Човек не може да живее без вода,
а кухнята не може да съществува без мивка.
КУХНЕНСКИ МИВКИ И СМЕСИТЕЛИ
Пространството около мивката е изключително важно за съвременната кухня. Голяма част от времето, което човек прекарва в нея, е свързано с процеси като миене на съдове, измиване, приготвяне и рязане на храна. Всичко това трябва да става по един удобен и практичен начин. Това пространство трябва да има необходимата ергономичност, функционалност, оптимално да използва наличната площ, да се почиства лесно, дори да осигурява екологично съобразен начин на живот и разбира се да има добър дизайн. Отмина времето, когато се използваха ограничен вид кухненски мивки, произведени най-вече от неръждаема стомана. Днес има огромно предлагане на функционални варианти, материали, цветове и допълнителни аксесоари. Смесителите осигуряват по-ефективно използване на водата, а обемите под мивката могат да бъдат истински преработвателни станции за отпадъците. В настоящата статия ще ви представим едни от най-важните характеристики на кухненските мивки, смесителите и обема на шкафа под мивката.
Мивките
Кухненските мивки могат да бъдат разделени най-общо по следните критерии: форма, размери и брой на коритата; наличие или липса на отцедник, материал, от който са изработени; начин на монтаж към плота.
Формата, размерите и броя на коритата са основният фактор, по който се избира кухненската мивка. Те трябва да бъдат съобразени с наличното пространство, с начина на ползване и с конкретното място на кухненския плот. При липса на голямо място, както и когато готвенето не е приоритет се слагат еднокоритни мивки с или без отцедник. В повечето случай те са напълно достатъчни да задоволят нуждите на три-четири членно семейство, особено ако основното миене на съдове се извършва със съдомиялна машина.
Когато обитателите са повече и в кухнята се приготвя често храна, са необходими и допълнителни корита. Те са удобни за разделяне на продуктите при измиване и приготвяне, както и при измиване на съдове. Най-често се слагат едно стандартно корито и едно или две по-малки или две стандартни корита. Размерите на коритата, както по широчина и дължина, така и по дълбочина се различават. Повечето производители предлагат голяма гама от размери. За плитки се приемат корита с дълбочина от 140-150 mm, средни 150-180 mm, а над 180 за дълбоки.
Формата на мивката може да бъде квадратна, правоъгълна, кръгла, г-образна, за монтаж в ъгъл или дори със свободен контур .
Обикновено коритата следват формата на мивката. Заоблените краища и наклоненото дъно им придават елегантен вид, но понякога могат да бъдат и недостатък, като например наклонът на дъното на мивката да бъде предпоставка за обръщането на чаши. Поставянето на сифона в задната част на коритото освобождава място в пространството под мивката.
Отцедникът в повечето случай е желана част от мивката. Той е помощник в приготвянето на продуктите, като измиване, рязане и изцеждане. Мивката може да бъде с един или два отцедника. Те могат да са допълнени и с отделна дъска за рязане от стъкло или дървесина. Изборът на вида на мивката трябва да бъде съобразен и с размера на кухненския шкаф, в който ще се монтира. Той може да бъде с размер по дължина 40, 45, 50, 60, 80, 90 cm или пък да е ъглов шкаф.
Изборът на кухненска мивка е свързан в голяма степен и с вида на материала, от който тя е направена. Макар един от най-популярните да е неръждаемата стомана, има много други не по-малко добри и имащи различни предимства материали, като композити от кварц или минерални частици и смола, керамика, гранит, бетон и други. Мивките от неръждаема стомана си остават класика и най-масово използваните в кухнята. Причините за това са многото техни предимства – отлична износоустойчивост, издържат на много високи температури, имат сравнително лесна поддръжка, подходящи са за директен контакт с храна, не се променят с времето, устойчиви са на повечето агресивни химически съединения, използвани в домакинството. Сред техните недостатъци са: невъзможност за цветово разнообразие, с времето се появява лека захабеност и драскотини, невъзможност за възстановяване на първоначалното състояние.
