снимки Роланд Халбе
Ажурен метален купол с тегло седем и половина тона се носи в небето на брега на изкуствения остров Саадият в Абу Даби. Толкова тежи и Айфеловата кула. Дали съвпадението е търсено при строителството на първия задграничен музей, носещ името на легендарния парижки Лувър? Може би, тъй като амбицията на музея е да обединява културите и да разказва универсалната история на световните цивилизации. Проектът бе възложен на една от световните архитектурни мегазвезди – Жан Нувел, но имаше нелека съдба. От подписването на първоначалното споразумение между Франция и ОАЕ минаха 10 години. Според него новият музей има право да носи името Лувър за 30 години, а Обединението на френските музеи ще му предоставя свои експонати в течение на десет – разбира се, не безвъзмездно. Емирствата плащат на френската държава над един милиард евро за правата на името и за наем на експонатите, които идват не само от Лувъра. При откриването на музея бяха показани 300 шедьовъра от най-големите френски музеи и още толкова от все още скромната собствена колекция на музея. Новият Лувър е част от грандиозен план, който включва още две сгради на архитектурни корифеи – Националния исторически музей на шейх Зайед по проект на Foster + Partners и нов филиал на музея Гугенхайм, дело на покойната Заха Хадид. Сградата на Нувел е първата завършена, останалите са още в проект.
Жан Нувел, който определя себе си като „контекстуален архитект“, се вдъхновява от арабската архитектура за купола с диаметър 180 м, който покрива цял архипелаг от 55 малки бели сгради, частично разделени с вода. Той се крепи само на четири колони, на разстояние 110 м една от друга, които са скрити в сградите на музея, така че сводът сякаш плува във въздуха. Куполът е направен от осем ажурни пласта метал със сложна перфорация, разместени под такъв ъгъл, че при движението си слънцето прониква през дупките и лъчите му създават ефект на „дъжд от светлина“, който се променя в течение на деня. Нощем изкуственото осветление оформя 7 850 звезди, видими отвътре и отвън. Куполът защитава от горещината и заедно с водата създава комфорт на посетителите, които се движат между 23 музейни галерии, пространство за временни изложби, детски музей, аудитория с 200 места, ресторант и кафе. Интериорите и мебелите в заведенията също са проектирани от бюрото на Жан Нувел.
Да построиш един от най-скъпите музеи в света в пустинна държава, която само преди 50 години е била съставена главно от рибарски селища, безспорно е много амбициозно начинание. Но още по-забележителен с размаха си е планът как да си набавиш това, което ще изложиш в тази изключителна сграда. В този смисъл договорът с Франция е гениално решение – една сграда без колекция се съюзява с френските музеи, които имат много повече, отколкото могат да покажат. Много амбициозна е и идеята за експозицията на музея, която подрежда едно до друго произведения на изкуството от различни краища на света, но от една епоха. Показани в нов контекст, те олицетворяват идеята за универсалния характер на музея и са опит да се покаже изкуството като непрекъснат поток, минаващ през времето и пространството.
АВТОР:
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
