Проф. д-р Васил Живков работи в бранша от 33 г., преподавател е от 28 г. Обучава студентите в ЛТУ и УАСГ по основни дисциплини. В момента е ръководител катедра „Интериор и дизайн за мебели“ в ЛТУ. Подготвил е почти 200 дипломанти.
Член е на борда на Европейската конфедерация на мебелната индустрия. Дългогодишен член е на Управителния съвет и бивш председател на Контролния съвет на БКДМП.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ДМТ: Как се отрази извънредното положение, свързано с пандемията Covid 19, на учебния процес в Лесотехническия университет?
Разпространението на Covid 19 и последвалото извънредно положение, при което присъственото обучение бе прекратено, ни завари в голяма степен неподготвени. Никой до този момент не си бе представял, че може да се случи нещо такова. Никой не се бе готвил за ситуация, при която всичко вършиш от вкъщи и разчиташ само на електронни средства. Това наложи изключителна мобилизация от страна на повечето преподаватели. Трябваше да се търсят оптималните възможности за преподаване, контрол, обратна връзка, провеждане на тестове и изпити, дори онлайн практическо обучение, колкото и странно да звучи това. Всички тези предизвикателства наложиха промяна в мисленето и подхода на преподаване при повечето преподаватели. Трябваше да се подготвят лекции и упражнения по начин, който да съответства на новите условия. Трябваше да се търсят платформи, които да удовлетворят по най-добър начин и преподаватели, и студенти. Дори организирането на студентите за дистанционно преподаване изискваше усилия. Ако досега бяхме свикнали да влезем в залата, където студентите ни чакат и просто да започнем да преподаваме, сега трябваше да намерим връзка със студентите и да ги организираме, за да участват в процеса.
ДМТ: Може ли да се каже, че все пак имаше някакви ползи от дистанционното обучение?
Да, разбира се! Мисля, че много от преподавателите актуализираха и обогатиха лекционния си материал, оптимизираха и осъвремениха провеждането на упражненията. Много от нас намериха нови форми за комуникация, за които дори не подозирахме, че съществуват. Научихме се да контролираме процеси и огромен поток от непрекъснато възникващи въпроси и материали, без да имаме пряк контакт със студентите. Вече сме много по-готови, ако пак се наложи да действаме, така да се каже, „аварийно“.
ДМТ: А какви са недостатъците на дистанционното обучение?
За мен основният недостатък е липсата на пряк контакт със студентите. Аз съм свикнал да комуникирам непрекъснато с присъстващите в залата. Не само им задавам въпроси, но и виждам кой разбира това, което обяснявам. Мога да разбера по очите кой ме слуша и кой си мисли за вечерната програма или за последния пост в интернет. Ако се наложи, мога да „събудя“ аудиторията с въпрос или с виц дори. Това не може да се случи, преподавайки онлайн, дори и с видеовръзка. Студентите са си вкъщи и не си пускат камерите, ти не можеш да ги заставиш – били по пижама, не било за показване това, което е в тях, интернетът бил слаб и т.н. А в същото време може би те изобщо не слушат или не са в стаята. Но дори и да са на линия и да слушат, не могат да „пипнат“ това, което им показвам, не могат да се водят дискусии, както на живо, трябва да се изчакваме, да говорим само по един и т.н. Другият проблем са изпитите и текущият контрол, там е много трудно да се противопоставиш на груповото решаване на тестове, „помощ от приятел“, „помощ от публиката“ и т.н. Но за мен един от най-сложните проблеми е с воденето на упражнения, в които студентите работят върху проекти. За преподавателя времето, което той изразходва за обяснение, корекции и оценяване, е в пъти повече, отколкото при присъственото обучение и въпреки това не е напълно ефективно. Практическото дистанционно обучение също е в групата на пострадалите дейности в образователния процес.
ДМТ: Смятате ли, че дистанционното обучение има бъдеще в образователния процес във висшите училища?
Не бих изказал мнение, което да обхваща висшето образование по принцип, но категорично смятам, че за дизайнерски и инженерни специалности, в които има много практически задачи и проекти, това може да бъде само спомагателна форма на образование. Например студент е загубил няколко седмици поради болест или временно спиране на занятията поради епидемия, тогава тази форма може да бъде полезна, да не се губи материал, да се наваксва пропуснатото. Без личния контакт между преподавател и студент, без социалния контакт на студентите по време на учебния процес в университета, без възможността от присъствено практическо обучение не може да има ефективно образование, поне в нашата сфера на обучение.
ДМТ: Какви са очакванията Ви за следващата учебна година?
Много ми се иска този кошмар с пандемията Covid19 да е приключил до началото на следващата учебна година, но реалностите, за съжаление, са други. Все пак положителен сигнал дойде от Министерството на образованието и науката, откъдето заявиха, че учебната година в училищата ще започне присъствено и само ако има установен случай на заразен ученик, той ще преминава на дистанционно обучение. При университетите вероятно ще се взима решение наесен, след анализ на ситуацията и оценка на риска. За мен обаче едно е ясно – не се ли върнем в залите, образованието ще бъде губещо най-вече за студентите.
Как върви кандидатстудентската кампания за учебната 2020/2021 година в ЛТУ във факултет „Горска промишленост“?
