АВТОР: д-р инж. Красимир Савчев
Темповете и насоките на развитие за съвременната дизайн среда все по-често определят приложението на понятие, описващо специфичен процес за обновяване и вдъхване на нов живот за излязъл от модата продукт или мебел. В момента редизайнът се прилага най-активно и динамично в информационните технологии и мобилните приложения и води своето начало от преди повече от век.Следващите редове поясняват докъде се простират границите на понятието редизайн в съвременността и какъв е неговият потенциал за всяка сфера, в която е приложим.
Какво е редизайн?
Първата употреба на термина редизайн може да се проследи до началото XVIII век. Сам по себе си той се свързва с „преразглеждане/преосмисляне на външния вид, функцията или съдържанието“ на обекта. По този начин понятието се свързва с идеята за целенасочено развитие, като дълго време добива приложимост в творческата среда.
Терминът става популярен в края на 70-те години на XX век, когато италианският дизайнер и архитект Алесандро Мендини го използва, за да определи група от продукти, които създава за Студио „Алхимия“. С него описва собствената си дизайн практика, в която смесва отличителни черти на дизайн обекти със специфични елементи и знаци от изкуството.
Целта на неговото творчество е да предизвика усещане за оригиналност у наблюдателя. В много случаи процесът е свързан с трансформация на масово произвеждан продукт в естетически провокиращ обект, водеща до значително размиване на границите между дизайна и изкуството. Създавайки тези кич обекти, Мендини счита, че ще провокира зараждане на връзка между всекидневно използваните продукти и техните ползватели.
Понятието остава непроменено няколко десетилетия до усвояването му от сферата на информационните технологии, където придобива значително по-практично определение, свързано с функционална еволюция на продукта. Със своето ново допълнение редизайнът се превръща в сложен специфичен процес, изискващ опит в проучването на проблемите, систематизиране и приоритизиране на новополучената информация и търсене на решения на необичайни места в дизайн сферата.
Основна цел на редизайн процеса е обновяване или подобряване на продукта посредством виртуозна реорганизация на процесите и грациозен трансфер от стария към новия продукт за покриване нуждите на потребителя.
Как се проявява редизайн?
Процесът на редизайн е свързан с преразглеждане за обновяване или подобряване на съществуваш продукт или мебел. Съвременният редизайн се изразява в 3 основни насоки – функционална, технологична или естетическа, всяка със своите специфични особености.
Функционалният редизайн се свързва с промяна на функционалността на продукта. Често той е продиктуван от обратна връзка от потребителя или промяна в тенденциите на пазара. Когато процесът е свързан с обратната връзка от клиента, най-често се изразява в подобряване на основната функция или допълване с второстепенни такива, осигурявайки по този начин по-високо ниво на комфорт.
Динамичното развитие на пазара изменя тенденциите ежедневно. Тази новонастъпила промяна насочва изискванията на ползвателя и налага необходимостта от редизайн на мебели, за да отговорят на променилата се вече обстановка. Примери за подобни изменения са нови оптимални размери за извършване на специфична функция, смяна в ергономичните параметри на целевите групи, промяна в изискванията за комфорт към определения тип мебели и др.
Технологичната насока на редизайн процеса се проявява най-често в оптимизиране на производствения процес на определен продукт. Най-често се подобрява производствената среда посредством нова организация и оптимизация на производството, отстраняване на ненужни вече дейности или употреба на нови материали и технологии. Оптимизацията в технологично направление често се явява сред основните мотивиращи елементи за приложение на редизайн процеса. За постигане на оптимален резултат често технологичното модернизиране се съчетава с поне един от другите направления на редизайна.
Стол №14 на фабрика „Тонет” 
Редизайн на стол „Тонет”, 1978, Алесандро Мендини
Естетическият редизайн за момента е най-ясно проявената и популярна сфера на приложение от трите посочени. Целта тук е постигане на ново атрактивно усещане на продукта, дефиниращо суперобект между вече определената естетика, смесена с нови дву- и триизмерни творчески черти.
Сред най-ярките примери за това специфично съчетаване е „Полтрона ди Пруст“ на Алесандро Мендини.
Този продукт, създаден през 1978 г., използва в основата си класическо кресло, върху което е приложена част от художествена творба в духа поантилизма, а названието му е изградено със заемки от името на френски писател.
Други подобни примери са редизайнът на стол „Тонет“, в който Мендини „осъвременява“ стол № 14, най-популярния продукт на фабрика „Тонет“, както и редизайнът на стола „Василий”, в който специфичният дух на процеса смесва полулярното вече кресло с артистични елементи от художествена творба.
Стол „Василий”, 1926, Марсел Брюер 
Редизайн на креслото „Василий”, 1983, Алесандро Мендини
Друг ярък пример за радикална трансформация е диванът „Кандиси“, базиран на тапицирана мебел от стила Бидермайер, декориран с абстрактни мотиви и форми от творбите на Василий Кандински.
Макар такива агресивни примери да не са предназначени за масова употреба, те илюстрират ясно идеите и начина на изграждане на естетическия редизайн.
Съвременното приложение на редизайна най-често се изразява в промяна на формата на определени детайли, като например нови типове крака, подлакътници, тапицерия или други, които до определена степен променят визията на мебела и все пак запазват цялостното усещане за продукта.
Независимо в кое от трите направления се проявява, редизайн процесът цели да запази колкото е възможно по-голяма част от работещата вече система на съществуващия продукт.
За постигане на оптимални резултати от процеса е необходимо преди започването му да се направи детайлно проучване за съществуващите проблеми. На база на това проучване се подготвя йерархично организирано описание какво е препоръчително да се запази и къде е нужна промяна. Правилното определяне на проблемните зони създава предпоставки за запазване на оптимална част от работещата вече система и осъществяване на видима приемственост между старата и новата мебел. За да се улесни възприемането на новоизградения редизайн и постигането на приемственост, е препоръчително ясно да се дефинира връзката между стария и новия продукт.
Къде се крие потенциалът на редизайна?
Въпреки сложността си редизайнът дефинира широки възможности за подобрения в няколко области на приложение и описва процес с потенциал за развитие на продукта през дълъг период от време. Възможностите за частично рециклиране на вече изграден производствен цикъл за определени продукти или функционално и естетическо обновяване на мебели откриват нови хоризонти за развитие.
По този начин до голяма степен се намалява необходимостта от разработване на нови производствени мощности за модерни продукти и се прави само оптимизация и допълване на вече съществуващите такива. От естетическа гледна точка редизайнът спомага за разнообразяване на предлаганите мебели, като в същото време подчертава стила и дава насока за развитие на бранда, насочвайки го все повече към вече дефинираните целеви групи клиенти.
Заключение
Редизайнът предлага голям потенциал за развитие поради възможностите за естетическо, функционално и технологично усъвършенстване, които предоставя. В много случаи в процеса на редизайн се осъществяват едновременно две от трите му направления – функционалност, естетика или технологичност на мебела. Основна пречка за бързото му приложение са много специфики и условия за провеждането и сложността на процесите, които все пак могат да се преодолеят със систематичен подход и организираност.
Макар понятието редизайн да не е отскоро, процесът, който то дефинира, предоставя значителен потенциал за развитие на мебелния бранш в обозримо бъдеще.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
ЧЕТЕТЕ СЪЩО >>>>> секция РЕТРОСПЕКЦИЯ
