СТУДИО CONVEYER – ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Интервю: Цветана Шипкова

Едно от най-интересните български архитектурни студия навърши 10 години и реши да отбележи годишнината не с шумно парти, а с архитектурен форум под заглавие „БЕЗ СТРАХ / 10 след 10”. Студио Conveyer събра 10 водещи наши архитекти и дизайнери с поне 10 години опит в професията и им предложи да говорят на многозначителната тема: „Без страх”. Получи се едно от най-смислените архитектурни събития от последните години, придружено със симпатична книжка с интервюта на conveyer с десетте лектори. Ние от списание MD пък зададохме въпросите си към Ангел Савлаков и Ивайло Андреев, основатели на Conveyer.

Как решихте да станете архитекти?

Ангел: Когато трябваше да правя избор как да продължа след средното образование, бях абсолютно неориентиран. Тогава моят баща каза нещо от рода: „Защо не пробваш архитектура, върви ти рисуването…“. И на моя учуден въпрос: „Защо архитектура, при условие че в рода ни всички са педагози и юристи?“, получих твърде убедителния отговор: „Защото архитектите сами са си началници, няма да зависиш от хората, а ще разчиташ изцяло на себе си…“. Явно ме е убедил и така тръгнах по този път.

Ивайло: Нямах много избор, при положение че майка ми и баща ми са архитекти, баба ми и дядо ми – също.

Защо избрахте за студиото си името Conveyer?

Ангел: Името предложи Иван Драгошински, с когото основахме conveyer преди 10 години. То беше провокирано от негативните процеси в българската архитектура, която се намираше в условията на строителен бум.

Как ще опишете ситуацията в българската архитектура тогава, когато започвахте?

Ангел: От моя гледна точка не беше много по-различна от сега. Масовият потребител, който определя и масовото предлагане, беше и продължава да бъде със занижени критерии към архитектурната естетика и качеството на строителство. По този начин масовата архитектура създава фон със съмнителни архитектурни достойнства и на този фон се радваме дори на обикновена, нормална сграда. Това, че се радваме на нормалността, е обезпокоително.

Кой беше първият ви успешен проект?

Ангел: Частната детска градина KITA в квартал „Драгалевци”. Проект 2010-2011, реализация 2011-2013 година. (Проектът беше номиниран за европейската архитектурна награда „Мис ван дер Рое“ – бел. MD)

Кой е най-важният ви проект за тези десет години? А най-трудният?

Ангел: Отново KITA, защото смятаме, че успяхме да създадем различна като типология за условията на България сграда за деца. Проектът и последвалата го реализация са най-трудните за нас, защото за първи път бяхме изцяло организатори на строителството и отговорностите и ангажиментите надхвърлиха многократно стандартната архитектурна практика.

Ивайло: Мога да кажа кой беше най-мъчителният за мен обект – интериорният проект на апартамента на брат ми и жена му.

Какво се промени в архитектурната среда у нас десет години по-късно?

Ангел: Според мен промените са минимални. Просто се появяват малко повече нормални сгради. Надявам се след достатъчен период от време това да доведе до появата на друго поколение масов потребител.

Студиото ви правеше първите си крачки в разгара на финансовата криза. Как се

справихте?

Ангел: Вероятно ни помогна фактът, че не сме тясно специализирани в определена типология проекти, а пробваме и експериментираме в голямо многообразие от задачи. Напоследък и в организирането на архитектурни форуми.

Според вас имаше ли и някакъв положителен ефект от краха на строителния бум?

Ангел: Гледайки сегашния строителен бум, смятам, че кризата от 2008 не е променила нищо в начина на мислене и отношението на потребители, предприемачи и архитекти.

Ивайло: Успокоявахме се, че поне ще има някакъв оздравителен ефект, но уви…

Как бихте определили архитектурата, която правите?

Ангел: Необичайна. Истината е, че тръгваме без предубеждения и предварителни нагласи към повечето задачи и оттам резултатите са неочаквани – най-вече за нас самите.

Кои са световните архитекти, на които се възхищавате? Смятате ли някой от тях за свой „учител“?

Ангел: Ако трябва да избера само едно име – това определено е Рем Кулхаас и ОМА, но ако говорим за учители в занаята, лично за мен това са архитект Симеон Борисов и скулпторът Владимир Игнатов.

Провинциална ли е съвременната българска архитектура в сравнение с европейската?

Ангел: Не бих казал, напротив, има немалко сгради в България, които са на високо европейско ниво. Липсват обаче изключителните сгради, говорейки за реализации, които да надскочат националните и европейските рамки.

Как се развива София в последните години? Какво трябва да се направи, за да се разкрие потенциалът на града?

Ангел: Трудно ми е да отговоря на тези въпроси, но като цяло нямам добри впечатления от развитието на София в последните години. Вижте усилията на група „Град“, на сдружение „Трансформатори“ и резултатите от тях. Продължаваме да нямаме дори една нормална като архитектура и естетика метростанция. Според мен категорично трябва да се промени политиката на Столична община във взимането на решения за градски стратегии и намеси в градската структура.

Ивайло: Като начало бих забранил израза „на инженеринг“, както и неговия смисъл в обществените поръчки.

Идеята да организирате дискусионен форум и да обсъдите с колеги предизвикателствата пред професията ви беше чудесна! Имаше ли много общи неща в изказванията на участниците?

Ангел: От една страна, лекторите бяха много различни като личности и изказвания. Получи се събитие, което по думите на модератора Бора Петкова „притежава много фасети“. Това даде възможност на публиката да наблюдава разнообразие от гледни точки, търсения и постигнати резултати. От друга страна, обединяващата тема „Без страх“ се усещаше във всяко изказване, интерпретирана много индивидуално.

Днес, десет години по-късно, какво бихте направили по друг начин в професионален план, ако можехте да се върнете назад?

Ангел: Скоро отговарях на този въпрос, така че имам готов отговор: Бих учил формообразуване / „моделиране“ и бих се опитал да прилагам научените принципи в архитектурната практика. Без да очаквам разбиране или одобрение от някого.