Има множество стилове в интериорния дизайн, но може би ретромодернизмът е този, който откриваме навсякъде. Повечето интериори, които виждаме около нас – дали по списания, в интернет или като сетове на предавания, включват елементи от този така популярен стил. Част от мебелите, които се използват дори във вътрешния облик на други стилове, са всъщност продукти от 50-те години на миналия век, което отново отговаря на ретромодернизма.
Сам по себе си ретромодернизмът е труден за дефиниране. Ако трябва да го поставим във времевата рамка, тя включва годините между 1933 и 1965, въпреки че някои твърдят, че периодът е конкретно ограничен от 1947 до 1957 г. Този стил обхваща мебели, архитектура, графичен дизайн. Името му дава Кара Грийнбърг, която през 1983 г. го използва в статия за списание, в което работи. Година по-късно издава книга със заглавие „Ретромодернизъм от средата на века“, в която показва популярни мебели от 50-те години. Тиражът е бил над 100 000 бройки, което определено популяризира фразата и тя започва да се използва както в дизайнерския свят, така и в мейнстрийм пространството.
Дизайнерите от средата на 20-и век започват да се радват на голям интерес, като за това определено помага наименоването на стила, в който творят. Също така мебелите, произведени в този период, започват да придобиват колекционерска стойност, като вдигат стократно цените си. Те обаче са в ограничено количество и от един момент нататък тези произведения са спрени от масово производство. Достъпът на обществото до тези мебели е бил въпрос на връзки с архитекти и дизайнери, които да направят поръчка за вас. През 1993 г. Knoll започват преиздаване на модели от средата на века, като ги продават само и единствено на хора от бранша. Няколко години по-късно продажбата на мебели от този период става масова и достъпна за всеки.
До ден-днешен се произвеждат мебели с нотка на 50-те години от компании като Design Withing Reach, Karen Miller и естествено Knoll. Днес дизайнерите използват ретромодернизма като основа и играят с цветовете и материалите, отговарящи на модата в днешни дни. Характерни нюанси са земните – зелено, жълто, оранжево и всичко, което се доближава до околната среда, като в хода на времето се използват по-наситени цветове за разлика от предпочитаните бледи нюанси преди около 60 години. Независимо от развитието на материалите продължават да бъдат предпочитани устойчивите такива, както е било още в началото на производството на мебелите в този стил.
Ретромодернизмът налага определена рамка и в архитектурата. В този период започват да се проектират едноетажни къщи с преливащи се пространства в интериора. Плоските покриви стават все по-популярни през 50-те години, когато започва и развитието на този стил. Тази характеристика се забелязва в строителството и до днес и така ретромодернизмът се проявява в настоящата архитектура. Както при мебелите, така и в архитектурните проекти материалите са много важни. Каменните камини, участващи в почти всеки интериор от периода, подовете от теракота и дървените високи тавани са признак на съществуващ ретромодернистичен стил в интериора. Естествената светлина също е изключително важна, като стилът се определя от големи прозорци, предпочитани са плъзгащите се стъклени врати, които създават илюзията за по-широко пространство с изобилие на светлина в дома.
Можем да кажем, че ретромодернизмът се е запазил като стил в днешно време, макар да не е толкова предпочитан. В градовете, където има текучество на живущите под наем, определено има запазени интериорни решения с нотка на миналия век и така хората се запознават с него, дори понякога без да могат да го категоризират. По този начин младите също, може би неосъзнато, проявяват интерес към този така популярен стил, оставил сериозен отпечатък във времето. В този ред на мисли можем спокойно да определим ретромодернизмът като стил, който не излиза от мода.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
АВТОР:
Милена Галанова
„Вярвам, че себеизразяването, независимо от инструмента, който използваш – текст, цветове, музика, стил на обличане, е изкуство. Ние имаме свободата да творим всеки ден, за да покажем на света какво се крие в нас.“