Вероятно вторият по популярност материал е композитът, в който участва около 80% кварц, най-твърдата част от гранита, акрилна смола и пигменти. Поради тази причина мивките от този материал се наричат „гранитни”. В тази група влизат и много модификации на материала, при които се целят още по-добри експлоатационни и естетически качества. Предимствата на тези мивки са: продукт с качество на камък, хомогенна структура, дълготрайност, устойчивост на надраскване, възможност за разнообразие на цветове и форми, самопочистващи и антибактериални свойства, подходящи за директен контакт с храни, възможност за добавяне на много аксесоари. Към недостатъците трябва да отбележим: по-малка устойчивост на висока температура и по-висока цена.
Гранитните мивки могат да бъдат с доста широк ценови диапазон и това се дължи на първо място на състава на материала. В него могат да присъстват различни добавки, които да осигуряват например антибактериалност или пък лесното почистване. По-високият клас мивки са с много фина структура и на допир са приятни – имат копринен ефект. Не случайно това са мивките, които присъстват в изисканите интериори. Към групата на композитните мивки влизат и такива, които са произведени с полиестерна или епоксидна смола. Те са представител на по-нисък ценови клас и респективно имат по-ниски експлоатационни и естетически качества. Те нямат достатъчна UV устойчивост, имат по-ниска твърдост, не винаги имат хомогенна структура на материала, по-лесно се надраскват и т.н.
Друг представител на композитните мивки са тези от минерални материали. Те могат да се доставят като готов продукт от фирма производител, но могат и да се изработят заедно с плота. И при двата случая плотът и мивката стават едно цяло, което се дължи на технологията на слепване, която осигурява невидим лепилен шев. Отцедникът се получава чрез фрезоване на плота. Предимствата на тези мивки са липсата на каквато и да е фуга между плота и мивката, където обикновено се задържат мръсотии, лесното почистване, възможност за разнообразие на цветове и форми, материалът не способства за развитие на бактерии, възможност за възстановяване на драскотини и малки дефекти от експлоатация, устойчивост на химически реагенти и други. Сред недостатъците може да се отбележат: възможността за надраскване и по-малка устойчивост на висока температура.
Керамичните мивки изглеждат добре и се почистват изключително лесно. Те са устойчиви на надраскване и висока температура, имат богата гама от цветове и могат да бъдат матирани или гланцови. По керамичните мивки не остават петна и те не потъмняват, дори и когато мръсната вода е стояла с часове в коритото. Недостатък на тези мивки е опасността от счупване при падане на тежък и твърд предмет върху тях.
Както вече бе споменато по-горе кухненската мивка може да бъде изработена от редица други материали. Някои от тях са по-популярни и модерни, като например бетона, а други се използват най-вече в определени райони на света като например медни или порцеланови мивки.
Начинът на монтаж на мивката
Начинът на монтаж на мивката към плота е друга важна характеристика. Различаваме три основни варианта: върху плота, в равнината на плота и под плота. Всеки един от тях има своите предимства и недостатъци. Някои мивки позволят повече от един вариант на монтаж. Най-често мивките се монтират върху плота. Това важи както за тези от неръждаема стомана, така и за гранитните мивки. При този вариант не е необходимо прецизно изработване на отвор, но мивката остава над равнината на плота. Това не позволява лесното забърсване на водата по плота, както и отпадъците по него да бъдат вкарани в коритото.
Вариантът, при който плотът и мивката са в една равнина изисква двата материала да са съвместими по начин слепване и обработка. Това са най-вече мивките и плотовете от хомогенни минерални материали, както и някои гранитни мивки, при които фугата между плота и мивката се запълва с подходящи материали.
Третият вариант е подходящ за мивки от неръждаема стомана, гранитни или други, които имат форма, позволяваща залепването на мивката от долната страна на плота. На практика това може да бъде и само корито, но може да бъде и мивка с отцедник с повече от едно корито. Това дава възможност за лесното му почистване, както и за по-елегантния дизайн на цялата кухня. Мивките с борд или с видима челна страна на коритото са по-малко популярни у нас.
