Интериорната визуализация е основен инструмент за представяне на функционалните и естетическите идеи за всяко пространство. Правилното изобразяване на интериора спомага при избора на творчески и функционални решения. Значение за начина на показване на пространството оказват редица фактори, свързани или не съвсем с конкретната задача. Все пак съществува група творчески средства, които променят усещането за пространство в изображението. Когато те работя заедно, могат да трансформират обикновената интериорна визуализация в убедителен творчески шедьовър, насочващ клиента. Това са осветление, позиция на камерата и подходящо допълване с аксесоари и усещане за човешко присъствие във вътрешното пространство. Всяко едно от тях представлява на пръв поглед сложна и отнемаща време и усилия задача. Това не е съвсем така, тъй като съществуват помощни правила, наложени от практиката, които спомагат за бързо и оптимално приложение.
Следващите редове насочват вниманието към всеки един от тези инструменти с цел по-добро разбиране и улесняване на процесите за тяхното прилагане. Посочени са примери за добри практики и препоръки какво да се избягва.
Подготовка на муудборд (табло на настроенията)
Преди да се започне работа по визуализацията, е препоръчително да се подготви муудборд за конкретния проект. Целта на муудборда е да структурира, насочи и улесни създаването на интериорна визуализация. В този документ се описват и прилагат визуални примери за всички специфични особености, свързани с пространството. Такива характерни особености са примери за използваните материали и цветове, референции за специфично усещане в интериора, предложения за позиция на камерите и осветеност на пространството в определен период от деня и други (фиг. 1). Тъй като визуализацията следва етапа формулиране, основните идеи при създаването на подобно табло с примери не представлява трудност, а дори спомага за насочване на основните идеи. По този начин муудбордът се проявява като връзка между формулиране на основните цели и процеса на визуализиране. Смисълът на този документ е да обобщи целите за интериора, улеснявайки визуализаторите в пресъздаване на пространството. Така се спестяват допълнителни рундове за редакция и по-бързо се достига до търсената визия в рендерите.
1. Осветление
Осветлението е ключов фактор във визуалното моделиране на интериорната визуализация. В практиката често се оказва, че осветяването на интериора във виртуалното пространство е времеемка и специфична задача. В много случаи неподходящо приложено осветяване в пространството пречи на пълноценното възприемане на интериорната концепция. Непълното разбиране на дизайн идеите благодарение на неподходящото осветяване във визуализацията води до допълнителни ненужни корекции в проекта и допълнителна работа за всички участници. За да се намалят подобни ситуации, добре е да се избягват:
- Осветяване от всички светлинни източници в интериора.
Осветяването на всяко пространство има своите предизвикателства, с които е необходимо да се съобрази. В търсене на бърз резултат често се добавя осветление от всички потенциални източници. Това не помага за правилно представяне на интериора, а дори пречи. Вътрешното пространство губи от усещането за дълбочина и обемите на мебелите се загубват. За да се избягват подобни ситуации, е препоръчително да се определи кои са основните източници на светлина. След това всички останали ненужни светлини да се премахнат или техният интензитет да се намали значително.
- Основна светлина „зад“ и „срещу“ камерата.
Подобно на всички включени светлини и в тази ситуация се създава усещането за равнинност и слаба четливост на повърхностите в пространството. Затова когато това не е целенасочено търсен творчески ефект, е препоръчително да се избягва това приложение. За да се намали негативният ефект в подобни ситуации, е добре да се промени позицията на основната светлина. Най-добри резултати се постигат, когато главната светлина е позиционирана встрани от камерата (фиг. 2). В случаите, когато пространството и позицията на камерата не позволяват, е добре да се обособят допълнителни странични светлини. Така се компенсира до известна степен неудобната светлинна ситуация.
- Прекалено светъл или прекалено тъмен рендер.
Подобно на фотографията екстремните светлинни крайности в рендера на интериорно пространство могат да доведат до неблагоприятни резултати.
При прекалената осветеност в интериора се губят цветовете, обемите и усещането за дълбочина в рендера. Във втората ситуация – на прекалено тъмна визуализация, освен затруднената видимост на обектите се появява т. нар. визуален шум, изразяващ се в тъмни и светли точки или петна. Независимо от ситуацията и в двата случая резултатът не спомага за представяне на пространството. Друга характерна особеност за този недостатък е, че оценката за отклонение от нормалната среда е субективна. За да се постигне правилно оценяване на суровия рендер, е препоръчително визуализаторът да има натрупан опит. Затова трябва да се правят повече на брой пробни рендери, докато осветеността в картинката започне да съответства на посочените референции.
Освен избягване на често срещани недостатъци, осветяването на вътрешното пространство в рендера се свързва с прилагане на няколко добри практики. Те спомагат за създаване на усещане за активност и визуално разнообразие в интериора и успяват да задържат вниманието на наблюдателя за по-дълго време. Всяко едно от тях изисква творчески подход за приложение и спомага за постигане на по-добри резултати. Тъй като всяка ситуация е субективна, тези принципи са оформени като препоръки и приложението им не е задължително във всяка среда…
Прочетете продължението на статията в брой 03/2023 на списание DMT.
Автор: д-р инж. Красимир Савчев
