„Сдружаването на фирмите от един сектор го прави по-силен и по-уважаван. Единствено по този начин могат да се защитават интересите на целия бранш и да се търсят общите допирни точки, по които трябва да се работи и да се намират по-добри решения.“
Васил Живков е познато име в мебелния бранш. Освен като уважаван преподавател в ключови за бранша дисциплини, той е основател на една от първите фирми в България, специализирана в търговия с висококачествени материали за мебели, доскоро бе активен дългогодишен член на управлението на Браншовата камара, инициатор, двигател и организатор е на множество събития и прояви в бранша. Поводът да ви срещнем с него е изборът му за професор – най-високата академична длъжност.
Как попаднахте в мебелния бранш?
Попаднах съвсем случайно. Може да прозвучи невероятно, но отидох да уча във Висшия лесотехнически институт (ВЛТИ, сега Лесотехнически университет) заради …… отбора по ски. По онова време това бе един от най-силните отбори в България, и то не при вузовете, а при клубовете, даже ВЛТИ бяха станали клубен държавен шампион. Това бе основната ми мотивация, но както много често се случва в живота, нещата се подреждат по свой си начин. И до ден днешен не съжалявам за своя избор. В хода на своето образование харесах тази професия и ѝ се отдадох.
Как се справяте с всичките си ангажименти във времето? Кои са все пак вашите приоритети?
Това е доста труден за отговор въпрос. Понякога и аз се чудя как успявам. Със сигурност се налага да определям приоритети, друг е въпросът дали те са правилно степенувани. Понякога се улавям, че приоритетите ми са по-скоро поставени емоционално, а не прагматично. И все пак преподавателската ми работа няма как да не ми е един от приоритетите. Тя е свързана с конкретни часове и дейности, които не търпят отлагане. Много често работният ми ден започва още с първото кафе и завършва някъде около 8 часа вечерта. Между многото университетски и бизнес ангажименти трябва да намеря място и за семейството, успявам поне малко да участвам в спортния живот на синовете ми, които са отлични спортисти, отделям време и на трите кучета, които също са част от семейството.
Като член на много журита на конкурси по интериорен и мебелен дизайн, как оценявате развитието на дизайна в България? Намират ли достатъчно пресечни точки дизайнът и бизнесът у нас?
Категорично мога да кажа, че българския дизайн се разви много през последните години. За това говорят и многото престижни международни награди, спечелени от родни дизайнери. С риска да пропусна някого, ще спомена Илиян Милинов, Светослав Тодоров, Величко Великов, Валентин Водев, Свилен Гамалов и др. От много години полагам усилия българският дизайн да бъде част от възхода на българската мебелна промишленост и съм убеден, че един ден повече родни производители ще се гордеят с реализацията на свои продукти с марката „BG Design“. Разбира се, не е лесно. България няма славата на една Италия например, но това не трябва да ни обезкуражава. Все пак имаме достатъчно добри примери на успешен български дизайн, реализиран от български производители.
Вие познавате нуждата на бранша от кадри. Как оценявате обучението в двете специалности в ЛТУ, на които преподавате – Технология на дървесината и Инженерен дизайн? Актуални ли са учебните програми, адекватна ли е настоящата система на обучение?
Браншът има остра нужда от добре подготвени кадри. Убеден съм, че Лесотехническият университет е единственият „доставчик“ на такива, и то, в голяма степен, добре подготвени. Мога спокойно да заявя, че през годините той е дал много ценни кадри както за нуждите на производството, така и в сферата на дизайна. Почти няма фирма, в която да не работят поне 1-2 инженери или дизайнери, подготвени от ЛТУ.
През последните години обаче липсата на млади хора, които да желаят да се обучават в инженерни специалности, постави специалността „Технология на дървесината и мебелите“ в много тежка ситуация. Почти липсват кандидати за нея, независимо, че бизнесът има крещяща нужда от такива специалисти. Това накара ръководството на факултета да търси още атрактивни варианти за обучение, включително и създаване на нова специалност. С „по-младата“ специалност (Инженерен дизайн), която през 2020 год. ще чества 25 години от създаването си, нещата вървят по-добре. Там имаме кандидати и успяваме да подготвим достатъчно млади кадри, които да бъдат ценен ресурс за бранша. В нея се обучават мотивиране млади хора, които наистина оценяват нуждата от добро образование и имат амбицията да бъдат на върха на професията.
Учебните програми във факултета се актуализират постоянно. Търсят се нови форми на обучение, връзката с бизнеса е много по-осезаема днес. Практическата подготовка също е значително по-голяма. В университета постоянно се канят фирми и изявени дизайнери и инженери за споделяне на техния опит. Базата на университета се подобрява, но има какво още да се желае.
