Чешки център София, април 2021, Куратор: Радек Вохълмут
Милан Пекарж (1980) е чешки международно признат дизайнер на керамика и преподавател във Висшия институт за приложни изкуства в Прага. Повече от пет години се занимава главно с експерименти в областта на глазурите. Авторските му методи съчетават научни знания с интуитивни интервенции и пораждат уникални визуални композиции, възникващи най-често на принципа на кристалния растеж. Художествените изследвания, при които той работи с основни химични елементи и техните съединеня, частично залагат и на съвместната работа с Института по геохимия, минералогия и минерални ресурси на Природонаучния факултет в Карловия университет. Интересна част от неговата дейност са разсъжденията му за действието на глазурите по отношение на морфологията и типологията на керамичните обекти. Въпреки че неразделна част от творческата дейност на Пекарж е химико-технологичната основа, успехите при представянето на неговите глазирани артефакти на панаира в Милано и в галериите от Париж до Корея доказват, че е успял да открие и развие, в рамките на традиционните занаятчийски техники, една пренебрегната сфера и то по иновативен начин, който има способостта естетически и качествено да привлече зрителите и колекционерите в интернационален контекст. Въпросът за глазурите става основна тема и на неговия докторат.
Изложбата, подготвена за Чешкия център в София, е озаглавена „На повърхността“ и е продължение на успешното представяне на проекта в Института за приложни изкуства (UMPRUM) в Прага през септември миналата година. Концептуално става въпрос за пространствена експозиция от зонален тип с преплетен характер, формирана последователно чрез взаимосвързаното цяло на отделните компоненти, резултатите от технологичните изследвания и екперименталната работа на Пекарж. Проектът може да бъде възприет по няколко начина. Като сложна визуална инсталация, основаваща се на динамичните принципи на изложбите на съвременното изкуство, от една страна. Друга възможност е да се проследят представените логически единици, които подчертават избрани фази от процеса на създаване – например технологичното или екпсперименталното мислене, или конкретни формално дефинирани цикли и боравенето с тях. Последният вариант е, разбира се, съсредоточаване върху всеки изложен артефакт поотделно и възприемането му като художествена уникалност без атрибути.
Основните носители на облика са ръчно създадените керамични обекти от три типа. Преди всичко има няколко вида порцеланови вази с различна големина, които авторът детайлно прецизира чрез гипсови форми, което във втори план помага за съживяването на позабравените производствени подходи, славещи се с дългогодишна традиция в Чехия. Отделна категория е представена от няколкостотин малки еднакви приблизително дванадесет сантиметрови шишенца, използвани за тестване, т.е. като подложки за нанасяне на ефектни кристални глазури, оцветени с оксиди на никел, кобалт, мед, манган и други елементи. Именно те пресъздават отворения диапазон от възможности и най-вече широтата на темите, които Милан Пекарж решава да наблюдава, както и резултатите от това наблюдение.
Самодисциплината, концентрацията и търпението при отливането на вазите впоследствие компенсира незабавното пластично моделиране на „керамичната мебел“ от екструдирани профили, по-скоро скулптури, отнасящи се до определена морфология или механични подходи, отколкото до домашно обзавеждане в истинския смисъл на думата. Въпреки че практическата им функция също е допустима, което предполага използването им в изложбата като постаменти. Подобно е положението с цилиндричните обекти, чиито очертаващ профил към декоратовните елементи напомня антична или средновековна архитектура. Обектите от тази серия също са естествено покрити с глазура и практически използвани като подложки за цветни и структурни интервенции.
Последният типологичен вид е цикълът с фотографски увеличения. Това са снимки на глазури, направени с електронен микроскоп, които служат за анализ на химичния състав на кристалите, но дават и представа за вътрешното групиране на структурираната материя. Въпреки че става въпрос за чисто техническо изображение, в рамките на експозицията, наблюдателят може автоматично да го възприеме като активен носител на естетическо качество, подобно на картината. Като се има предвид, че според Милан Пекарж кръглите форми са циклични – по някакъв начин „безкрайни“, картинната повърхност, предназначена за спонтанно оцветяване с глазура, фотографиите завършват своята пълнота чрез различни оптики, фокусирани върху финия поглед на скритото ниво. От специално проектираните постаменти става ясно, че именно различието или другите възможности за възприятие са друга неизказана тема на изложбата.
Снимки: Viktorie Macánová
