СТУДЕНТСКИ УЪРКШОП: НОВОТО РАБОТНО МЯСТО

За десета поредна година, като част от учебната програма на ЛТУ за трети курс специалност „Инженерен дизайн“, се проведе редовен учебен модул под формата на уъркшоп, засягащ темата за новото работно пространство.

От 23 до 27 ноември студентите от трети курс специалност „Инженерен дизайн“ от ЛТУ, разделени в шест отбора от по 5 или 6 души, работиха върху темата „Новият хоризонт“.

Студентите имаха задачата да разработят концепция за новото работно място във връзка с така актуалната ковид тема, както и да измислят име и лого на продукта, като в последния пети ден всеки един от екипите трябваше да представи и защити своята идея пред 21 членно жури.

Форматът на събитието и тази година, за огромно съжаление на всички участници, отново беше онлайн. Спонсор на проявата беше „Студио Ново“, представлявано от неговия собственик – дизайнерът Лъчезар Цветанов, който осигури наградите за екипа, спечелил първото място – столове за динамично седене на Interstuhl.

През цялата седмица редом до студентите бяха екип от преподаватели с ръководител проф. Васил Живков, както и двама ментори, бивши възпитаници на ЛТУ – дизайнерите Илиан Милинов и Симона Грошевска. Част от журито тази година бяха, освен преподавателски екип от ЛТУ, менторите и спонсора, проф. арх. Орлин Давчев – декан на Архитектурния факултет в УАСГ, Младен Цонев – собственик на една от най-успешните български фирми за офисмебели ОРТ, Даниела Петрова – изпълнителен директор на БКДМП, инж. Бистра Шишкова и Цветана Шипкова – представляващи издаделство Бисмар, които и тази година осигуриха на първите три екипа годишни абонаменти за списание MD и ДМТ.

Отчитайки, че студентите работиха върху този екипен проект дистанционно и онлайн, че разполагаха само с 4 дена и половина и че са само в началото на трети курс, мнението на журито беше единодушно, че всички отбори са се справили много добре и битката за челната тройка беше много оспорвана. Все пак журито отличи три екипа като победители:

Първо място и вот на публиката: екип 6 с Multi Desk
Второ място: екип 2 с Led Tech Desk
Трето място: екип 5 с маса „2 в 1 за 6“

Споделяме с вас емоциите, трансформациите и напрежението на три от екипите в петте работни дни, описани от тях самите в дневниците им.

Из дневника на екип 6, спечелил вота на публиката и победител в избора на журито.

ДЕН 1
Денят започна. Бяхме много различни, всеки със своите силни и слаби страни – трябваше да станем едно цяло (ЕКИП). Започнахме да даваме идеи, (много идеи) кое? как? защо?, какво трябва да е „нещото“, което да е подходящо за работа, да отговаря на темата и изискванията и да бъде наистина уникално по рода си, за да бъде закупено? Толкова задълбочени в идеята да създадем продукт, всъщност забравихме да направим най-важното – проучването. (за което си получихме и последващите критики и с право). Имахме продукт, но нямахме проучване.

ДЕН 2
Денят за нас започна в 8:30. Сънени, малко ядосани от вчерашния ден, затова, че забравихме да направим brainstorming-a, се захванахме за работа. Процесът на работа вървеше доста добре, всеки допълваше предходния с казаното от него, намирахме проблеми и техните решения – и ето, че се получи, имахме много добро и пълно проучване с ясни проблеми и техните решения. Може би в този момент се почувства усещането за екипна работа. След тази нелесна задача отново започнахме да мислим идеи за продукт, който да създадем.

ДЕН 3
Денят започва в 8:30 (както всяка сутрин). Вече всички сме на линия, напрежението многократно се е увеличило от предходния ден и се чувства още от сутринта. Всички сме под напрежение за предстоящата междинна презентация. Уморени от спорове и много караници (е, разбира се, имаше и смях), осъзнаваме, че идеята ни не е една, а са две. Трябва да представим и двете, НО… те са незавършени.