От 31 години сте в бранша. Бихте ли направили оценка на развитието му през годините?
Ако трябва да дам кратко описание, бих казал следното: мебелният бранш, а бих добавил и дървообработването, премина от планова и добре структурирана икономика към разпад в началото на 90-те години, после настъпи пълен хаос, след това се зароди частната инициатива и, с малки изключения, всичко започна от нулата. Едва в края на 90-те и в началото на 21-ви век започна създаването на съвременна мебелна и дървообработваща промишленост, която към 2007-2008 год. вече имаше своя нов облик. Сега смело мога да кажа, че нашият бранш е доста конкурентен на много от европейските страни както по отношение на капацитет, така и по отношение на технологични възможности. Инвестираните десетки милиони, получени като финансиране по различни европейски програми, дадоха шанс на българските фирми да изградят модерни производствени бази, оборудвани с модерен машинен парк. Това позволи на много от тях да излязат на международните пазари и да бъдат конкуренти на най-добрите.
През последното десетилетие сте активен участник в дейността на Браншовата камара. Каква е понастоящем нейната основна роля и виждате ли още потенциал в дейността й?
Свидетел съм на цялата „нова“ история на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Тя бе възродена от Калин Симеонов през 1999 год., след което, стъпка по стъпка, започна нейното изграждане от нулата. Първоначално не бе никак лесно, но постепенно доверието към дейността на камарата се увеличи. За мен един от най-големите успехи на това ръководство бе създаването в партньорство с Булгарреклама (сега Интер Експо Център) на изложението „Техномебел“ в София, а по-късно и на „Светът на мебелите“. Това са два форума, които са лицето и моторът на бранша. Създаде се и структура, натрупа се членска маса и не се допусна роенето на бранша, което е доста характерно за много други отрасли. През 2012 год. бе избран нов председател – Стоян Стоянов, който, стъпвайки на постигнатото, започна нова линия на развитие. Новият управителен съвет заработи с голям ентусиазъм и резултатът не закъсня. Камарата доби нова визия, решаваха се много проблеми, управлението стана по-гъвкаво и всестранно. Поставиха се сериозни цели за финансово стабилизиране на БКДМП след настъпилата финансова криза през 2008-2009 година и в края на периода в касата на Камарата вече имаше над 300 000 лв. Работи се върху експортния потенциал на бранша, направи се нов сайт на Камарата и много други. През 2015 год. за председател бе избран Галин Господинов. Под негово ръководство приоритети бяха професионалното образование и намаляване на сивия сектор в бранша. Мисля, че това са задачи, които не са само за един мандат и те ще продължават да бъдат актуални още много години, но през този период се постигнаха наистина значими резултати. Развиха се и изложенията „Техномебел“ и „Светът на мебелите“. БКДМП стана една от водещите работодателски организации в България и нейното мнение вече тежи пред държавните институции.
Лично мое мнение е, че сдружаването на фирмите от един сектор го прави по-силен и по-уважаван. Единствено по този начин могат да се защитават интересите на целия бранш и да се търсят общите допирни точки, по които трябва да се работи и да се намират по-добри решения.
Преди две години издадохте учебника „Конструиране на мебели. Конструктивни елементи и съединения в мебелите”, който бе дългочакан и се прие много радушно не само сред студентите, но и в целия бранш. Да очакваме ли продължение?
Подготовката на този учебник ни отне на мен и проф Кючуков почти шест години и много се радвам, че той наистина бе приет с огромен интерес. Фактът, че по-голямата част от тиража бе изкупен предимно от колеги от бранша е доказателство, че има нужда от такъв вид техническа литература. Интересът към този учебник в чужбина също е голям. Имам десетки запитвания за вариант на английски, руски, хърватски, немски, дори египетски. Пред мен стоят няколко възможности: 1. Да издам учебника на английски. 2. Да продължа с издаването на втора част на учебника. 3. Да издам учебник по недървесни материали в интериора. В момента най-напред е третата опция, която, най-вероятно, през следващата годена ще бъде на пазара.
В коя от многото дейности, с които сте ангажиран, се чуствате „в свои води”? Какво ви носи най-голямо удовлетворение?
Трудно ми е да определя една дейност. Като преподавател се чувствам абсолютно в свои води. Ако тази работа не ми доставяше удоволствие, отдавна да съм я оставил. Нямам проблем и с обществената дейност, не ми тежи да мисля и за целия бранш и да се старая да съм полезен за повече фирми. Всъщност много добре се чувствам и в спортните среди, там също съм в „свои води“. Винаги съм се водил от това, че една работа, ако не ти носи удоволствие, тя винаги ще ти тежи и затова се старая всичко което правя, да го правя със сърце и душа.
