Рециклирането на матраци е изключително важен проблем, който отдавна циркулира в световен мащаб. Екологията е все по-засягана тема, защото огромното замърсяване на околната среда води до промени в климата, въздуха и съответно в начина на живот на хората. С цел избягване на ограничения в производството е необходима по-голяма ангажираност в рециклирането и иновации в производствените процеси в много браншове.
Какво се случва с изхвърлените матраци?
Производството на матраци също е от засегнатите браншове, тъй като матраците, изхвърляни годишно в различни части на света, са хиляди и дори милиони (САЩ). Само в България те са толкова, че обемът им се равнява на размерите на Народния театър. Всяка година в Европейския съюз се изхвърлят над 30 милиона матраци. Ако всички бяха подредени, купчината би била 678 пъти по-висока от връх Еверест. Само в Холандия годишно се изхвърлят 1,5 милиона матраци. Това е потенциална купчина отпадъци, 100 пъти по-висока от Айфеловата кула.
Истината е, че този продукт остава извън машините за рециклиране, тъй като те не могат да го преработят. Матраците най-често се изхвърлят до контейнерите за битови отпадъци и съответно отиват за преработка в депата за битов отпадък, където обаче не могат да бъдат преработени. Така освен че замърсяват, те пречат на процеса на рециклиране на други отпадъци, заемайки доста място. В същото време специализираните депа за преработка на матраци са доста малко и нямат изградена система от машини, с която да работят.
Числата, които говорят за проблема със замърсяването от изхвърлени матраци, са огромни и плашещи в световен мащаб, не само в Европа. В Америка годишно се изхвърлят над 18,2 милиона матраци (за 2020 г.), като съоръженията за тяхното рециклиране са само 56. В Англия за 2017 г. са изхвърлени над 7 милиона матрака. Според National Bed Foundation (NBF) само 19% от матраците се рециклират. Освен това, че няма изградени системи са рециклиране, проблемът се дължи и на прекомерното изхвърляне. Само около 30% от закупените матраци са с цел покриване на нововъзникнали нужди. Останалите 70% са закупени с цел подмяна. Това означава, че за 70% от произведените матраци се получава стар матрак в замяна на всеки един продаден, който обаче се изхвърля нелегално и отива най-често в депото за битов отпадък. Същевременно доста голям процент от изхвърлените матраци дори не са за рециклиране – те могат да се почистят добре машинно и да се използват повторно. За да се случи това обаче, трябва да се говори за проблема, който отдавна вече излиза от границите на бранша. Замърсяването със стари матраци се превръща скоростно в социален проблем, за който всички сме отговорни.
Проблемите, пред които се изправят държавите, които вече рециклират старите изхвърлени матраци, също не са малко. В световен мащаб се говори за това как старите матраци влияят на начина на живот в домовете ни, което стимулира хората да ги подменят по-често. Това естествено е добре за бранша, но когато се увеличават продажбите на нова стока, трябва да се изгради система, която да предвижда пътя на старата. Повечето депа за битови отпадъци в света не взимат матраците, оставени до контейнерите, или пък се изисква допълнителна такса за превозване. Съдбата на старите матраци често завършва до кофата за боклук. Там те са повлияни от метеорологичните условия, което пречи за повторното им използване и дори за рециклирането, ако такова има предвидено. Едно от най-големите предизвикателства пред центровете за рециклиране в Америка например е справянето с пружините на старите матраци. Повечето предприятия, занимаващи се с рециклиране на стомана и метали, не желаят да имат нищо общо с този компонент, тъй като е доста обемист. Това налага комплектуването на пружините в специални бали, за да могат те да бъдат извозени към депа, специализирани в преработката им. В Америка рециклирането на стари пружинни матраци става с ръчен труд. Ръчно се разбива всеки един матрак, попаднал в депото за рециклиране. Изтегля се и се подрежда всеки един слой плат, памук, дунапрен, които се изпращат за преработка. Пяната от матраците след преработка се използва за основа на килими. Дървените рамки, които остават, са предназначени да се използват за гориво в местна фабрика за хартия. Дори да се изгради цяла система за рециклиране, тя също създава голям въглероден отпечатък поради енергията, необходима за подготовката им за депото. Матраците, изработени от продукти на петролна основа и с помощта на токсични химикали, също могат да имат отрицателно въздействие върху околната среда.