Дори и кандидатстудентската кампания е особена през тази година. Много университети или не проведоха изпити, или ги проведоха онлайн. В много традиционно търсени специалности се влиза само с държавен зрелостен изпит (матура). В Лесотехническия университет от тази учебна година вече имаме три специалности, които са свързани с дизайна на мебели и интериор (Инженерен дизайн), мебелната индустрия и дървообработването (Технология на дървесината и мебелите) и новата специалност – Компютърни технологии в мебелната индустрия (КТМИ), в която за първи път студенти ще започнат своето обучение. За съжаление точно в този момент, в който се надявахме да разширим сферата на обучение за бранша и най-вече да имаме повече студенти, дойде новината от МОН, че намаляват с 42% броя на студентите, които можем да приемем с държавна поръчка в професионално направление „Общо инженерство“, където е „Инженерен дизайн“ и новата специалност (КТМИ). Това доведе до драстично намаляване на приема на студенти в бакалавърска степен по специалността „Инженерен дизайн“ – от 50 на 30, магистрите от 18 ще бъдат само 5. За новата специалност останаха само 7 бройки. БКДМП реагира остро на това намаляване на приема, като от името на председателя на Камарата Галин Господинов бе внесено писмо в Портала за обществени консултации с искане за промяна на това решение. За съжаление, въпреки непрекъснатото парадиране от страна на МОН, че приоритет са инженерните специалности, специалности, които са създадени съвместно с бизнеса и които имат реална реализация, отговорът бе типично чиновнически – „План-приемът за учебната 2020-2021 година се определя за всички професионални направления и за всички висши училища по методиката на ПМС № 64/2016 г.“
Така тази година конкуренцията за влизане в „Инженерен дизайн“ е повече от двама кандидати за едно място и логично още на първо класиране местата бяха заети. В КТМИ също имаше два пъти повече кандидати от местата и най-вероятно и тази специалност ще се запълни. Традиционно за последните години „Технология на дървесината и мебелите“ има недостиг на кандидати, но се надяваме до началото на учебната годината нещата да изглеждат по-добре.
ДМТ: А каква е всъщност методиката, по която се определя план-приемът на студентите във висшите училища?
Интересно е да се направи анализ защо от МОН, позовавайки се на методиката на ПМС № 64/2016 г., намалиха драстично броя на приеманите студенти в държавна поръчка за професионално направление „Общо инженерство“ за Лесотехническия университет. Броят се определя от коефициент за всяко държавно висше училище и за всяко професионално направление и зависи от получената оценка от програмната акредитация на професионалното направление, оценката за научната дейност и оценката за реализация на завършилите студенти и докторанти. Програмната акредитация на професионалното направление „Общо инженерство“ в ЛТУ е 9.33 от 10, което е много висока оценка. Научната дейност е в рамките на нормалната, доколкото в тази сфера тя може да е водеща, но по отношение на реализацията положението не изглежда никак добре. Според последното издание на рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg – бел. ред.), обхващаща 2019 г., безработицата на завършилите през последните пет години е над средната за професионалното направление в останалите училища. Приложението на придобитото висше образование и реализация по призвание, или иначе казано – според официално заеманите позиции на завършилите през последните 5 години, само 29% работят по специалността си спрямо средно 42% за останалите висши училища. И може би най-тежкият проблем е с облагаемия доход на завършилите, където за нашите възпитаници той е 969 лв. (нетна заплата 752 лв.) срещу средно за останалите университети – 1566 лв. (нетна заплата 1215 лв.). Именно реализацията и осигурителният доход теглят надолу броя на приеманите студенти. Може би и бизнесът трябва да се замисли, че като назначава млади специалисти на позиция „продавач-консултант“ или „чертожник“, при това на минимална работна заплата, един ден бумерангът ще се върне обратно и тогава ще бъде късно.
ДМТ: Какви са Вашите прогнози за развитието на образованието, свързано със секторите мебелно производство и дървообработване?
Трудно ми е да дам прогноза в тези нелеки времена, но много ми се иска образованието, което касае нашия сектор, да става все по-добро, по-актуално, по-ефективно и разбира се – да бъде търсено от млади и мотивирани хора. Знам, че за да се случи всичко това, ще трябват много усилия от страна на целия факултет и дори университет. Ще трябва да се търсят най-добрите форми на преподаване, връзка с бизнеса, засилване на практическото обучение, значително подобряване на материалната база както за обучение, така и за изследователска дейност. Ние, преподавателите, трябва да разберем, че днес светът е толкова динамичен и отворен, информацията е толкова достъпна и лесна за намиране, че ако не се адаптираме към тази ситуация, животът ще ни изхвърли. Бизнесът също трябва да разбере, че не може само да иска, а трябва и да дава, да дава възможност на студентите да се учат при тях, като ходят на стажове, да помага с подобряването на материалната база, нужна за обучението, с най-новите технологии и материали в индустрията, да стимулира търсенето на научно сътрудничество с факултета, да реализира достойно кадрите, завършващи в Лесотехническия университет.
Много ми се иска и новата специалност, създадена съвместно с БКДМП, да набере скорост и да стане търсена и уважавана сред студенти и работодатели.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