Какви перспективи на развитие очаквате в бизнеса?
Мисля, че пред българската мебелна и дървообработваща промишлености има добри перспективи. Ние сме част от голямото европейско семейство, а в него изпреварваме доста страни по качество и цена. Работим добре за износ, научихме се и да търгуваме. Бих казал, че потенциал имаме и в серийната и масовата мебел, и в областта на проектите, където изискванията са по-различни и се работи по-трудно, но и конкуренцията за българските фирми е по-малка. На вътрешния пазар също има значително раздвижване. Строителството върви нагоре, а от там – и мебелите. Смятам, че през близките години, ако няма някакви външни сътресения, мебелната и дървообработващата промишлености ще вървят трайно към увеличаване на оборотите.
Водите много динамичен обществен живот. Мислите ли за почивка? С какво бихте се занимавали, ако отпаднат част от настоящите ви ангажименти?
Така съм устроен, че някак си от само себе си се получава, че все си намирам някаква нова работа. Може и да ви изненадам, но ако имам време, бих се занимавал повече с научни изследвания и писане на техническа литература. Това е занимание, което ми доставя удоволствие, стига да не съм под времево напрежение. Но все пак, ако част от ангажиментите ми отпаднат, може би ще се отдам повече на пътувания, особено с кемпер и може би на повече спорт – ски, колоездене, тенис и др.
_________________________________________________________________
Кратка биографична справка
Васил Живков завършва ЛТУ, специалност МТД с профил „Мебелно производство” през 1987 г. Две години работи в завод „Москва” в София първоначално като Началник участък, а после – като Началник цех. През 1989 г. спечелва конкурс за аспирантура (сега докторантура) в ЛТУ, а от 1992 г. е редовен асистент в катедра „Проектиране и производство на мебели”. Защитава дисертация и по-късно се хабилитира като доцент по „Конструиране на мебели“. От юни 2018 г. е избран за професор.
Понастоящем е редовен преподавател в катедра „Интериор и дизайн за мебели”, факултет „Горска промишленост” в ЛТУ и хоноруван преподавател в УАСГ, катедра „Интериор и дизайн за архитектурата”. Изнасял е лекции в университети в Германия и Австрия. Участвал е в десетки международни конференции в Европа и САЩ. Канен е за член на научни и програмни комитети на множество научни конференции в чужбина.
Проф. Живков е член на академичния съвет на ЛТУ и факултетния съвет на ФГП, председател е на Държавната изпитна комисия за специалност „Инженерен дизайн”, ОКС „Бакалавър”.
Като преподавател е водил над 15 дисциплини, сред които: „Конструиране на мебели”, „Конструиране на елементи и съединения в мебелите”, „Недървесни материали в интериора”, „Осветление и осветителни системи в мебелите”, „Системи и механизми в мебелите и интериора” и др. Има над 140 публикации, повечето от които в чужбина. Издал е учебник „Конструиране на мебели. Конструктивни елементи и съединения в мебелите” в съавторство с проф. Кючуков, две ръководства и монография. Участва в разработването на учебни програми и нови дисциплини.
Има 4 патента: един за изобретение, един – за полезен модел и два – за промишлен дизайн.
Търсен е като експерт от много фирми от бранша. Научен редактор е на списание ДМТ.
Инж. Васил Живков участва в управлението на БКДМП единадесет години – пет години е председател на Контролния съвет и шест години е член на Управителния съвет.
През 1991 г. основава „Продиз” ООД. През първите години фирмата се занимава с интериорни проекти и организиране на тяхното изпълнение. През 1994 г. започва сътрудничество с немския производител и търговец на мебелен обков HAFELE, което продължава и до днес. Други успешни дългогодишни партньори на фирмата са: Kolpa – производител на композитни минерални плочи Kerrock, италианската фирма Abet Laminati с богата гама от HPL, немската фирма Follmann предлагаща различни видове лепила за мебелната индустрия и др.. Фирмата произвежда плотове и елементи от композитни минерални плочи под търговската марка Kontura Design.
Освен с качествените продукти, които предлага, „Продиз” е известна с висококвалифицирания персонал от инженери, възпитаници на ЛТУ.
В свободното си време Васил обича да пътува – посетил е почти 50 страни на четири континента. Спортът е другата му голяма страст. Увлича се по ски, тенис, лека атлетика. Член е на Управителните съвети на СК „Академик” и ЛТУ Спорт.
Има трима сина и три кучета.
Интервюто е поместено в СПИСАНИЕ ДМТ брой 4/18.