През последните години се забелязва появата на много допълнителни аксесоари и функции, предлагани към кухненските мивки. Вече сме свикнали с по-традиционните, като дъски за рязане, цетки, капаци за покриване на коритото, автоматичен сифон, дозатори за сапун или диспозер за обработка на отпадъците. Някои от по-интересните аксесоари, които се появиха напоследък, са осветление, вградено в коритото и нагреватели в отцедника, които служат за размразяване на храна.
Смесителите
Смесителят е неразделна част от мивката. Той участва в общата визия на кухнята, но има и съществена роля във функционалното удобство при работа, а дори и в екологичен аспект по отношение на пестенето на вода в домакинството. Тъй като смесителят се използва ежедневно и многократно, той трябва да бъде балансирано съчетание между добър дизайн, отлична функционалност и надеждност. Именно затова инвестицията за него си струва.
Смесителите могат да бъдат разделени на два основни типа: с интегрирано управление, най-често това е лост, за контролиране на силата и топлината на водата, и със самостоятелно управление на топлата и студената вода чрез две отделни ръкохватки.
Подходящият избор е свързан с начина на работа в зоната на мивката и с желания дизайн. Ако смесителят ще се използва предимно за измиване на ръце или съдове, за предпочитане е първият вариант. Когато на мивката често ще се мият зеленчуци и плодове със студена вода или пък ще се слага филтър за питейна вода, би следвало да се предпочете втория вариант. При изчистен и модерен дизайн обикновено се избират смесители с единичен лост, а при класически или рустикален с две ръкохватки.
И двата вида могат да се монтират на плота или коритото на мивката, както и на стената. Първият вариант се наложи, заради по-лесния си монтаж и по-големите възможност за определяне на мястото. При често използване на обемни съдове е хубаво да се избере смесител с голяма височина или пък да се вземе вариант с подвижен душ.
Смесителите се правят от месингова отливка, а покритието може да бъде в зависимост от желания дизайн, като най-често е хром, неръждаема стомана или в цвят, който е в тон с мивката. Една от важните части на смесителя е неговия аератор. Той позволява използването на по-малко вода чрез вкарването на въздух в струята.
Особено полезно е смесителят да има въртящ се чучур, както и удължител с възможност за промяна на силата и посоката на струята вода. Някои от по-специфичните екстри, които съпътстват съвременните смесители, са наличието на осветление в струята вода или пък заключването на смесителя с цел предпазване от нежелано използване от деца. Смесителите могат да се монтират към плота или към стената, като вторият вариант през последните години е по-често предпочитан.
Пространството под мивката
При решаване на зоната около мивката не трябва да се пропуска и пространството под нея, което е пряко свързано с модела и размерите й. В зависимост от свободния обем могат да се сложат различни конфигурации от кофи или контейнери за отпадъци. Изборът им зависи от броя на членовете на домакинството, начинът им на приготвяне на храна и необходимостта от разделно събиране на отпадъци. При повече от три членно семейство е желателно поставянето на 4 контейнера, които да са с различен обем за различните отпадъци. Монтажът им може да бъде към дъното или към страниците на шкафа. Механизмите трябва да имат висока товароносимост и дълготрайност. За предпочитане са системи, при които отварянето да става леко и при възможност без участие на ръцете, тъй като много често са заети. В тази зона е подходящо използването на електрическо отваряне, което би облекчило значително отварянето.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: НЕВИДИМИТЕ НОВИ ТЕХНОЛОГИИ
АВТОР:
Проф. д-р инж. Васил Живков
Преподавател в ЛТУ, катедра „Интериор и дизайн за мебели“ и в УАСГ, катедра „Интериор и дизайн за архитектурата” по ключовите дисциплини „Конструиране на мебели”, „Конструиране на елементи и съединения в мебелите”, „Недървесни материали в интериора”, „Осветление и осветителни системи в мебелите”, „Системи и механизми в мебелите и интериора” и др. Има над 140 публикации, повечето от които в чужбина. Има издаден учебник „Конструиране на мебели. Конструктивни елементи и съединения в мебелите”.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