Напрежението расте, времето започва да ни притиска, нервите са на краен предел… стигаме до лек скандал, част от нас просто напуснаха разговора. Няколко минути почивка (дали от нерви или просто за да изчистим умовете си) и тук идва моментът, в който един от нас казва „ейй, хора, ние сме екип, има нерви много – ДА, но не е редно никой от нас да се отказва“…

Решаваме да продължим, съсредоточавайки се малко повече в идеята ни за маса, (мислим да представим по-обширно нея на консултацията преди срещата). Започваме да правим нови скици… процесът тече… на консултацията получихме много съвети (дано да сме ги разбрали правилно) и забележки. И ето ни в срещата, чакащи да дойде нашият ред за представяне, мислим, че ще получим доста критики и изобщо няма да е добре положението, НО… имахме отчасти напредък –харесаха и двете ни идеи, получи се добре и това ни накара да повярваме, че ще успеем – и то не как да е, а като ЕКИП.

ДЕН 4
Денят отново започна в 8:30 (много ни се спеше). Днес определено се чувства добро настроение. Сънени, обнадеждени и с нови сили започваме и днешния ден, който се очертава да бъде дълъг… Започваме да коригираме продукта спрямо съветите и насоките, които ни дадоха преподавателите. Ооо, да, определено става доста по-добре визуално. Много ни харесва, мнението на екипа е: бих си закупил тази маса! Работата днес наистина е много, имаме да сътворим лого, плакат, да подберем и обработим снимките за презентацията и, разбира се, -презентация… Захващаме се да измислим как да представим най-добре продукта ни. Чувства се напрежение, защото наближава и последната консултация, в която искаме да „репетираме“ представянето на продукта ни, дори и да нямаме все още готова презентация. Обзети сме с много различни мисли: „дали ще се справим“, „дали ще им хареса“? Консултацията премина и…. ДААА, много сме щастливи, преподавателите доста харесаха визията и идеята, похвалиха ни също и че определено имаме доста голямо развитие спрямо предходните дни. Звучи като доста добър завършек на деня, но за нас той не е приключил… Имаме сложната задача да създадем нашата презентация и няма да е лесно, но времето напредва, затова трябва да започнем веднага.
Час: 23:10. Работата продължава, рендерите на изображенията са пуснати, а ние с нетърпение чакаме да видим крайния резултат. „Казах ви, че ще бъде дълъг ден“

ДЕН 5
Последният ден отново започна в 8:30. Днес определено сме доста напрегнати. Правим последни корекции по презентацията и всеки се подготвя за своята част от презентирането. Напрежението наистина е доста голямо, остана много малко време до „часът на истината“ и определено ще се постараем презентацията ни да премине успешно.

Второ място: екип 2 с Led Tech Desk

Из дневника на екип 5, спечелил трета награда в избора на журито.

ДЕН 1: Какво се случва???
Първият ден си беше чиста паника – „Какво се случва?“, „Ама защо се случва?“, „Ама как?“, „Ама кога?“, „Ама къде съм изобщо?!“. Изборите на членовете за екипите протекоха спокойно, под контрола на професор Живков, който с лекота хвърляше имената ни в пластмасови чашки. Та така се сформира екип номер 5 – Златина, Мария, Мина, Любомира и Теодор. След като си зададохме въпросите от първото изречение, решихме, че все пак трябва да подхванем работата от някой край. След обстойно прочитане на заданието, чуденки и питанки, започнахме да хвърляме някакви идеи и така се роди първият Brainstorming. Продължихме да хвърляме идеи, търсихме снимков материал, направихме проучване в интернет. /insert обедна почивка/. Давахме и давахме идеи и така се родиха втори и трети Brainstorming. Извадихме доста снимки, от които да почерпим идеи. Като за първи ден не знаехме, че преподавателите ще влизат така „рязко“ и неочаквано в разговорите ни. След представянето ни бяха горе доле доволни от нашите идеи, ноооо май очакваха повече. Решихме днес да направим скици на изделия, а утре преди втората среща с преподавателите да си ги обсъдим и евентуално да решим какво ще е крайното ни изделие.