Къде стои България в проблема с рециклирането на матраци?
През тази година се задвижи проект за рециклирането на матраци и създаване на специално депо за тази цел. Площадката ще се намира в с. Петърч, до Костинброд и дава заявка, че ще може да обслужва отпадъци от Столична община, както и от целия Югозападен район. В България проблемите с рециклирането са сходни с тези по света. Тук също транспортирането и местата за изхвърляне са проблемни точки в системата. Както споменахме, излагането на лоши климатични условия би попречило на преработката на матрака, затова той не бива да се оставя до контейнерите за битов отпадък. Хората, които имат желание да изхвърлят стария си матрак, трябва да го извозят сами до площадката или да се свържат със специализирана фирма. Предвижда се дейността да не е само рециклиране, а както и в другите държави да може по-запазените матраци да минават през редица манипулации, които да ги подготвят за повторно използване. До момента в България не е имало такава дейност. Това от своя страна води до редица проблеми. Те се изразяват не само в заплаха за околната среда, но и в начина на живот на хората. Поради големите обеми, които заемат старите матраци в депата за битов отпадък, се налага изграждането на нови депа, а и таксата към общината, която плащат хората за същия нараства.
Освен тази стъпка Европейската асоциация на индустрията за легла и матраци (EBIA) работи върху създаването на екологични норми за производителите. Принципите се базират на това, че самият продукт трябва да бъде конструиран така, че да позволи последващото му рециклиране. За момента България се представя доста добре в производството на матраци, което за последните пет години се е увеличило над два пъти и половина, като голяма част от него е предназначено за експорт. В момента произведените матраци у нас са на стойност около 110 милиона долара. България изнася матраци за над 30 държави, като достига далечни дестинации като Япония, Малдиви, Саудитска Арабия. Към днешна дата страната ни има добър имидж и качество на продукта. Налагането на екологични норми в производството заедно с установяването на система за рециклиране на стари матраци е добър начин да не се нарушава производствения цикъл и България да продължава да расте в продукцията и износа в бранша, като същевременно се грижи и за околната среда.
Обществената отговорност в този проблем е голяма част от решаването му. Когато купувате матрака си, обърнете внимание върху материалите, от които е направен. Както казахме, матраците на петролна основа и токсични материали вредят и при рециклирането си. Ако проявим екологично мислене при покупката, ще подпомогнем намаляването на вредния отпечатък върху околната среда от изхвърлянето на стари матраци. Също така още в магазина може да се поинтересувате от това какво да правите, когато искате да изхвърлите матрака си. Преди да отнесете стария си матрак до контейнерите за битови отпадъци, намерете информация как може да се случи рециклирането му, за да сте част от решението на проблема със замърсяването. Ако вашият матрак все още е в използваема форма, помислете за даряване – така той ще се използва повторно. За да извлечете максимума от живота на вашия нов матрак, може да го обръщате на всеки две седмици поне през първите 6 месеца на употреба. Поддържането на матрака чист и сух също ще помогне за удължаване на живота му. Правенето на тези прости неща може да ви помогне да запазите матрака си по-дълго и съответно да помогнете в опазването на околната среда и в борбата със замърсяването от стари матраци.
АВТОР:
Милена Галанова
„Вярвам, че себеизразяването, независимо от инструмента, който използваш – текст, цветове, музика, стил на обличане, е изкуство. Ние имаме свободата да творим всеки ден, за да покажем на света какво се крие в нас.“
