаген „Тингбьорг“. Целта на COBE е проектът да служи като катализатор на градския живот и архитектурна рамка за социални и културни дейности.
„Искахме да създадем нова дестинация в „Тингбьорг“, която да уважава заобикалящата я среда чрез избора на материали и форми, като в същото време има силно присъствие. Сградата изглежда като обърната отвътре, изваждаща на показ множеството си дейности. Архитектурата й приканва хората да влязат вътре, като в същото време допринася за безопасността в района и развива уникалния характер на квартала“, казва Дан Стуббергаард, архитект и основател на COBE.
Откритата на 1 октомври 2018 г. сграда е част от амбициозeн проект за възраждане на изградения през 50-те години на миналия век визионерски квартал, превърнал се с годините в гето.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: СЪВРЕМЕННИТЕ ЦЪРКВИ: МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МИНИМАЛИЗМА
Източник: СПИСАНИЕ МД
АВТОР:
Инж. Бистра Шишкова завършва специалностите „Механична технология на дървесината“ и „Интериорен дизайн“ в Лесотехническия университет. Учила е „Екология“ в Техническия университет в Будапеща. Десет години се занимава с проектиране на мебели. От 1999 г. е издател и главен редактор на сп. „ДМТ – дизайн, материали, технологии“ и от 2005 г. е издател на сп. „МД мебелен дизайн“.