ДЕН 2: „Има хляб“
През този ден всеки представи скици, рисунки, драсканици, държа реч, разпъва локуми и т.н. с цел да обясни предложенията си. Така започнахме да филтрираме идеите, като се стигна до една конкретна. Хванахме се за нея като удавник за сламка, доразвихме я малко, добавихме това онова, украски, лампички и готово. Първото представяне на продукта ни пред преподавателите и дизайнерите не беше впечатляващо, но излезе, че „има хляб“ в него. Дадоха ни малко идеи, насоки, казаха ни какво можем да променим и върху какво да помислим. Весели и щастливи, огрени от този лъч надежда, продължихме да си работим, като се стремяхме да изпълним всички препоръки и заръки. Общо взето продуктът ни беше почти завършен и почти готов за петък.

ДЕН 3: „2 часа – 4 маси“
Рано пиле, рано пее, ама друг път. По часовник точно в 9 започваме разговор в тиймс с екипа. „Добро утро хора, как сте“ – и се чуват само едни въздишки. Започваме деня. Айде пак едно обсъждане, тук промяна, там промяна, времето кога мина – никой не знае и изневиделица се появяват преподавателите, но тоя път ги чакахме с кафе. В крайна сметка представихме продукта – материали, скици, рендери, механизми, болчета, гайки, дръжки, лампички, кабелчета, крачета, и накрая к‘во – деградация. Малко ни събориха духом и телом, но както каза един човек „това е градивна критика“. Лошото обаче беше, че имахме 2 часа да оформим презентация и да сменим почти изцяло визията на продукта. Избор – нямаме, време – нямаме, мотивацията пропадна в някаква дупка, и решихме, че е време за ядене. На пълен стомах и празна глава си продължихме работата. Скалъпихме нещо подобно на презентация и си минахме по реда. Не беше толкова зле. Пак получихме съвети и напътствия, и старата песен на нов глас – хванахме се да оправяме дизайна на продукта. Пак ядохме. След това се събрахме, разпределихме си задачите и междувременно екипът ни се сдоби с името „two four five“, а масата стана „маса номер 245”

ДЕН 4: “фатал error”
Денят започна спокойно, даже прекалено спокойно. Хората му викат затишие пред буря. Влизаме в разговора и силни-вилни почваме се пак – ние представяме, те питат – нищо ново и необичайно, докато не се стигна до въпроса, който не просто ни изненада, ами направо ни хвърли в тъча – „Ще ми кажете ли едно изречение за вашия продукт?“. Очевидно – не! Почнахме да се озъртаме пред камерите, да гледаме стените, пода, тавана, че даже и облаците в небето, но уви отговор нямахме. След неловкото мълчание и въпреки че човекът не получи желания отговор, ни успокои, че все пак той би си купил този хляб. Изделието ни бе прекръстено на „Маса номер 26“, а функциите му се оказаха, че са две в едно за шест. Чухме разни мотивиращи слова, това-онова и напуснахме разговора. Разделихме си задачите, като за всеки имаше по нещо. Правихме, струвахме, ядохме и айде пак – на среща с преподавателите. Този път и те имаха интересни идеи и виждания за нашия продукт – добавяха му котлони, прибираха в него чинии, чаши, тенджери, тигани и накрая ни казаха да намалим височината. Както традицията повелява след всяка среща – четем записките и коригираме, или инак казано – отиваме да ядем. Свежи и отпочинали, и нахранени, се върнахме пак към работата. Един говори, друг приказва, и аутокад крашна. Лека паника обхвана цялото племе. Аутокад се опъваше като магаре на баир, но в крайна сметка се сдобихме с така мечтаните визуализации на изделието ни. Вече имахме зелен коридор и можехме да започнем с плаката и презентацията. Работата беше „искам, ама нямам желание, ама няма време и оф, трябва“.

ДЕН 5: Размисли и страсти
Който спал-спал, срещата ни е в 8:30 часа. Почваме се пак от рано – вече идеи нямаме, само оправяме нещата за финала и чакаме да се почва, че да се свършва. Един хваща едно, друг – друго и ето, че времето свърши. В последните минути паниката ни обхвана, преподавателите влизат, излизат, дават зор – трябва да качваме дневника, чао. Няма време.

Из дневника на екип 4, който не беше оценен високо от журито, защото нямаха късмета да се представят добре и се загубиха в идеята си.

ДЕН 1
Вече усещахме голямото вълнение. След тегленето на участниците, всеки един от нас запретна ръкави и се опитваше да събере мислите и идеите си. От цялото вълнение, че се случва нещо ново, нещо по-различно, се появи и голям хаос. Започнахме търсене и проучване на съществуващи трансформируеми мебели. Развивахме идеи за нашия „brainstorming“ – една „мозъчна атака“, която буквално „атакувахме“… или тя атакува нас. Продължихме с мноого кафе и опити за скициране на различни форми и мебели, а идеите прелитаха една след друга, но така и не се задържаха. Искахме да създадем нещо по-различно и несъществуващо, мултифункционално и в същото време нещо, което да изглежда естетически добре.

ДЕН 2
Идея никаква… а кафетата се увеличаваха. Усещаше се притеснение и още по-голям хаос. Целият ден беше ден на възходи и падения. Започнахме от първата стъпка – корекции по нашия „brainstorming”. След това продължихме с „разходката из сайтовете“, за да добием представа от съществуващи продукти. След мнооого напрежение, от типа „това подходящо ли е, не е ли“, „как ще го направим“ и още мнооого такива въпроси, стигнахме до три идеи. След повече комуникация помежду си, се спряхме на по-подробно разработване на една идея. Следваше скициране, от което възникнаха още неясноти и въпроси. Отне ни доста време да започнем същинската част, докато изяснявахме детайли в цялата идея, които бяха за по-следващ етап. Тук беше трудната част – как да съберем всички изисквания в един проект. Следващият ден беше денят, в който трябваше да представим междинна презентация. Основата я имаше, но недовършеното в проекта ни надделяваше. Започнаха корекции, от които идваха още чуденки – кое, как и ще успеем ли да го направим. Започнахме сработване и напасване, опитвахме се да разпределим задачите си. Очакваше се дълга вечер и нови емоции.

ДЕН 3
Това беше първият наистина стресов ден… Нямахме нито пълни скици, нито пълна концепция. Имахме голямо объркване. Бяха останали 3 часа до междинната презентация, а ние отново правихме корекции на почти всичко. Тепърва скицирахме с по-големи точности. Ако в предишните дни е имало напрежение, то в този беше на макс. Изгубихме се в големите подробности и не успяхме да представим идеята както беше в главите ни. Презентациите започнаха, успяхме да съберем парченцата от пъзела и се справихме горе долу добре. Виждахме и знаехме повечето от грешките си и ги затвърдихме след получените коментари и съвети. След презентациите направихме кратка почивка и с настъпилата вечер отново започнахме подобряване. Направихме една идея по-добри визуализации, които ни помогнаха да погледнем реалистично на своя продукт. За 3 дни могат да се изпитат 300 емоции! Но в края всеки е доволен, защото е опитал, дори и да не се е получило както трябва.

ДЕН 4
Четвърти ден… обаче равен на първи. Идеята се развиваше, но до един момент. Появи се нова идея и заедно с нея – всичко на ново. По-изчистена,с повече дизайн и внасяща свежест в помещението. След показването на новите скици през компютъра, нашите преподаватели ни вдъхнаха кураж и повярваха в нас, колкото ние вярваме в себе си. И така започна една безсънна и сякаш безкрайна нощ, в компанията на най-добрия ни приятел Autocad, неговият асистент Photoshop и разбира се – кафето!! Всеки пое своята част – правиха се примерни скици, чертежи, визуализации, търсиха се палитри, материали, същевременно се подготвяше плакат и финална презентация.

ДЕН 5
Продължение на ден 4… защото нямаше сън или ако имаше, то беше за разнообразие. Следващата стъпка след гореизброените дейности беше нашето име, напълно в такт със ситуациите, които сами създадохме – “Restart”. Вдъхновено точно от нашето започване отново и отново. Но успяхме!